“Уолстрийт Джърнъл”,
Д-р Ерън Бендавид
Д-р Джей Бхатачария
Ако е вярно, че новият коронавирус би убил милиони без блокади и карантини, тогава извънредните мерки, които се провеждат в САЩ, със сигурност са оправдани. Но има твърде малко доказателства, потвърждаващи това предположение, тъй че прогнозите за броя на смъртните случаи вероятно биха били твърде преувеличени.
Страхът от Covid-19 се основава на високата оценка за смъртността на случаите – от 2 до 4% от хората с потвърден Covid-19 са починали, според Световната здравна организация. Тоест ако 100 милиона американци прихванат вируса, от 2 до 4 млн. биха могли да умрат. Вярваме обаче, че тази оценка е дълбоко сбъркана.
Реалната смъртност е частта от заразените,
които умират, а не се измерва със смъртните случаи сред идентифицираните към момента носители на вируса. Последният процент е подвеждащ поради селективността при подбора за тестване. Степента е несигурна, тъй като наличните данни са ограничени.
Но именно това прави разликата между епидемия, която убива 20 000, и тази, която убива два милиона.
Ако броят на действителните инфекции е много по-голям от броя на случаите – с порядък по-голям – тогава истинската смъртност също е много по-ниска. Това е не само правдоподобно, но и вероятно въз основа на това, което знаем досега.
Пробите сред жителите на Китай, Италия, Исландия и САЩ предоставят съответните доказателства. На 31 януари и около тази дата повечето държави изпратиха самолети за евакуация на гражданите си от китайския град Ухан. Когато тези самолети кацнаха, пътниците бяха тествани за Covid-19 и бяха поставени под карантина.
След 14 дни процентът на позитивните резултати бе 0,9%.
Ако това е разпространението в по-големия район на Ухан на 31 януари (с население от около 20 милиона), то Ухан е имал 178 000 инфектирани, тоест около 30 пъти повече от броя на съобщените случаи. Тогава коефициентът на смъртност би бил най-малко 10 пъти по-нисък от прогнозите въз основа на докладваните случаи.
На следващо място, североизточният италиански град Vò, близо до столицата на провинцията Падуа. На 6 март всичките 3300 жители на Vò са били тествани и 90 от тях са се оказали с положителни проби за вируса, което определя разпространението му на 2,7%. Прилагането на това съотношение върху цялата провинция (с население 955 000), в която са регистрирани 198 случая, предполага, че всъщност по това време е имало 26 000 инфекции. Това е над от 130 пъти повече от действително съобщените случаи. Официално смъртността в Италия от 8% в момента се
изчислява въз основа единствено на потвърдените случаи
на Ковид-19, реалната степен на смъртност в действителност обаче може да е по-близка до 0,06%.
В Исландия deCode Genetics работи с правителството за извършване на широко тестване. В извадка от близо 2000 напълно асимптоматични хора, изследователите оценяват разпространението на болестта от малко над 1%. Първият случай в Исландия беше отчетен на 28 февруари, седмици след САЩ. Вероятно е делът на заразеното население на САЩ да е двойно, тройно или дори 10 пъти по-висок от оценките в Исландия. Това също предполага драстично по-ниска степен на смъртност.
Най-доброто (макар и много слабо) доказателство в САЩ идва от Националната баскетболна асоциация. Между 11 и 19 март значителен брой играчи и отбори от НБА получиха тестове. До 19 март 10 от 450 играчи с ротация бяха положителни. Тъй като не всички са тествани, това представлява по-ниска граница на разпространението на 2,2%. НБА не е представителна популация и
контактът между играчите може да улесни предаването.
Но ако разширим това предположение към градове с екипи от НБА (население 45 милиона), получаваме най-малко 990 000 инфекции в САЩ. Броят на случаите, съобщени на 19 март в САЩ, е 13 677, повече от 72 пъти по-нисък. Тези числа предполагат по-малка степен на смъртност от Covid-19, отколкото на пръв поглед изглежда.
Как можем да съгласуваме тези оценки с епидемиологичните модели? Първо, тестът, използван за идентифициране на случаи, не улавя хора, които са заразени и са се възстановили. Второ, тестовете за дълго време са били ужасно малко и обикновено са били пазени за тежко болните. Всички тези факти предполагат, че потвърдените случаи вероятно са с порядък по-малък от действителния брой инфекции. Епидемиологичните моделисти не са адаптирали адекватно своите оценки, за да отчитат тези фактори.
Епидемията започна в Китай някъде през ноември или декември. Първите потвърдени случаи в САЩ включват човек, който пътува от Ухан на 15 януари, но вероятно вирусът е влязъл преди това. Десетки хиляди хора са пътували от Ухан до САЩ през декември. Съществуващите данни сочат, че вирусът е силно преносим и
броят на инфекциите се удвоява приблизително на всеки три дни.
Епидемичното семе на 1 януари предполага, че до 9 март около шест милиона души в САЩ биха били заразени. Към 23 март, според Центровете за контрол и превенция на заболяванията, в САЩ е имало 499 смъртни случая от Covid-19. Ако преценката ни от 6 милиона случая е точна, то това е смъртност от 0,01%, при предполагаемо двуседмично отстояние между заразяването и смъртта. Всъщност това е една десета (1/10) от смъртността, причинявана от класическия грип (инфлуенца), която възлиза на 0,1%. Подобна ниска смъртност би била повод за оптимизъм.
Това не превръща темата за Covid-19 в нещо несъществено. Ежедневните доклади от Италия и от САЩ показват истинска битка и претоварени здравни системи. Но епидемия при смърт на 20 000 или 40 000 души е далеч по-малко тежък проблем от такава, която би убила два милиона. Като се имат предвид огромните последици от световните решения и реакции в отговор на Covid-19,
получаването на ясни данни за ориентир сега е изключително важно.
Не знаем истинската честота на инфекцията в САЩ и тестването за антитела като представително измерване на разпространението на вируса (включително и на възстановените от заболяването) е от решаващо значение. Почти всеки ден нова лаборатория получава одобрение за тестване за антитела, тъй че изследването на населението с помощта на тази технология вече е постижимо и възможно.
Ако не сме прави за ограничения мащаб на епидемията, тогава мерките, насочени към по-възрастното население и хората в болниците, са разумни. Избирателните процедури ще трябва да бъдат разсрочени. Болничните ресурси ще трябва да бъдат преразпределени, за да се полагат грижи за критично болните пациенти. Системата ще трябва да се подобри. А създателите на политики ще се наложи да се съсредоточат върху
намаляване на риска за възрастните и хронично болните хора.
Универсалната карантина обаче може и да не струва разходите, които налага – на икономиката, на общността, на индивидуалното психическо и физическо здраве. Трябва да предприемем незабавни стъпки за оценка на емпиричната основа на настоящите блокади.
* D-r Eran Bendavid and D-r Jay Bhattacharya са професори по медицина в Станфорд.
0 Коментара