снимки Васил Германов за „Дилян Марков студио”
идея и стил Инга, грим Слав, коса Жоро Петков
Диана Любенова умее да си краде внимание, защото е непредумишлено интересна. И с огнената си хубост, и с маниера, с който хапва доматена супа, докато ти разказва за ареста си в 4-то районно – заради бандата голи, с които се снима в центъра на София за рекламата на предаването „Сексигри, ах”, което миналия октомври тръгна по „Диема 2”. Тя пък се съблече на публични места за първата рекламна кампания на предаването преди 2 години и стана любимка на всички, които искат да не им пука „какво ще кажат хората”.
Може да надникнеш в емоциите в онлайн биографията й „Голата книга” на адрес www.naked-book.info и даже да я допишеш. Умее да шокира и на театралната сцена – играе в две от най-култовите постановки в Театъра на Българската армия „Ножица трепач” и „Нощен квартет” и в „Ловци по гащи” в театър „Провокация”.
Стрелец (с купа за „Най-екстравагантен стрелец” от турнир по стрелба), на 30 г., неомъжена, влюбена. Може да я видиш да цели в десетката с пистолет, да язди, да тича по пътечка във фитнеса или след мопса си в парка, да скача с бънджи, да танцува до ранни зори… Да се смее като дете, да гледа изпитателно с тъмните си очи и да се разтревожи (без поза), ако й споделиш, че нещо не ти се получава в секса. Е, ако я попиташ дали може да се разболееш от мастурбиране, повече няма да ти обърне внимание. Към умни тревоги обаче е съпричастна. Всичко това в „Сексигри, ах”, в петък след полунощ. Сега – за нея.
Голата книга
„…Любовта ми към биографиите и автобиографиите се роди в студентските години, когато се готвех за изпит по сценична реч. Трябваше да намерим монолог от биографията на някоя известна личност. Впечатли ме Грета Гарбо, защото е родена в много бедно семейство. Възхищавала се на портокалите, тъй като не е имала възможност да яде такива плодове. Настръхнах, когато прочетох как веднъж откраднала един портокал, скрила се под завивките и започнала да го бели много близо до лицето си, за да може да усеща пръските…
Психологически коментар:
Това като че ли е символ на голямото желание да придобиеш, да постигнеш нещо въпреки невъзможността на ситуацията. Защо някои хора толкова много обичат да четат (авто)биографиите на другите? Всеки търси части от себе си в известен човек, който има сходно занимание. Надникваш в един живот, в който намираш познати неща, правиш сравнения. И мечтаеш да си приличате и във финала…”
Това е част от „Голата книга”, в която искам да разкажа за любовта, сълзите, комплексите, щастието, вярата, наивността, лъжата и истината, секса… Под всяка случка има коментар на психоложката на „Сексигри, ах” Ани Владимирова. Читателите може да дописват всеки финал, ако им стои недовършен, да задават въпроси, да коментират, да оценяват… Така ще дообогатим материала и ще пуснем „Голата книга” в печатно издание.
Лауренсия и Медея
Бях в III курс в НАТФИЗ, когато трябваше да изиграя местната красавица Лауренсия в „Грешки, от любов родени” на сцената на Младежкия театър. Разболях се и си загубих гласа. Предписаха ми лекарство, което съдържа бирена мая и адски много провокира апетита ми, станах зависима от храната и качих 7 кг. На генералната репетиция, по време на финалния танц, едно от момчетата ме вдигна на ръце и го чух да казва: „Леле, Диано, вземи мерки, че положението е страшно!” Толкова се депресирах, че не можах да си изиграя ролята… Подложих се на строг пост и отслабнах. През новия сезон успях да изляза на сцената с осанката на Лауренсия, в която са влюбени всички мъже. Оттогава знам, че самочувствието е най-важното нещо, и редовно се занимавам със спорт. Не може да си добър в каквото й да било, ако не се усещаш добре в кожата си.
