Д-р Радина Денкова за измеренията на красотата, щастието и възрастта

Тя е естет до последния детайл. Ще го видите в нея самата, в клиниката й Dr-Denkova Dermatology, в лицата на пациентите й. Да, най-вече там, защото дерматологът д-р Радина Денкова е от лекарите, които отказват да правят компромиси с добрия вкус и с разбирането, че красотата се изразява в това да изглеждаш свежа и естествена за възрастта си. Прави го, дори и с риск да губи клиенти. Но, както казва – лицата на пациентите са визитната картичка на естетичния дерматолог.

Снимки Диляна Флорентин

От лятото на 2018 година Dr-Denkova Dermatology отвори врати на нов адрес – на бул. „Симеоновско шосе“ в София, в една сграда с Aesthe clinic на известния пластичен хирург д-р Ильо Стоянов – неин по-голям брат.

В клиниката на д-р Денкова работят екип от дерматолози, медицински козметици и синът й, хирургът д-р Калоян Денков, специалист по мини инвазивните процедури за моделиране на лице и тяло.

Тя е член на Европейската академия по дерматология и венерология, на Асоциацията на свободнопрактикуващите дерматолози и на Българското дерматологично дружество. Специализирала е в Бон, Париж и Виена. Редовен гост е на световни форуми, представящи последните научни открития в използването на минимално инвазивни подмладяващи методи. Д-р Радина Денкова е и сертифициран международен тренер за неоперативно моделиране на лице с продукти на Allergan. През последните години е един от водещите лектори и обучители в естетичната медицина у нас.

Радина е на 57 години, но има визията и енергията на жена в своите 30 – и със сигурност любовта й към живота играе
главна роля за сияйното й излъчване. Щастливо омъжена е от 33 години, майка на син и дъщеря, а от три години и баба на малката Симона. Синът й Калоян следва примера на чичо си д-р Ильо Стоянов, учи медицина и специализира
пластична хирургия. Дъщеря й Цвета учи медии и комуникации в Англия и Австрия и в момента работи в най-старото издателство във Виена.

Интересът на Радина и Ильо към медицината се ражда в семейството им в Бяла Слатина, където са израснали. Родителите им издигнали образованието в култ, а медицината била на голяма почит, тъй като баща им пострадал тежко в катастрофа. В ИСУЛ в София го спасил проф. Янакиев, който им бил и съсед в Бяла Слатина. Но баща им останал с протеза на крака през целия си живот.

Можех да се пенсионирам като завеждащ отделение в Пета градска болница, много хора ми се чудеха защо напускам сигурната държавна работа и се захващам със собствена клиника, казва днес д-р Денкова. Двамата с д-р Ильо Стоянов създават Aesthe clinic преди 14 години и още от самото начало са уверени в успеха си. И той идва – благодарение на отдадеността им, високите стандарти на работа и бума на естетичната медицина в световен мащаб.

Струва ми се, че много обичаш работата си. А това е благословия.

Да, така е! Когато човек обича това, което прави, времето минава леко и въобще не го усещаш като работа. И това е щастие. Прекарваме две трети от живота си в работа и ако тя не е „твоето“, ако не си щастлив с нея – какво правиш? През последните 2-3 дни от скорошната ни ваканция в Намибия вече ми се искаше да съм на работа. Мислех си за пациентите, при кого какво може да се направи, как да преустроя консултацията си с всеки от тях, така че да правя неща, които на мен ми харесват и знам, че ще имат по-добър резултат.  Как да ги убеждавам, че подходът към корекциите на лицето трябва да е холистичен, да го гледаме като едно цяло, а не да коригираме отделни елементи.

Холистичният подход към лицето ли е последната световна концепция в естетичната дерматология?

Да. В света концепциите за лицето вече са коренно различни отпреди 10 г. Тогава се занимавахме с отделни части,  работехме основно върху ефектите на стареенето, а не върху причините. Сега вече концепцията за естетиката е насочена да се работи върху причините за стареене. Т.е. да постигаме хирургичен резултат с нехирургични методи, като те са насочени в тези места, където започват самите процеси на стареене. Назолабиалните гънки например са следствие, а причината за появата им е в средната част на лицето – когато тя започне да се отпуска – те се оформят. Или отпускането в долната челюст – за да можеш да го скриеш, трябва да започнеш от средата, от горе – да повдигнеш, да стабилизираш, да дадеш фундамент на лицето и чак тогава да правиш долу.

С годините се промени и мисленето – всички големи лекари говорят за това, че за лицето трябва да се мисли холистично, като за едно цяло. И колко е важно да предлагаш на пациента това, от което има нужда, а не да правиш това, което той иска. Но за да му обясниш защо е нужно това, трябва да имаш достатъчно знания и опит.

