„Добър ден и здравейте! Днес поради големия зрителски интерес ще повторим коледния концерт на Веселин Маринов / мача между Германия и Хърватска от 1987 година / 1834-ия епизод на „Дързост и красота“…“ Не може да нямате такъв зрителски спомен. Но! Ако чуете това, трябва да знаете, че на някой клет телевизионен работник му е лошо, ама много лошо. Понеже това означава, че е станал някакъв гаф, повреда, проблем, изобщо нещо, заради което програмата е отишла по всичките дяволи и няма какво друго да се направи, освен да се повтори нещо дълго и напоително, което да предостави нужното време за по-нататъшни действия за разрешаване на техническия проблем, който често е просто човешка грешка. Никога и нищо не е било повтаряно по телевизията и потретвано поради големия зрителски интерес, и то ей-така да го съобщят, нали.
В нашите модерни интернетски дни и нощи, това отварящо изречение във Фейсбук или някоя друга платформа за изказване на кой каквото свари изглежда така: „Всички ме питат (обикновено на лични) как постигам тази красива бяла мекота на кожата си?“ (Никой, абсолютно никой, нито един човек – познат или непознат, нито дори майка й не я пита подобно нещо). И продължава: „Е, сега ще ви кажа моята малка тайна. Вчера с моите приятелки се разхождахме и след като пихме кафе в онова страхотно място „Бла-бла“ и после отидохме да се поглезим в „Тра-ла-ла“ и като всички момичета, решихме да отидем на шопинг и попаднахме на този невероятно страхотен и удивителен лосион за тяло…“, и тук следва надлежно описание на продукт,
за който вие хабер нямате,
но изведнъж съзнавате, че толкова много хора питат именно това прекрасно създание, явно е действително върховен продуктът и затова и вие също трябва да го имате. Така работят т. нар. инфлуенсъри, или вдъхновители. Хора, на чието мнение вярват други много хора. Те от своя страна разчитат на нашето внимание, одобрение и интерес и най-вече на нашите покупки, тоест пари. Така се продават продукти, идеи, изкарват се много пари. И то бързо. Тези инфуенсури трябва да имат много последователи, които ги следват сляпо, хора, които им вярват и правят каквото им кажеш – мажат крема, четат книгата, купуват каквото им се каже. Но всъщност работата е доста сериозна. Големи компании и фирми имат начини, по които избират с кои инфлуенсъри да работят.
Самите инфлуенсъри си имат цена.
Колкото по-голям е зрителският интерес, толкова по-висока е тя, разбира се. И сега, викам си, чакай да видя какво става в световен мащаб с тези инфлуенсъри. Правя кратка справка с Гугъл и виждам, че най-известният интернет инфлуенсър е Аманда Сърни – 26,4 милиона последователи. Актриса, САЩ, 28 години. Ето, казвам си, още една огромна група от хора, към които не принадлежа. Не само че не следвам тази Аманда, аз дори не подозирах за нейното съществуване, точно както и тя за моето. А не е като да нямам Инстаграм профил. Имам и ми е омръзнало всичко там. Отварям профила на Аманда, с която можеше да сме приятелки и да се следваме, за да видя какво повече знаят тези 26,4 милиона души от мен, и разбира се – нищо необичайно – добре направени снимки – деца, куче, козметика, дрехи – всичко е топ – безупречно, като на повечето грамотни други хора в Инстаграм. Всеки знае, че лоша снимка там няма. Иначе самата Аманда – най-обикновен пешеходец – но гримиран и поставен грижливо портрет, след надлежна употреба на филтрите, които ни карат да мечтаем за пластична хирургия
като избавление от всички наши несгоди
и пръв прозорец към лелеяното щастие. На едно видео, качено на 8 юни от Палм Бийч, виждам Аманда в нейната спалня с едно малко кученце, подобно на това от клипа на Азис, знаете го – „малко кученце ти подарих…“ , което прави джаф-джаф, Аманда също започва симпатично да джафка и кученцето продължава да лае и то. Много умилително. Установявам, че този невероятен спектакъл, който няма развръзка, и дори няма неочакван край за участниците, има над два милиона гледания (!) и над триста хиляди харесвания. Защо? Самата аз не знам. Не, наистина съм пропуснала и от това ми става хубаво и ведро на душата. Започвам да се чудя
колко ли пари съм спестила от кремове, гримове, рокли и букети,
които Аманда е продала на тези 26, 4 милиона души? Абсурдно е да сметна, но със задоволство ги прибавям, мислено, разбира се, към сумата, която грижливо събирам за круиз. Презокеански, истински круиз, да! Искам да отида на круиз по Южните морета, искам да отида във Френска Полинезия, Таити, оттам към Австралия и Нова Зеландия. Вдъхновила съм се от един починал инфлуенсър, който дори не е разбрал, че е такъв.
