Ние сме социални животни и нашето оцеляване зависи пряко от принадлежността ни към група. Затова е и тъй важно за нас да се харесаме на другите. В противен случай ще ни отритнат и ще се окажем умиращи от срам в изолация. Затова и трескаво следим трендовете и се опитваме да им принадлежим, за да сме в постоянно уверение, че групата ни разпознава като част от нея и ние разпознаваме себе си като част от група. Лесно е в тази динамика да видим, че колкото по-неуверени сме и ни е страх, толкова по-трескаво търсим крещящи начини да покажем, че се вписваме в социалните очаквания.
Да сравним стандартите
През 90-те години, когато аз се въртях около десетата си годишнина, имаше силиконови гърди, но те бяха прерогатив на две-три американски плеймейтки, които се показваха на малкия екран по червени бански и буй в ръка. И на Доли Партън. Към пластична хирургия прибягваха шепа жени от световния хайлайф над 40, Шер и Майкъл Джексън.
Сега да погледнем второто десетилетие на XXI век. Кайли Дженър, една от многото в известния с известността си клан Кардашиан, сама по себе си има 141 милиона последователи в Инстаграм. Това първоначално невзрачно изглеждащо момиче претърпя пълна модификация и до двайстата си годишнина всяка част от лицето и тялото й бяха минали под скалпел, включително разширяване на таза за по-пищен… таз.
Когато аз бях на десет, никой двайсетгодишен не си правеше пластични операции. Никой. Днес всички десетгодишни знаят, коя е Кайли Дженър или ако не знаят, скоро ще разберат, а и да не разберат – болшинството от млади жени в прякото им обкръжение имат
поне по една естетична корекция
по себе си, която е изисквала анестезия.
И ако си мислите, че това е само в Щатите и нас не ни касае, вижте какво се случва с абитуриентките ни. Още на входа на живота 18-годишни момичета слагат джуки и цици, за да отпразнуват едва покрития образователен минимум. Да изглеждаш става много по-важно от това да бъдеш.
Тъй като поставяме пред себе си все по-непостижими стандарти, с тях се вдига и тревожността ни, че не сме достатъчни, че няма да ни харесат, че няма да принадлежим, че ще умрем в самота, присмени и отритнати. Ще умрем от срам.
Правото на избор
Начинът, по който изглеждаме и който е пряко свързан със социалните очаквания, съставлява основна част от нашата идентичност, усещането ни за успех, сигурност, цялост и продължителност във времето. Ако големи, стегнати гърди са желаната норма, а ние имаме просто гърди, това е достатъчна причина за много жени да се почувстват малоценни. Представете си какво е преживяването на загубата на гърди. Тя става равнозначна на същото това социално умиране.
Джулиет Фицпатрик
Сигурно помните Джулиет Фицпатрик, чиито фотографии на голото й тяло без гърди светят от билбордовете на Таймс и Лестър Скуеър. “Когато ме диагностицираха с рак на гърдата, си помислих, ок, ще ми отрежат гърдите, косата ми ще опада – аз жена ли ще бъда изобщо?! Докторите ми казаха – сега ще направим мастектомия и след това ще насрочим реконструкция на гърдите и в нито един момент не казаха, че това не е нужно, че мога да остана така, както съм. Потърсих в Гугъл дали всички жени си правят реконструкция и резултатът беше – не!
Не всички жени реконструират гърдите си.
Усетих такова облекчение. Реших да остана плоска. Това не промени начина, по който се чувствах като жена. Всъщност ме направи по-самоуверена и смела. Сега се снимам гола, нещо, което преди никога не бих направила, защото нямаше да имам самоувереността. Реших, че ще показвам снимките си, защото аз не бях виждала жена без гърди и съм сигурна, че много други хора не са. Това, което искам, е жените да знаят, че имат избор. “
Високи скули, чип нос, плътни устни, големи очи
Това са съвременните стандарти, които трябва да покрием, за да успокоим страха от “грозното”. Хиалуронова киселина капе от всяка втора джука. Може би ще ви заинтригувам, ако ви кажа, че вече има нотокс – ботокс без токсина, който спира мнозина да замразят чела и вежди. За нас, по-пестеливите и боязливите, остава “преиначената” реалност – филтрите на камерите на телефоните ни.
Мелани Гайдос
Но какво щеше да стане, ако модната индустрия нямаше само един модел с различни от очакваните черти. Ако Мелани Гайдос не беше изключението, което потвърждава правилото, а една от многото в богатия избор, за който говори Джулиет Фицпатрик. Вероятно модната и бюти индустрия щяха да изгубят много, но всички ние щяхме да си отдъхнем, че лицата ни са продължили да се развиват и след 7-годишна възраст.
Още една бяла лястовица на модната жица
Маделин Стюарт е също трън в окото на социално нормалното. Това усмихнато австралийско момиче е първият модел със синдром на Даун, ходил по подумите на Световните седмици на модата – в Париж, в Милано, в Москва, в Лондон. Тази година Маделин направи седмото си участие в Седмицата на модата в Ню Йорк, където взе участие и в ревю на Американската сърдечна асоциация Go Red for Women, заедно с Меган Трейнър, Парис и Ники Хилтън, Шанaя Туейн. Тази информация идва директно от майката на Маделин, Роузан, която е и мениджър на модела и сама е постигнала кариерното израстване на дъщеря си. Паралелно с информационните бюлетини, които старателно подготвя и изпраща, Роузан води кампания и срещу по-ниското заплащане на “модели като Маделин”.
“Повечето дизайнери, с които работим, са нови дизайнери, дизайнери – визионери, които са отворени и могат да видят значението и силата на многообразието. За разлика от големите имена и утвърдените марки. За съжаление новите дизайнери нямат голям бюджет и на Маделин не винаги се плаща така, както трябва.”
Като теглим чертата
Маделин и майка й не са единствените ощетени от културата на филтрите и филърите. Всички сме ощетени. С всеки филтър изпращаме една абитуриентка по-далеч от библиотеката и по-близо до потребителски кредит за гърди. С всеки филтър ежедневно плащаме данък на културата, която храни световната пандемия от хранителни разстройства. С всеки филтър смаляваме кръга на избори и разнообразие. С всеки филтър ставаме все по-критични към себе си и към другите. Ставаме все по-страхливи да не се оказжем отритнати от групата.
0 Коментара