Младите подивяват, къде са бащите?

Изпадаме в ступор, научавайки за смъртта на 13-годишно момче, пребито с железни прътове от свои връстници в Лила (Сен-Сент-Дени). Имаме чувството – спомена? – че “това не се е случвало преди”. Побоищата и уреждането на сметки съществуват във всички градски райони, а в някои са нещо обичайно. Но юноша, почти дете! После ни информират, че ученик от гимназията в Кретей насочил пистолет срещу свой учител, докато негов съученик снимал сцената и я пуснал в социалните мрежи…

Детето не е добрият дивак на Русо. То чака своето очовечаване. Ако не го очовечим по един или друг начин, то набързо ще остане в примитивното варварство. Така че не лоши деца търсят железен прът, за да убият съседа, а деца, които сме се отказали да очовечим. Или още по-лошото, които отказваме да очовечим – от

утопизъм, демагогия, слабоволие

на възрастните, пише френският философ Шантал Делсол в своя статия във “Фигаро”.

Общественият ред, който позволява да се предотврати подобен род непоносимо убийство, може да се постигне по два начина. Или детето се възпитава в дух на свобода, т.е. постоянно се учи на лична отговорност, какъвто по принцип е случаят в демократичните общества, които са фабрики за граждани. Или детето се възпитава в подчинение и автократичната държава потиска всяко отклонение, обикновено толкова тежко, че накрая възтържествува редът. В първия случай

детето няма да търси железен прът,

защото търпеливо са го научили да замества насилието с думи и защото е контролирано и придружавано от своите родители. Във втория случай, то няма да търси железен прът, защото знае, че полицията ще тръгне след него и животът му ще бъде съсипан, ако извърши подобна агресия.

Проблемът е, че всеки един от тези модели предполага специфични условия, изтъква Шантал Делсол. Нашият западен модел, който предпочита приучване към свобода и отговорност и е фабрика за граждани, изисква грижливо възпитание, което не спира с обичта и дресирането. Възпитаването на чувство за отговорност по принцип изисква двама родители, т.е. два полюса на авторитета, способни да поддържат

равновесието между необходимата обич и поемането на риск,

от което се нуждае всяко приучаване към свобода. За това, както добре знаят психиатрите, обикновено е нужен баща. Във всички общества, в които бащите отсъстват или са далечни (полигамните, матриархалните общества) управлението е автократично. Неслучайно западните общества са същевременно традиционни, патриархални общества (но някои патриархални общества също могат да бъдат автократични, какъвто е Китай).

Така че няма никаква логика в желанието да се отстранят бащите и да се отрече родителският авторитет, или както се случва сега, умишлено да се програмират деца без баща, подчертава френският философ.

Обществото без баща е автократично,

защото в даден момент ще трябва да спре пакостите на младия варварин. А майката сама много трудно може едновременно да възпитава в дух на свобода и да дава нужната обич, защото двете неща си противоречат.

В продължение на 20 г. са били провеждани американски и норвежки социологически проучвания (публикувани през 1996 г.) за развитието на децата, отгледани само от майка. Резултатите са впечатляващи. Младите момчета престъпници най-често са онези, които са били лишени от баща. Във Франция отказват да публикуват тези проучвания, тъй като подобна връзка можела да “дискриминира” семействата с един родител. Но тя съществува, дългосрочно и във всички силно развити страни (САЩ, Канада, Великобритания, Норвегия…).

Ако не искаме бащи в домовете, един ден ще имаме полиция пред гимназиите и сингапурска наказателна строгост.

Днес едно 13-годишно момче е било убито,

защото се намираме в преходна обществено-политическа ситуация: имаме демократично общество (а не полицейска държава) и същевременно родителският и бащински авторитет е очернен или отхвърлен. Не можем да останем задълго в тази ситуация. Ще трябва да се съгласим да легитимираме авторитет от едната или от другата страна – нито едно общество не може да живее в състояние на аномия, в което децата се убиват взаимно, заключава Шантал Делсол.

Източник: Гласове, Превод от френски: Галя Дачкова