Казва се Пол Гоген.
Лош, лош човек. Той май е успял да повлияе дори на самия клетник Ван Гог да си отреже ухото, така съм чувала, но да не се отплесваме. Пол Гоген е живял в Таити, там е рисувал своите таитянки и въпреки че съм му малко сърдита заради горкия Винсент, ужасно много го харесвам. За живота му в Таити съм чела в един роман на Съмърсет Моъм (няма да ви кажа кой, понеже никой не ми плаща за тая работа! Добре, айде ще ви кажа, понеже не съм някоя меркантилна инфлуенсърка като Аманда. Романът се казва „Луна и грош“) и край –
реших, че искам и аз да видя Таити.
Много е далеч, много е скъпо, но ако продължавам да не следвам Аманда и още милиони други инфлуенсъри, може и да успея да събера пари, може и да видя Таити. С кораб! Даже има круизен маршрут, който се казва „Пол Гоген“, може ли да си представите!
Е, ясно е, че ще съм с повяхнала кожа и то на петна, леко отпусната фигура, коса без блясък, оръфана, ще изглеждам на годините си, дори може би повече, не с 20 по-млада, както ако ползвах продуктите на Аманда, но всяко нещо си има цена. Една от най-високите цени, забелязала съм, човек плаща за
собствената си глупост.
Обикновено я плаща на другите, за да могат и те от своя страна да има с какво да платят за тяхната. Това, което обаче ме учудва, е, че във времена, в които информацията е толкова много, идва толкова бързо и толкова веднага, без значение искаш или не, има хора като мен, които живеят в сладко невежество за неща, които са известни на милиони. Наскоро една колежка (здравей, Марта и благодаря!) ме избави от дебрите на тъмното и лепкаво невежество, в което живеех, и ме „светна“ за музикалния феномен –
певицата Били Ейлиш, която е на 17 години
и цял свят знае за нея. Тийнейджъри са готови да си дават живота, майки плачат, пищят децата. Без мен, разбира се. Онзи ден пък разбрах, че бидейки човек, който не е гледал филма „Жокера“, аз направо съм за присмех – да ме извадиш на мегдана за да ме сочат с пръст подигравателно всички, ей това заслужавам! Понеже, не само че всеки втори във Фейсбук нямаше думи да опише невероятната роля, която прави този прекрасен неизразимо чутовен актьор Хоакин Финикс, и всеки беше зашеметен от нечовешката му игра (за пореден път!), ами дори се оказа, че това е филмът, който е надхвърлил един милиард долара печалба, нещо, което не се е случвало на филм, забранен за лица на 17 години или нещо такова. Сигурно самата
Аманда го е гледала 164 пъти,
ако не участва в него (?), щото нали е актриса, не съм проверявала. Голям зрителски интерес, голяма работа. А аз не съм го гледала. Още. Тотален гаф и нечовешка излагация.
Изобщо бих могла да заключа, че големият зрителски интерес си остава един голям гаф, за който никой не казва, и затова изглежда прекрасен като коледен концерт на Веселин Маринов.
Но пък наистина като пример за голям зрителски интерес съм запомнила един човек, който преди доста години идваше пред телевизията и молеше охраната:
– Моля ви, може ли да ми запишете тука –
вади една касета VHS – 76-и епизод на сериала „Драматична любов“, понеже не успяхме да го гледаме, с жената бяхме на гости снощи. Охраната му казва, че ще го повтарят днес на обяд, но човекът казва, че не може да го гледа и тогава, понеже ще бъдат на село. И охраната му казва, че в момента няма кой да му го запише. И в пълното си отчаяние нашият зрител не се отказва и пита: Добре тогава, но поне ми кажете, Махмуд Али уби ли Реджеп и какво стана с жена му Кортез? Само това малко нещо, ако може да попитате. И охраната се обади и попита. Какво стана после, не знам.
0 Коментара