Яна Петкова: Виненият консултант трябва да е АРБИТЪР

Коя е Яна Петкова извън винения контекст?

Любознателен човек, който цени особено много свободата и независимостта си. Честен и лоялен, работлив, обичащ удоволствията и приятелите си. Общо взето, добър човек, надявам се. Вярвам в житейските каузи и доброволчеството.

Кой кого откри: ти – виното или то – теб?

Мисля си, че аз – него. Намирайки се на професионален и житейски кръстопът и имайки отчаяна нужда от посока в живота. Виното обаче не е просто направление, а цяла вселена (пардон за клишето) и така зададе посоката при мен, че всички останали почти избледняха. От една страна, е отчайващо да осъзнаеш, че овладяването на предмета ти на работа е задача за повече от един живот, от друга – всяка малка победа по този път се усеща като огромна.

Трудно ли е да си жена в тази професия? Кои са предизвикателствата?

Всичко зависи от времето и мястото, но принципно тази професия е една от особено благодатните за жени – в нея те се приемат наравно с мъжете. Предизвикателствата, според мен, са две: непрекъснато четене, разбирай професионално усъвършенстване, и от друга страна – висок морал. Именно те понякога могат да се окажат сериозна пречка за упражняването на професията.

Какво означава винен експерт и как те възприема светът като такъв?

След 15-годишно доказване започнаха да ме приемат, въпреки че много от хората, външни на бранша, а дори и някои винени професионалисти, не са наясно каква точно е професията ми. Виненият експерт е в състояние да формира и изрази по надлежен начин (писмено и устно) мнение за винените региони на света в цялата им сложност – едновременно в исторически, културен и пазарен контекст. Благодарение на продължителна и обширна практика, и с ясното съзнание за ограничеността на сетивата си, той трябва да бъде в състояние да дегустира едно вино и да дава безпристрастна оценка за качеството и потенциала му.

Трудно ли е да създадеш една професия? Само страстта ли е водеща?

Да и да. Ако си пръв или сам за продължително време на дадено професионално поприще, ти предизвикваш неразбиране и подозрителност. Ако сме много, тогава ще има по-ясно възприемане на професията и конкуренцията ще вдига нивото. Поддържането на ниво изисква много страст и енергия, когато конкуренцията ти на местния пазар почти не съществува.

Виното запазена територия ли е? За кого?

Мнозина мои винени колеги, както и енолози, биха искали да е така, но не е. Свръхдигитализираният XXI век не търпи авторитетите от минали времена и който иска да е във винената игра на новото време, трябва да се научи да дели вниманието на публиката с приложения за телефони и съдържателно подозрителни, но визуално атрактивни „експерти“, които се числят към така наречените “инфлуенсъри”.

Как се роди идеята за Avinissima Wine & Food Consulting? И какво всъщност е Avinissima?

Това е един спонтанен, но и дълго обмислян проект за повишаване на нивото на винената култура в България. Конкретно Avinissima съдейства за по-доброто разбиране, позициониране и продаване на продуктите на изби, магазини или ресторанти, който включва обширна палитра от услуги: от консултации на винени листи през управляване на социални медии и създаване на съдържание до изготвяне на комуникационни стратегии. Освен това, на едно друго ниво, Avinissima предлага редица възможности за “облагородяване” на виненото знание на любителите: от специализирани курсове за дегустация до индивидуализирани семинари. Как се роди идеята? Когато на едно място се събраха две винени професионалистки и обединиха сили. Че нужда от такъв проект у нас отдавна имаше, това беше повече от ясно. Сега потребителите поне имат избор.

Трудно ли се продава и приема винено знание от жена?

Както споменах, не мисля, че в България жените във виното имат проблем да бъдат приети като даващи знание или съвет. По-скоро у нас всеки, който е в консултантския бранш, има проблем да бъде приет, тъй като българинът принципно няма нужда от съвет. Но иначе смятам, че ако има шанс да бъде предадено винено знание у нас, то това може да бъде направено предимно от жени.

Разкажи ни за сбъдването на една от многото си винени мечти: книгата за вино, която вече е в печатницата. За кого е тя?

България е една от малкото винени страни, в която липсва занимателна книга за виното от местен автор и на български език. Това винаги много ме е смущавало: нали сме древна винена нация, а пък знанието за виното е някак си скрито, като че ли е тайно и трудно достъпно за обикновения човек. От години си казвам, че трябва под някаква форма да издам натрупаните над 300 статии, които съм писала, и конкретният повод беше една книга за вино на английски, която ми попадна. Много се шумеше за нея, отворих я и видях почти разочароващо ниско ниво на поднесената информация, но пък направено по много атрактивен начин. Подейства ми като люта чушка – нямах избор, освен да седна и да започна да пиша. След две години редакции, корекции и актуализиране през 2020-а книгата ще види бял свят. Тя е за всички, които обичат виното.

Заглавието на този етап нека остане изненада, но мога да обещая на прочелите я, че ще заобичат виното, а тези, които вече го обичат – ще започнат да го разбират. По занимателен, надявам се, начин съм се постарала да предам дори и по-сложната информация. Това е книга, която ще запази актуалността си още дълги години и ще ни помогне да предадем любовта си към виното и на следващи поколения.

Как се съчетават вино, храна (Ивайло, твоят житейски партньор е дългогодишен готвач) и дете? Това ли е правилната комбинация?

Първите две – прекрасно, и е така от векове. Третият ингредиент понякога обърква пропорциите на рецептата и засега е добре да стои настрана, все пак е на две години и половина. Безспорно, ще бъде интересно да го съпровождам по пътя, както се надявам да му предам поне частица от любовта и уважението ми към виното.

Кой или какво те вдъхновяват?

Вдъхновяват ме интересните вина и хората, които са ги направили. Правилото е, че само интересни хора правят истински добри вина и техните истории много често са вдъхновяващи.

Има ли винена култура в България?

Винена култура в България има повече, отколкото преди 20 години, но все още е в малък процент и с ниско ниво на знание. Тя все пак е в младежка възраст и са й присъщи грешки на растежа: неориентираност, необоснованост, увличане по повърхностния блясък, неразбиране на мнението на другите и подобни. Проблемът е, че понякога клиентите имат по-висока винена култура от професионалистите, които са на ниво 80-те години на миналия век и на моменти са най-пречещият елемент за формиране на истинска, осъвременена винена култура.

С какви винени проекти ще бъде изпълнена 2020 г.?

Особено много се вълнувам за предстоящия проект със списание „Жената днес“ за жените на българското вино, защото това е поредното нещо, от което имаме качествено изобилие, но същевременно и липса на информация – постиженията на българките във виното. Интервюта, конференция и книга-алманах – това си е проект за цяла година.

Надявам се да вмъкна колкото се може повече винени пътувания, да открия интересни събеседници за подкаста ни с Ана Динкова – Life Unbottled, да консултираме с Avinissima нови клиенти, да правим курсове за винено знание и да провеждаме интересни винени събития.