Ирина Белчева е пиар, телевизионна водеща, блогър, автор на „Жената днес“ и понастоящем маркетинг мениджър в Institut Esthederm.
В момента всички живеем в безпрецедентна ситуация – пандемия от коронавирус, която спря света и затвори всички ни. Кое е чувството, което най-силно изпитваш?
Наистина ситуацията, в която се намираме, е изключително стресова за всички ни – човечеството е изправено пред много предизвикателства и тепърва ще се сблъскваме с тях. Истински вярвам обаче, че доста дълго време отлагахме всички промени, които ще ни се наложи да направим сега – както в ежедневието си, така и в начина си на мислене, в нагласите и възгледите си. Светът се променя сега и от нас зависи дали ще успеем да го направим по-добро място. Аз приемам тази пандемия като възможност да натиснем бутона „рестарт“ – огледайте се наоколо – хората прекарват повече време с близките си, научихме се да ценим всичко, което приемахме за даденост, и спряхме да бързаме. В последните години имам чувството, че всички ние се надпреварваме с времето до степен, в която 24 часа наистина не стигаха. Сега слушаме, гледаме и си даваме време. Това е моето усещане за житейските аспекти.
Разбира се, че икономическите последици ще бъдат безпрецедентни – за съжаление много бизнеси няма да оцелеят и това ще доведе до разклащане на икономическата и политическата обстановка в световен мащаб. Но бизнесът трябва да еволюира точно сега – с много бързи темпове адаптираме или тотално променяме методите, които са работили до сега, защото те вече не са адекватни. За да оцелеем, ще са ни нужни три основни качества – гъвкавост, умение да учим бързо и смелост за промяна. Ако съумеем да се приспособим, вярвам, че ни очакват далеч по-добри времена.
Каква е личната ти рецепта за утеха и кураж – на теб самата и на близките ти?
Полагайте усилия да излезете извън зоната на комфорт. Знам, че всички сме във фаза да бъдем кисели, недоволни, ядосани и сприхави. Но представете си какво ще се случи със семействата ни, ако позволим всички да сме такива. Затова – обновете списъка на неща, които може да правите – ще се изненадате по колко различни начини можете да оползотворите деня си – настолни игри, книги, готвене, сортиране на подправки, подредба на козметични принадлежности. Важно е да не падаме духом. За себе си открих, че най-добре ми се отразява да имам рутина – ставане, кафе, душ, обличане (не с пижама!) и започване на работния ден. Ние намираме утеха в рутината, защото тя ни дава усещане за сигурност.
Научи ли нещо ново за себе си? Преосмисли ли нещо? А какво те изненада?
Дадох си сметка, колко зависими сме от социума. От удобствата, от достъпността на всичко. Смятам, че тази пандемия е урок за всички ни по човешки отношения – когато няма лъскава опаковка и маска, човек стига до първичните си нужди и реакции. Смятам, че всеки един от нас преосмисля своите житейски истини и може би това ще изиграе роля в посоката на живота оттук насетне. За себе си мога да кажа, че най-накрая намерих време да се вгледам във вътрешния си свят и си дадох възможност да променя неща, които не харесвах. Времето е ключов фактор в личностното израстване и го приемам като подарък от съдбата.
Като жена, какво най-вече ти липсва в тази социална и физическа изолация?
Липсва ми хаосът, шумът, задръстванията, всичко, което ти напомня за големия град и живота, който кипи в него. Ужасно ми липсва работата в офис с колегите ми, размяната на няколко смешни истории на по цигара, безметежното шляене по улиците след работа за прочистване на съзнанието. Липсва ми усещането за пулсация.
Може ли битката с коронавируса, начинът, по който се води и последствията от нея, да разбъркат моралната и ценностната координатна система, да променят представите ни за добро, лошо, смело, достойно…?
Не вярвам. По-скоро смятам, че всички станахме една идея по-милосърдни, разбиращи и добри. Думата „емпатия“ дълго време не фигурираше в речника на българина, но мисля, че вече намери мястото си.
Ювал Ноа Харари казва: „Да, бурята ще отмине, човечеството ще оцелее, повечето от нас ще са живи – но ще населяваме един различен свят.“ Как си представяш този различен свят?
Ще ти отговоря с цитат от бащата на концепцията за утопичен свят – Платон: „Дребните цели създават дребни личности“. Ако успеем да избягаме от дребнотемието, ще създадем един по-добър свят. Приемам символично факта, че днес излезе корицата на италианския Vogue – чисто бяла. Дано не похабим напразно белия лист, който Вселената ни предлага.
Коя е най-голямата опасност за след утрешния ден?
Да приемем алиенацията, в която се намираме в момента, за правилния модел на съществуване. Вярвам, всички са чували за проучването на университета в Харвард, което продължава повече от 80 години, и търси отговор на въпроса какво прави хората щастливи. Не е изненада, че отговорът е свързаността, това да бъдеш част от общност, да общуваш. Загубим ли това, чакат ни нелеки времена.
0 Коментара