Шествие за правата на жените ще се проведе в София по повод Международния ден на жената – 8 март. Сборният пункт е пространството пред Президентството с начален час 18:00 ч.
След изказванията на активисти и представители на организации, работещи по правата на различните групи жени, шествието ще се отправи към парламента и пл.. „Орлов мост“ и ще стигне до Министерство на правосъдието по бул. “Евлоги и Христо Георгиеви”, ул. “Ген. Гурко” и ул. “Г. С. Раковски”.
Тази година шествието преминава под мотото “Феминизмът е за всички!” Организаторите приканват към тях на 8 март да се присъединят и мъже, и жени, които вярват, че всички заслужаваме да живеем в справедлив свят, в който сме свободни и уважавани като индивиди. Поканени са всички, които се солидаризират с исканията в манифеста “Феминизмът е за всички!”
Целта на шествието е да даде гласност на съществуващите все още неравнопоставеност и дискриминация, основани на пола, в различните сфери на живота, и да призовем заедно властимащите да намерят адекватни решения на тези проблеми.
Осми март и днес продължава да е ден за политически разговори и активизъм. На този ден е важно да си припомняме, че жените в България се борят за равноправие от повече от век. Благодарение на тaзи дълга традиция на борба, днес жените имат право да гласуват и да участват в управлението, да учат в университет и да работят срещу заплащане. Извоюваните права на жените обаче не означават директно, че пълната фактическа равнопоставеност е постигната. Нещо повече, надигащата се консервативна вълна навсякъде по света поставя под въпрос пълноценното участие на жените във всички аспекти на обществения, икономическия, културния и политическия живот.
Някои от пречките пред пълноценната изява на жените са ширещото се домашно насилие, много по-чести жертви на което са жените, в сравнение с мъжете, и на което е подложена всяка трета жена в България (през 2019 г. от ръката на свои партньори или роднини, живота си изгубиха общо 25 жени, а за годината са издадени рекорден брой заповеди за незабавна защита от домашно насилие – 2338); съществуващата разлика в заплащането – съгласно данните на Националния статистически институт, у нас жените получават с 14% по-ниски заплати и 40% по-ниски пенсии от тези на мъжете; ограниченото участие във вземането на решения и специфичното въздействие на нормативната уредба върху жените – едва 14% са жените, кметове на общини, а 25% са народните представителки в 44-тото НС.
Според организаторите на Шествието, промяната на тежката ежедневна реалност за милиони жени в България изисква твърди и решителни мерки. Необходимо е да изградим основа, чиито фундаменти са солидарността и овластяването на всички жени и момичета, без изключения.
Организаторите на Шествието за правата на жените са се обединили около пет конкретни искания за постигане на равнопоставеност на половете в България:
Свобода от насилие, основано на пола и домашно насилие –
провеждане на системни национални информационни кампании за домашното насилие и насилието, основано на пола; въвеждане на задължителни обучителни програми в училище, възпитаващи децата в толерантност и ненасилие, като форма на дългосрочна и устойчива превенция; въвеждане на задължителни обучения за полицаи, съдии, прокурори, психолози, лекари и на всички, работещи с жертви и извършители на насилие, основано на пола и домашно насилие; разкриване на нови кризисни центрове за настаняване на пострадали от домашно насилие (поне по 1 кризисен център във всяка област в страната); въвеждане на задължителни програми за намеса и работа с извършители; инкриминиране и наказателно преследване на всички форми на насилие, основано на пола; провеждане на проучвания и събиране на официална статистика за причините и размера на насилието над жени в България; създаване на единна база данни в МВР за случаите на домашно насилие; въвеждане на квалифицирани състави на убийство, телесна повреда и отвличане на жена, които отчитат повишената обществена опасност на деянията с такава жертва. По-тежки наказания за престъпленията, ежедневно извършвани срещу уязвими групи; забрана на всички форми на насилие над родилките; въвеждане на правна дефиниция на “женски пол” и “жена”, съответстваща на избраната социална роля.