Забелязвам две тенденции сред жените около мен над 40-годишна възраст. Част от тях напълно отричат естетичните процедури: „Виж я тази на какво се е направила с пластична хирургия, не прилича на себе си, няма никаква мимика, обезобразила се е (тук често обяснявам, че не става дума за хирургия, т.е. рязане, а прекаляване с инжекции). А в другата крайност са жените, които се пристрастяват и се разхождат с неестествени устни, бузи, обеми, без мимика…

Първата реакция е точно заради лошите примери – ефекта Frozen (замръзнало изражение). Има жени, които не могат да приемат процесите на остаряване, преследвани са от манията за вечна младост. И това е големият проблем – те се пристрастяват.

Наскоро чух, че идеята за Anti-Age постепенно се заменя с термина Age Management, т.е. биологически не може да се спре остаряването, но можем да го управляваме.

Да, трябва да управляваме възрастта си, но умело и умерено. Не да се опитваме да изглеждаме по-млади, като си правим квадратни лица, а да изглеждаме свежи и добре за възрастта
си. Животът върви, няма как да го спрем. Аз имам много пациентки, които след 45-50 години много трудно приемат този факт – в тази възраст кожата започва да се отпуска, тръгват процеси, които дори с помощ не можеш да спреш. И в един момент те искат още, и още, и още. Свикват с визията си и когато видят малко отпускане – идват отново. Да, но тук вече е пълно и няма накъде повече. Обяснявам, че излиза извън нормите и… тогава се появява дисонанс помежду ни.

В такива моменти се появява дилемата между професионалния морал и бизнеса. Графикът ми е пълен за следващите два месеца, точно защото съм връщала пациенти и съм отказвала да правя компромиси. Но в София вече има над 30 клиники…

Искам да работя това, което наистина смятам, че е правилно. Визитката на естетичния дерматолог е лицето на пациента.

Какво мислиш за тези гигантски устни, с които се разхождат жените у нас? Твои колежки са ми казвали, че на международни конгреси ги наричат Balkan lips.

Аз имам пациентки, които не ме харесват точно по тази причина – отказвам да им правя големи устни. Представите за красота за различни – ако аз виждам красотата в умереността, има хора, които я виждат в многото.

Но това е модерно май само по нашите ширини.

Да, така е… Но и не съвсем – рускините са безобразни в това отношение. В арабския свят също обичат големи устни, големи лица. Докато в Централна, Средна и Северна Европа идеята е всичко да е много дискретно, да не си личи, да е умерено, да изглеждаш свеж и да не се натрапва. Имам чувството, че тук при нас това е манталитет и той не е само за устните. А и за дрехите, колите, къщите, да покажем, че сме състоятелни. Има проучвания в цяла Източна Европа, че след като пада комунизмът, това е тенденция във всички държави – да покажеш благосъстоянието си пред всички чрез нещо, което имаш в повече. За едни е мерцедесът, за други устните, гърдите… И стигаме до фалшивите герои, фалшивия успех, фалшивите ценности. Точно вчера си говорихме с
колегата д-р Георгиевски. Той ми каза: Знаеш ли колко пациенти ми се сърдят, когато им кажа, че са им големи устните? А същевременно трябва да си много внимателен – да не обидиш пациента, да си деликатен. Факт е, че се прекалява с обема на устните.

Според изследване на „Галъп“ от ноември м.г. по поръчка на „Жената днес“ и Institut Esthedrm само 27% от българите приемат „козметичните хирургични процедури“ за ефективни за грижата за младия вид на кожата, 39% смятат, че са неефективни, а 34% не могат да преценят. Тези резултати вероятно са точно заради гротеските, които виждаме наоколо.

Да, хората, които не ги одобряват, го правят, защото виждат лошите примери. Но трябва и да приемем, че гротескните са жени на друго ниво.

Но наистина е пълно с лоши примери.  Какво може да се направи, за да се образоват повече жените? Да не говорим, че доста жени поверяват лицата, устните си, в ръцете на козметички и други неквалифицирани хора…

Това е гигантски проблем и трябва много да се говори за него. Наскоро медиите се занимаваха с една жена, която се беше снимала как сама си инжектира филър в устните. Трябва да се обяснява какви биха могли да бъдат вредите от нещо подобно – аз пуснах пост в социалните мрежи със снимки от британски медии, където има огромна кампания в момента в тази посока – да се ограмотяват хората, че тези процедури трябва да се правят само от лекари, че е опасно. Снимките бяха с ужасяващи поражения точно от такива непрофесионални намеси. А тази жена обясняваше как в устните нямало никакви  вени и не било опасно. Първо, вените не играят никаква роля, а артериите, те хранят кожата. А в устните има две големи артерии, които са много важни и които, ако бъдат запушени с гел, а това не е много трудно, могат да се получат ужасни странични ефекти, некроза на тъканите. И се случват. Тя въобще няма идея за какво говори, а в медиите едва ли не разказват историята й със симпатия. Не ме интересува, че тя лично се обезобразява, но така внушава, че едва ли не всеки сам може да се инжектира и ще тръгнат да й подражават. Много е опасно.

