Наш Дом

Номерът на Китай

ИЛИ “ПОДНЕБЕСНОТО” ИЗКУСТВО ДА ЖИВЕЕШ

Текст и снимки
МИРА БАДЖЕВА

В Китай наистина умеят да прелъстяват нощта – гримират градовете си така, както само опитна красавица знае да прикрива паяжината около уморените си очи. По тъмно 16-милионният Шанхай е магнетичен, неустоим. На дневна светлина същите небостъргачи, храмове и улици изглеждат някак
по-обикновени, сиви. Тъгуваш по играта на отражения, по ярките неонови цветове и светлини, по
оная празничност и призрач- ност, която притежава нощта в Китай, наметната с червените фенери на тайните.

Привечер „мястото на срещата” в Шанхай се нарича Ксинтианди – прочут миниквартал за развлечения и нощен живот, с изискани ресторанти и непретенциозни бирарии, с шикозни кафенета и
барове с жива музика, с бутици и сергии за сувенири, с клубове за източни масажи. Тук се намира и Zen – един от десетте най-добри ресторанти в света (според класацията на International Gourmet Guide), известен с фината си китайската кухня тип haute couture. Важно е да се знае (напук на  разбирането в България за “китайското” като за евтино и некачествено – вкл. храната), че китайската култура нарежда готвенето сред изкуствата. Специален дял от китайската традиционна медицина пък е посветен на лекуването чрез хранене.

За китайците “ядене” и “приятели” са синоними –  събирането някъде без хапване се счита за неуместно и непълно. Една от доминиращите философии в китайската култура е конфуцианството, а Конфуций е обръщал голямо внимание на храната –  именно той установява кулинарните стандарти и налага етикета около масата, който в голямата си част е актуален и днес. Например, сготвените продукти се режат все така на малки парчета преди поднасянето и никога на масата – използването на ножове по време на китайската вечеря се смята за проява на лош вкус. Китайците ядат с клечки дори супата си – каквото могат да хванат с тях, го изяждат, останалото изсърбват. А най-големият деликатес е супата от костенурка.

Конфуций учел, че доброто готвене зависи от правилното смесване на съставките и подправките в едно ястие – те трябва да бъдат съчетани умело и хармонично. Не по-малко важни за едно блюдо са цветовете му. Затова в китайската кухня се готви бързо и на много силен огън – така продуктите съхраняват оригиналния си цвят и текстура. Според обичая на рождени дни основното ястие на трапезата са оризовите спагети, чиято дължина се асоциира с пожеланията към домакина за дълголетие. Оризова паста се яде и когато някой се връща от път, но ако заминава – изпращат го задължително с пелмени на масата. Рибата на трапезата винаги е знак за просперитет. А в Централен Китай, ако се роди дете, баща му разпраща червени яйца до роднините и приятелите, за да съобщи така радостната новина.

Даоизмът - другата философия, разпространена в Китай – акцентира върху здравословните аспекти на храната. За дао е важно подхранването на тялото с цел енергиен баланс и дълголетие.
В продължение на хиляди години китайците изучават света на билките и тревите, растенията и
корените, гъбите и семената - в търсене на ония елементи, които удължават живота. Те откриват,
че хранителната стойност на зеленчуците може да бъде унищожена при неправилното им приготвяне. Освен това не гледат с добро око на суровите храни – смята се, че те добавят към организма ни студ.

*Цялата статия четете в списание "ЖЕНАТА ДНЕС"