Гарантирани репродуктивни и сексуални права на всички жени и момичета –
безплатен и безопасен достъп до институции, услуги и противозачатъчни средства, които гарантират репродуктивните права на жените; въвеждане на адекватно образование, което се фокусира в разпознаване и отхвърляне на социалните норми, налагани върху мъжете и жените, и ограничаващи техните потенциал и възможности, което включва и часове по сексуално и репродуктивно здраве; спешен ангажимент от страна на управляващите за предприемане на превантивни мерки за предотвратяване на ранни бракове и ранни бременности, включително подходящо образование от най-ранна възраст, както и провеждане на информационни кампании по темата на национално ниво; равностойно ползване на отпуска по родителство, така че и бащите да могат да поемат повече отговорност в отглеждането на децата.
Постигане на социално-икономическа равнопоставеност на жените и момичетата –
елиминиране на разликата в заплащането между половете за един и същи труд, което изисква и борба с дискриминацията на работното място. Край на експлоатацията във феминизираните професии като например шивашката индустрия, медицинските услуги и други; признаване на домакинския труд именно като труд чрез съответстваща финансова подкрепа; разработване и изпълнение на политики, насърчаващи жените към постигане на икономическа независимост и активно участие във високоплатени сфери на труда; политическо овластяване на жените за постигане на равно представителство и участие на жените в управлението на страната и при вземането на обществено значими решения на местно, национално и международно ниво; предоставяне на достъпни услуги за гледане на възрастни хора, което включва и домове за възрастни хора. При увеличаваща се средна продължителност на живота, именно жената е тази, която започва да поема грижата и за възрастните хора, а това води до допълнителното ѝ натоварване; гарантиране на достъпно и качествено здравеопазване и безплатни училища, общински ясли, детски градини и детски кухни във всички населени места и подкрепа за всички семейства в България, включително на самотните родители, мнозинството от които са жени.
Постигане на пълна равнопоставеност на половете не само в обществената сфера, но и в дома –
равнопоставено разпределение между партньорите на домашния труд и разчупване на стереотипа, че домакинската работа е „женска работа“; борба с и прекратяване на практиката за ранното насилствено встъпване в брак; признаване на правата на семействата, които не са встъпили в граждански брак, и уредба на съвместното съжителство. Отмяна на архаичното законодателство, недопускащо фамилното име на майката да бъде фамилно име и на децата ѝ; увеличаване на социалното подпомагане, касаещо родителството и отглеждането на деца. По-голям ангажимент от страна на държавата спрямо предоставяните публични услуги.
Гарантиране на човешките права и достойния живот на всички групи уязвими жени и момичета –
промотиране на политики на включване и уважение на човешките права на мигрантките, жените от ромски и друг малцинствен произход, ЛБТ+ жените, затворничките, жените с увреждания, секс работничките, непълнолетните майки и т.н. Преодоляване на езика на омразата срещу тези групи, масово използван както от медии и различни публични личности, така и от политици; равни възможности и осигуряване на защита за недокументираните мигранти и лицата, търсещи закрила у нас, както и отчитане и адресиране на специфичните потребности на жените мигранти; осигуряване на достойни условия за живот за хората, лишени от свобода и особено на жените-затворнички; край на политическото демонизиране на ромската общност, обричащо я на социално-икономическо изключване, и в частност прекратяване на расистките спекулации с “многодетната и безотговорна млада ромка”, с което се опитват да ни убедят, че е справедливо социалното подпомагане и социалните помощи да бъдат съкращавани, настройвайки ни едни срещу други; държавен ангажимент по предоставянето на адекватни/специализирани социални грижи и помощи за жените с физически и ментални увреждания, включително жените със зависимост към алкохол и наркотици; държавни политики за подпомагане на жените в секс индустрията и улесняване излизането им от нея, в случай че поискат това; законово разпознаване и защита от дискриминация на сексуалната ориентация, половата идентичност и половото изразяване на ЛГБТИ хората; гарантиране на достъп до качествени здравни, социални, образователни и други услуги в селските райони, където бедността сред жените е най-силно осезаема. По този начин тежест за грижата, която в момента се стоварва предимно върху плещите на техните майки, ще бъде разтоварена. Тези жени заслужават да имат възможност за собствен пълноценен живот, наравно с този на техните деца.
0 Коментара