Ти си на 57 години, но изглеждаш страхотно. Забелязала съм, че и други дерматоложки имат много хубави кожи. Каква е тайната?

Може би защото подхождаме природосъобразно спрямо кожата си, освен всичко, което правим върху себе си. Аз никога не съм си пекла лицето на слънце. На плаж пека само малко краката и ръцете – съвсем фино и деликатно. Тенът въобще не ме вълнува. Лицето ми винаги е под чадър. Цигарите също – аз съм пушила 1-2 години, но не съм пушач. Слънцето, лошият въздух и цигарите са външните фактори, които имат огромно значение за кожата.

Хидратацията от инжекциите е много важна – длъжна съм да изглеждам добре, като модел на това, което работя. На кого се доверяваш за собственото си лице? Имам голям екип, но ако трябва да бъда откровена, аз сама се правя. За някои неща – странично, където не може да ми стигне латералното виждане, правя план, чертаем заедно, те влизат с канюлата, а аз после довършвам. Предната част си я правя само аз. Поставям си само филъри и ботокс един път годишно, но на цялото лице, с предварителен план. Каква козметика харесваш и ползваш? От 4 години си правя кремове и ползвам тях, също и ги подарявам за Коледа на пациентите си. Имам 10 готови формули, изцяло на базата на натурални масла, но не ми стигат силите да завърша този проект. Искам да направя моя линия и се надявам тази година да успея – остава да доизкусурим бранда и опаковките. Фон дьо тенът ми е La Prairie – държа на качеството му, защото фон дьо тенът за мен е много свещено нещо, по-важен и от крема. Ползвам този с хайвер на марката и това е единствената ми скъпа инвестиция в козметика. Напоследък много ми хареса серията за зряла кожа Excellage на Esthederm. Имам и други фаворити от тяхната козметика.

Имаш много красив контур на долната челюст – и никакво отпускане. Спомням си, че ти и колегата ти д-р Дончо Етугов първи тествахте върху себе си ефекта от системата Face Tite, която е точно за тази област.

Ние закупихме тази система и в момента с нея работи д-р Денков, синът ми, защото тя е между дерматологията и пластичната хирургия. Влиза се подкожно с канюла и се стопява цялата излишна мазнина от двойната брадичка и тази област. Аз бях модел, за да може той да се учи. При мен по-скоро беше за стягане на кожата, защото нямах много мазнина. И сега имам малко отпусната кожа, но нямам драма с това – годините са си години. Не можеш да бъдеш със супер изпънато лице, а ръцете – отпуснати, шията – сбръчкана. Получава се дисонанс.

Процедурата е много ефективна за хора, които имат малка двойна брадичка и мастни натрупвания, и ефектът продължава години наред. Проблемът е, че се появява на третиячетвъртия месец и пациентът трябва да е търпелив. Вече имаме 400-500 пациенти за две години и ефектът при всички е добър. Face Tite e процедура, която наистина работи – канюлата стопява мазнината, а радиочестотата събира кожата. Вече имаме и нов апарат, който работи на базата на литиева плазма – последното откритие в този бранш в света. След стопяването на мазнината, той много ефективно събира кожата. Апаратът се използва и след липосукции с тази цел.

Най-интересното е, че тази технология е измислена от българин в БАН, който след това я е продал в САЩ. В момента J-Plasma Renuvion e най-ефективният и най-продаван в света апарат за пластична хирургия в областта на боди контурирането.

Имам усещането, че естетичната медицина се развива със скоростта на светлината. Какво е бъдещето й?

Бъдещето не мога да си го представя дори. То ще граничи с космоса. Технологиите в нашия бранш се развиват стремглаво, защото търсенето е огромно. Преди 13 г. на конгреса в Париж имаше 1000 човека. Миналата година бяха 13 000. Машини, апарати, филъри, импланти, хирургия, боди контуриране, маркетинг, антиейджинг, естетична ендокринология, стоматология… Технологиите са все по-космически и все по-скъпи, разбира се. А хората го искат и търсят.

За да се задържиш на високо ниво, трябва не само да трупаш опит, но и да имаш най-новите технологии и машини. Според проучвания само в следващите 5 години от 2 до 5 пъти ще нарасне търсенето на инжекционни процедури и процедури за тяло. Всеки иска да е красив, млад и слаб. Това е мантрата на младото поколение. Младите искат всичко тук и сега. Нашето поколение беше по-предпазливо, повече се страхуваше, започваше с нещо малко, искаше да види дали няма да навреди.

