Седях в кабинета на един нотариус и си играех с химикала, докато чаках да ми оформят документите. И в цялото спокойствие на света през вратата връхлетя птица, кацна на масата пред мен, след това на пода и съвсем целенасоченo се мушна под масата.
– Пиленце! Пиленце! Колко хубаво! – подвиквах аз весело, а нотариусът и секретарката му започнаха да крещят.
– Ох, ох, какво е това? Ще ни изкълве. Ох! Помощ.
В суматохата птицата запази спокойствие, намери вратата, после прозореца и отлетя. Взеха си глътка въздух, оцелели след това нашествие, и се върнаха към документа. Оказа се, че птицата не е била техният папагал, както си помислих, а ястреб. Чудно нещо.
– Моля заповядайте да подпишете, госпожо.
– Аааа! Аааа! Ох. Гущер! Гущер! – започнах да викам аз. На ястреба се зарадвах, но това вече ми дойде в повече.
На пода в краката ми имаше зелен гущер. Явно мъртъв, с все още прясна рана на врата. Секретарката на нотариуса се намеси, взе лопатка от килера, посъбра го, отбеляза все пак колко обича точно такива яркозелени гущери и го хвърли предпазливо през прозореца. Спокойствието се възвърна. Събрах си документите и си тръгнах, подскачайки по стълбите.
Ама този ястреб от всички прозорци на света взе, че влезе точно там и от цялата огромна зала остави храната си, така де – гущера си, в моите крака. Това ако не е знак. Бях чувала, че Да Винчи имал спомен как като малък
един ястреб кръжал над люлката му
и го докоснал с опашката си. Той винаги смятал, че в тази случка се крие поличба, предопределеност за чудеса. От едно кръжене какви неща му са се случили на Да Винчи, а представи си какво ме чака мен, след като и храната си ми остави моят ястреб.
И започнах да чакам да ми се случи нещо хубаво.
Освен това, бас държа, че има поне 600 книги за това как положителното мислене може да свърши същата работа – ако не от ястреба, то поне от това, че си навих на пръста тая поличба, все нещо хубаво ще се случи.
На следващия ден пътувахме за Лом. Трябваше да намерим жилище за няколко деца от дома за сираци там, които, навършили 18, напускаха дома. И ето ти чудото – предложиха ни общинско жилище и сега ни викаха на среща. Ти да видиш каква работа върши един ястреб.
Придружени от антураж от социални работници и цял общински съветник, отивахме на оглед. Оказа се, че в апартамента живееше същият този общински съветник. Бяха му отпуснали по-голямо жилище, а това сега оставаше свободно.
Цялата делегация влезе, огледахме апартамента, хубав наистина – ремонтиран, спретнат, какво повече да искаш. По-голям късмет, здраве му кажи. И всичко от един ястреб, да беше наминал преди години.
Останахме в стаята въпросния с г-н Съветник „да сме се разбрали за подробностите“.
– Много хубаво ще им е тук на децата, има място и за четиримата. И ще си готвят. Много е хубаво, нали? Харесва ли ви?
– О, да, чудесно е. Много се радваме, че общината е така загрижена за децата – любезнича аз.
– Нали затова са ни избрали хората. И все пак, вие нали виждате, че тук съм инвестирал много да го пооправя. Вие хубаво го търсите за децата, но аз все пак пари съм дал за това. Всичко да го направя така, както го виждате през годините ми е струвало 7 000 лева, и няма как – поне това трябва да ми възстановите.
Хм, това трябваше да го предвидя.
Няма безплатен обяд. И безплатен апартамент.
А пък този ястреб, късмет носи явно, ама не си беше изпипал нещата.
– Но вие сте го направил така, че да живеете добре тук. Поживял сте със семейството си и сега ви дават по-голямо жилище. Пък и общината не е задължена да ви възстановява тези разходи. А другият важен детайл е, че ние макар и да се наричаме фондация, нямаме фонд – просто няма откъде да намерим толкова пари.
– Единствената отстъпка, която мога да направя, е да си сваля климатиците и да се разберем за 6 000 лева.
– Но ние наистина не разполагаме с такива пари.
– Ами, както прецените. Както знаете, аз съм председател на комисията по социалните въпроси в общината и фактически аз решавам кой може да живее тук и кой не.
Разбира се, няколко дни след това разбрахме, че няма да вземем това жилище. Въпросният г-н Съветник запази и старото, и по-голямото ново, което му беше отпуснала община Лом. Или може би той самият на себе като председател на не-знам-си-коя-комисия. От общината казаха, че друго жилище няма как да ни предложат, защото имало дълга опашка от социалнослаби и болни хора, които нямат жилище и за тези здрави и прави младежи не е належащо. Повръща ми се. А две жилища за г-н Общинския съветник е належащо, нали!
Ето ти сега положителното мислене, Благовесто, ястреби щели да ми носят късмет. Я стига! И като се сетя, че като студентка си измислих теория за това как светът да стане такъв, че да няма накъде по-хубаво, прочутата ми теория за Парето-ефективното щастие.
За незапознатите с икономическите теории, Парето-ефективна икономика е
максималното благоденствие на обществото –
тогава, когато разпределението на ресурсите е такова, че не можеш да повишиш богатството на един човек, без да влошиш положението на друг. Когато обърнеш универсалния измерител от пари в щастие, всичко се връзва. Ако помагаш на старицата в съседния апартамент и я правиш щастлива, без това да прави теб по-малко щастлив, и всеки прави това за някого, светът ще е по-прекрасен. Парето-ефективното щастие е моментът, преди помагането да започне да лишава теб от щастие. И ако всички хора дават по малко за другите, щастието един ден ще се разпредели така, че няма да има накъде по-хубаво.
Воала, си бях казала тогава, а ето, че моята теория се пропука в Лом. Ако погледнем на нещата математически, имаме един общински съветник с два апартамента, подарени от общината, и четири сирачета без дом. Общинският съветник нямаше да бъде по-малко нещастен, ако направеше тези деца по-щастливи.
Но пък всеки ден чувам десетки истории за хора, които помагат на другите. Знам за Хриси, която не можеше да чете на 14 г. и Теди я научи да чете. Знам за Радо, който носи храна на бездомните. Знам и за Тодор, който изпрати торта за рождения ден на Даниел, а той му написа, че това е бил най-най-щастливият ден в живота му. И в крайна сметка намерихме квартира на децата от Лом.
Все някой ден ще докажа тази теория за Парето-ефективното щастие, дори без помощта на ястреби, които носят спорни поличби и предвестяват чудеса. Само хората да си помагат един на друг повече. И тогава няма да има накъде по-хубаво.
0 Коментара