Иво Сиромахов и доброто тяло

Защо държим да сме със съвършени тела в един твърде несъвършен свят? Каква е връзката между емоциите, тялото и психичното здраве? Как да се научим да приемаме телата си и техните проблеми без срам, притеснение и страх? Защо да бъдем в телата си е най-хубавото място, на което можем да бъдем? Проектът „Кожа“ на Ирина Атанасова представя поредица от интервюта с мъже и жени за връзката им със собственото им тяло – как и за какво им служи то, как се е променяло отношението им към него през годините и как обществото ни се отнася към човешкото тяло.

Иво Сиромахов е писател, сценарист, актьор и драматург. Автор е на над 25 публикувани книги и 11 пиеси. От 2000 г. е отговорен сценарист на „Шоуто на Слави“. Носител е на „Наградата за дебют в областта на изкуствата“ и награда „Цветето на Хеликон“ за романа си „Моят таен любовен живот“ за най-продавана книга във веригата книжарници „Хеликон“. Женен е, има двама сина.

Защо се съгласи да участваш?

Защото ме поканихте възпитано и любезно.

Какво за теб значи да си реализиран мъж? Свързваш ли го със социалните роли, с които разполагаме на тези географски ширини, с биологичните особености на пола или с някаква собствена добавена стойност?

Не знам какво е реализиран мъж. Предполагам, че това е някаква обективна оценка за приноса към обществото. Смятам, че най-важната мисия на съвременния човек е да се развива, да инвестира в себе си, да се самоусъвършенства във всяко отношение. Най-глупавият съвет, който можеш да чуеш, е „Бъди себе си“. Това е насърчаване на примитивизма и самодоволството, защото „бъди себе си“ всъщност означава „няма нужда да полагаш усилия“. Аз смятам, че цивилизованият човек трябва да живее с мисълта „бъди по-добър от себе си“. Иначе деградира.

Кои са вярванията, убежденията и чертите на характера ти, които са ти носили под някаква форма дискомфорт или страдание, върху които си работил усилено, за да промениш или са се променяли с времето от обстоятелтвата около теб?

Възпитан съм в критично мислене и рационализъм, така че нямам вярвания, убеждения и предразсъдъци. Смятам, че те са зло, родено от невежеството. Някои черти на характера са ми пречили в младежките ми години, но се оказа, че подлежат на промяна и самодисциплиниране. Говоря за черти като припряност, избухливост, прибързано вземане на решения. С годините успях да ги опитомя.

Разкажи ми за страховете ти. Какво те плаши? Имало ли е моменти, в които не си можел да се справиш със страховете си и си имал нужда от помощ? Моменти, в които тревожността ти взима връх над рационалността?

Чак толкова силни страхове не съм имал. Като повечето хора се страхувам от болести, страхувам се за хората, които обичам. Напоследък най-силните ми страхове са свързани с огромната вълна от невежество, която се надига със страшна сила. Мащабите й са зловещи и съвсем скоро ще бъдем пометени от тази вълна. Живеем във време, в което мненията надделяват над фактите и това е ужасяващо. Вижте вече колко много антиваксъри има. Колко много хора вярват, че земята е плоска. Колко много хора вярват във врачки, зодии, ретроградни меркурии и всякакви подобни дивотии. Това няма да свърши добре.

С какво асоциираш понятието лудост? Какъв е първият ти спомен от среща с ненормалността и отношението към нея? Какво означава за теб да си психически здрав?

Лудостта е литературно понятие. Ако говорим обаче за психически заболявания, това е много сериозна тема. Винаги съм си задавал въпроса коя е нормата. По какво определяме един човек като психически здрав? Разбира се, науката има стандарти, които дават отговор на този въпрос. Едно от тежките последствия от невежеството е самодиагностицирането, което все повече хора предприемат. Много често ще прочетете в социалните мрежи „имам депресия“. Ама чакай, как разбра, че имаш депресия? Може би просто си тъжен? Или неудовлетворен? Какво общо има това с депресията? Депресията е заболяване, което има конкретни параметри в психиатричната наука и не може да бъде подхвърляно така безотговорно, като „абе днеска нещо съм настинал“.

Какво означава за теб да познаваш себе си и колко е важно? Каква е връзката ти със самокритиката и самопоощрeнието?

Повечето хора имат проблем със самооценката – или се подценяват, или се надценяват (много по-често). Тук основна роля играе възпитанието. Има родители, които изграждат в децата си краен солипсизъм – „мен другите деца не ме интересуват, само ти ме интересуваш“, „на вълка вратът му е дебел, защото върши работата си сам“ и т.н. Подобно възпитание създава социопати – хора, които смятат, че личната им самооценка е по-важна от обществената оценка. И тук вече се появява сериозен проблем, формулиран точно от Ицо Хазарта в оная прочута фраза „България не ме обича, а аз съм ебати пича“.