Една от най-добрите ми роли от студентските години е на Медея, бих я изиграла отново. Влече ме драматизмът, въпреки че, откакто завърших, всички режисьори ме търсят за комедии. А за мен това е по-трудният жанр и понякога не съм доволна от играта си… Както всеки актьор обаче, признанието ме поддържа. На премиерата на „Ловци по гащи” един от легендарните ни режисьори – Гриша Островски, седеше на първия ред и по време на аплодисментите срещнах одобрителния му поглед. След постановката каза, че ме харесал, защото този жанр предразполага към преиграване, а аз съм била много естествена. Почувствах се върховно, такива оценки ми дават сили да продължа…”
Сексигри, ах…
Докато учех, трябваше да се издържам и започнах да водя „Нощен магазин” по „Евроком”. Дразнех се, защото предаването беше подчинено на рекламни блокове, свързани с еротични услуги, и трябваше да рамкирам разговора с госта си според посланията им. Ако се появеше телефонен номер, на който да разбереш нещо за груповия секс, трябваше да питам госта си правил ли е такъв. Ужасно, ако още не си го питал за парчетата в новия му албум например… Продуцентите ме обвиниха, че саботирам останалите, и напуснах. Оттогава искам да имам собствено предаване, в което да говоря директно, без псевдоморални задръжки. За секса.
Той все още е тема табу. За теб и за мен – не, но за средностатистическия българин това е акт, за който не бива да се говори много-много, който се прави на тъмно, набързо… Не е така. Сексът е изкуство и ако го овладееш, може да живееш много по-щастливо. Наистина вярвам в това!
Голата Диана
Исках да скъсам с имиджа на красивата водеща с букли, която говори глупости. Реших, че предаването е мисия и хората трябва да ме чуват. Затова се подстригах нула номер. И се съблякох за първата реклама на предаването. Снимах се гола във фризьорски салон, в такси пред Президентството и в шивашки цех, където нито една жена не откъсна очи от тегела, защото началничката им ги беше предупредила да не ме поглеждат… Исках да покажа, че няма нищо страшно в това да се разголиш, трябва да се отърсиш от страховете си и да комуникираш откровено. И естествено – да шокирам, за да привлека внимание към предаването. През 2004-а „Сексигри, ах” започна по „Евроком”, но миналата година ни поканиха в „Диема 2” и тогава направихме нова рекламна кампания. Събрах 17 души, които искаха да се съблекат голи, и се снимах с тях на „Витошка”, този път облечена. Сред тях имаше три баби и един дядо, големи сладури! Репетирахме сцената предварително и се разпределихме в няколко коли. Слязохме организирано на „Витошка”, щрак-щрак и бързо в колите. Беше краят на октомври, студ. Когато повторихме за журналисти, ни приклещиха полицаите и… хайде в районното. Всички. Едно от момчетата обърка колите в суматохата и остана без дрехи. Добре че намерихме одеяло, с което да влезе в районното. 4 часа давахме обяснения. Полицаите бяха решили, че сме избягали от лудницата. Слава Богу, нямаше оплаквания от свидетели, всички твърдяха, че било интересно. Но ако имаше, щях да загазя сериозно – от 3 до 5 години по бързата процедура…
Истинската Диана
Бих искала да изиграя съвременна жена, за да разкрия противоречивия й образ. Тя наистина е мъжко момиче, видимо силно и уверено, но под всичко това като че ли е скрила от самата себе си чувствителността и нуждата от силен мъж, в чиито обятия да свали доспехите си и да бъде нежна, крехка, искрена, да разголи душата си без страхове… Аз съм изключително емоционална и смятам, че любовта е възможна, когато си откровен в чувствата си и ги споделяш без резерви, без роли. Не мога да играя извън сцената, не е логично. Това значи да се режисираш, коригираш и ощетяваш. А и образът, който създаваш за себе си, може да издържи само колкото трае една постановка. После кой си?
0 Коментара