Въпрос на какво е остаряването?

На моята възраст разсъждавам по темата и мисля, че остаряването е въпрос на избор. Ние решаваме как да се приемем. Един от идолите ми е Айрис Апфел, която почти на 98 години е модна икона и инфлуенсър. Въпросът е дали ти ще си позволиш в себе си, в мислите си, да бъдеш стар, или да се чувстваш млад. Това е лично решение. Не е важно само тялото ти как остарява. За мен хората много по-бързо грохват, ако започнат да остаряват ментално. Менталната старост е пострашна от физическата.

Ако умствено не се чувстваш стар, ще правиш всичко възможно и физически да си в кондиция. Ако обаче се предадеш и си кажеш: Ето, аз на тези години съм вече една стара жена, а има жени на моята възраст, които така мислят – нещата вече отиват в съвсем друга посока. И започваш: тук ме боли, там ме боли… скоро ще се пенсионирам. На мен дори не ми минава мисълта, че ще настъпи момент, в който да се пенсионирам. Искам да съм активна достатъчно дълго, а желанието за това води до стъпките за поддържане на тази активност. Промених си доста начина на хранене. Спортувам. Правя неща, които водят не само до умствено, но и до физическо поддържане на тялото. Точно ейдж мениджмънта, за който си говорихме. Да си управляваш живота. Защото остаряването си е сериозно предизвикателство, но сами избираме как да ни се случва. Въпрос на психика е.

Установих, че много от нещата, които правя, ме карат да излизам от зоната си на комфорт, да предизвиквам себе си, за да мога да съм във форма. Предизвикателство са ми например презентациите, които правя в чужбина – всеки път се опитвам да са по-добри от предишните.

Имам презентация на голям конгрес в Дубай, темата е как когато един дерматолог работи естетика на лице с инжекционни процедури, да направи най-добрата оценка на лицето, за да може крайният резултат да е най-добър. И това е предизвикателство за мен – първо правя презентацията, след това трябва да я науча, и то на английски, който не ми е съвършен. И ето ти 3-4 неща – да се справя с компютърните си умения, за да направя модерна, нова презентация, защото и в тази област има мода. Да покажа нещо от страната, от
която идвам.

Започнах презентацията с Ивет Лалова, тя ми е пациентка, в едно 30-секундно видео я питам какво стои зад финалната права. Защото както в естетиката за лице, така и в големия спорт, зад финалната права стои упорит труд, много добър план за действие и много добра подготовка. В нашата работа зад крайния резултат, за да направиш едно лице хубаво, стои подготовка, план за работа, да оцениш това лице от какво има нужда и да имаш добрата техника, която се получава с годините. Тази презентация ми е предизвикателство.

Остаряването също е предизвикателство, което ти решаваш как да управляваш, като излизаш от комфортната си зона. Това излизане е най-трудното – с годините хората започват да се омързеляват, не искат да го правят, по-трудно им е, вече са си утъпкали пътеката и им е най-лесно да вървят по нея.

Каква е тайната на 33 години щастлив брак?

Да, щастлив е! Защото успяваме все още да ни е интересно заедно, да вървим, гледайки в една посока, да имаме общи любими неща. Мисля, че след определени години, ако на хората не им е интересно заедно и нямат какво да правят заедно, тогава се пропукват нещата. Ние двамата много обичаме да пътуваме заедно. А и всеки си има собствени неща, които са му важни.

Коя е следващата ви дестинация?

Следващата дестинация, която още не сме 100% сигурни, че ще стане, но много искаме, е Камчатка, далеч на Север. Много се надявам да успеем да го организираме с малка група приятели и познати. Замислили сме го като много интересно пътешествие през лятото. Езерото Байкал, острови, на които никога не са живели хора, и са запазени специфични животински и растителни видове… Ще има пътуване със самолет, влак, хеликоптер, кораб, военни катери… Природата много ме зарежда. Последното ни пътешествие до Набимия и водопадите Виктория много ни зареди. Намибия се оказа една изключително интересна страна, в която природата се сменя на всеки 100 километра и можеш да видиш много различни природни картини – от пустиня до зелено и цветя. Много красиво.

Сами ли организирате пътуванията си?

Да, това е моята друга страст. Самата организация на пътуването ми е половината преживяване. Започва се с четене, проучване във форуми, в които пишат хора, които са
пътували, следва създаване на маршрут, купуване на билетите, за да може всичко да е нагласено по часове – да не се чака много. Около месец и половина – два е подготовката. Но да знаеш, че всичко това сам си го организирал, е много удовлетворяващо.