Мислите си, че дебелите нямат любови? Господи, колко много любовници имах през годините – ненаситна съм. Мъже, жени. Дълги, къси, мимолетни връзки. Планирани, изненадващи, откраднати, взети назаем. Вдъхновяващи, разочароващи, разсмиващи, сриващи. Някои имаха имена, други – не. Някои минаха през живота ми незабелязано, други оставиха трайни следи. С някои от тях запознах приятелите си, други представих на родителите си, трети бяха моят таен грях…
Първата беше в шести клас. Помня я – първата винаги се помни. Казваше се „Японско чудо”. Сутрин – кафе (за мен чаша вода). На обяд – 2 сварени яйца. На вечеря – пилешко бутче и половин домат. Две седмици –5 кг! И, слава на Бога, свърши! Мога да ям. И ядох: кренвирши с кашкавал, бял хляб и вафла. На следващата сутрин бях +2 кг!
Шок за детското съзнание!
Ама то било нормално да има леко връщане на килограми, казваха възрастните дами около мен. Вярвах им, защото бяха „спецове” – бяха правили десетки диети през живота си. До края на седмицата бях върнала всички свалени килограми и качих още един. Явно беше време за нова диета – тази не работеше. И така започнах:
- Разделно хранене
- НВД
- ВМ-НВД
- хранене до 18 ч.;
- хранене между 12 и 16 ч.;
- лунна диета;
- монодиета;
- смятане на точки;
- житен режим;
- течна диета;
- растителна диета;
- чай и плодове по Лидия Ковачева;
- китайска вълшебна гъба;
- протеиново хранене на Дюкан;
- диетата на Аткинс;
- гълтане на суров ориз;
- 90-дневен режим;
- лимони за закуска (до 7 наведнъж);
- ябълков оцет;
- диетата на Синди Крауфорд;
- диетата на Опра Уинфри;
- диетата на астронавтите;
- диетата на Ваня Червенкова;
- кето-диетата на Атанас Узунов;
- палео-диета;
- средиземноморска диета;
- детокс-режим;
- 24-часово гладуване;
- хранене веднъж дневно;
- само на яйца;
- само на мляко;
- само на фрешове;
- само на солети;
- само на диня;
- само на банани;
- само на чай
- Глад…
И няколко накъсани опита под ръководството на диетолози, ендокринолози, иглотерапевти, психолози, масажисти, фитнес инструктори, приятели…
О, да не забравя и предписаните хапчетата (протеинови и растителни добавки, L-карнитин, зелено кафе, китайски билки), японски чай, родопски чай…
Господи, аз съм професор по диети!
Дават ли някъде диплома в тази „специалност”? Награда някаква връчват ли? Кажете ми, моля – ще кандидатствам и ще я спечеля. Ще я спечели тялото ми, което така жертвоготовно предоставяше всичките си органи, стави, кожа, стомах, черва, кости и мускули за разработването на всичките тия лабораторни експерименти, на тоя истински научен труд! Толкова пъти е било разтягано, разпъвано, подлагано на тренировки и лишения, пълнено до предел, а после изтощавано и изпразвано.
Болеше го, но търпеше.
Толкова хора се опитаха да ми помогнат и аз безропотно следвах съветите им: тичай – не тичай; гладувай – не гладувай; приеми се каквато си – не се примирявай; обичай се – погледни се реално; споделяй – престани да говориш за това; вземи се в ръце – отпусни се; започни – спри; започни – спри… Всеки следващ експерт бе убеден, че той е човекът, знаещ как да помогне, че онези преди него само са ме залъгвали.
Но душата – единственото леко нещо в мен, всъщност тежи най-много. Тежала 21 грама? Нищо подобно, тежи много повече от тялото ми. Боли повече от раните по кожата на протритите ми крака и от грозните белези и стриите. Схваната е много повече от ставите ми рано сутрин. Трепери като въжен мост, разкъсва се като топла погача навръх Коледа. Задушава се, задъхана като при изкачване на 6 етажа в блока.
Тя, душата, ще спечели наградата!
0 Коментара