Игрите у дома могат да са забавни. Но как да са безопасни?

В нова, извънредна ситуация сме, нарушиха се рутините на децата и се изграждат нови, с нови предизвикателства. Надяваме се, че със споделените от нас предложения, да дадем идеи на някои родители за преструктуриране на домашната среда, така, че да бъде подкрепяща, безопасна и развиваща потенциала на децата им.

Заниманията у дома могат да са забавни, игрови, познавателни и съхраняващи детската активност. Безопасността на средата е изключително важна, за да се наслаждават децата на своята игра, а и възрастните да не се притесняват за инциденти. Обикновено родителите предприемат мерки за да обезопасят ръбове, контакти, врати. Важно е да се обръща внимание и да се отстраняват своевременно случайно попаднали остри предмети, както и дребни части от играчки, които детето може да погълне или вдиша.

Отделните кътове

за различните ежедневни дейности като сън, хранене, игри, занимания, дават възможност на децата да различават основните моменти от дневния режим. За да успеят да се концентрират по-добре, когато имат поставени някакви образователни задачи е добре да имат работно място. В работното място у дома, децата трябва да се чувстват сигурни и спокойни. Да им бъде осигурено всичко от което имат нужда, за да работят върху задачите и да няма излишни, разсейващи предмети. За да се използва естествената светлина, подходящо е работното място да бъде разположено в близост до прозореца. В зависимост от това дали детето се разсейва от гледката навън,

работното място може да бъде ориентирано към стена

или да се постави визуална преграда. Като превантивна мярка за избягване на изкривявания на гръбначния стълб, добре е масичката и столчето, на които ще работи детето,  да са съобразени с възрастта и ръста му, така че детето да е стъпило здраво на земята. При нужда под стъпалата на детето може да се поставят книги, кутии, така че да има опора. Доброто позициониране предполага и по-добра концентрация.

Тук е мястото да разположим и визуално разписание за предстоящите дейности. Ако детето ви е свикнало да работи по визуално разписание, това ще го улесни много, ще има яснота какво му предстои. Какво представляват визуалните разписания или програми? Накратко, това обикновено са поредица от символни картинки, снимки, пиктограми, които са подредени върху картон или лист, в последователността на предстоящите дейности.

Визуалните разписания

могат да бъдат за отделно занимание, дейност, игра или части от дневния режим. Заедно с детето се преминава през всички картинки и дейности в определената последователност. Когато детето приключи дадена дейност, му помогнете да махне от визуалното разписание и прибере в кутийка „за край“ съответната картинка, да посочи и назове според възможностите си коя е следващата картинка и предстояща дейност. Ако нямате символни картинки за визуално разписание у дома, а все пак искате да опитате, може да направите това, като подредите скицирани от вас картинки. Визуалните разписания  или програми осигуряват структурираност, дават рамки, определят начало и край на дейностите показват какво ще се случи, улесняват промените в графика, правят преминаването на времето разбираемо за детето.

Използването им повишава сигурността,

намалява тревожността, подобрява мотивацията на детето да работи и да общува. Визуалните разписания са изключително полезни за децата от аутистичния спектър, тъй като те мислят предимно в картини, а не в думи. Но по принцип визуалните разписания са подходящи за всички деца и във всички възрасти. Ако при по-малките се подрежда последователност от символни картинки или снимки, при по-големите може да се направи с листчета с номериране на задачите, означаване с първите букви от азбуката или с думи. При възможност подреждайте заедно с детето визуалното разписание, давайте му право на избор при подреждането на последователността или избора на самите дейности, там където има такава възможност.

Общуването с детето в този момент

утвърждава доверието по между ви, за това е важно вие също да спазвате същата „договорена“ вече програма. Подкрепата, която оказвате по време на използването на визуалната програма отваря нови възможности за взаимодействие и общуване по между ви.Дори детето да има добро разбиране, да общува свободно вербално, визуалното разписание му дава по-цялостна картина и спокойствие за предстоящите дейности и занимания. Това постепенно ще доведе до по-голяма увереност у детето в собствените възможности, до по-голяма самостоятелност и независимост, и до иницииране на комуникация от негова страна.

Играчките и материалите,

с които децата работят е добре да бъдат систематизирани по вид, разпределени в кашончета, кутии, каквото имате у дома, които да подредите на етажерка или една върху друга в подходящо пространство от дома. Важно е играчките да не се прибират смесени, тъй като това, би затруднило ориентацията и изборът на детето. Ако разполагате с определен брой кутии и нямате достатъчно за всички играчки, можете да сменяте периодично съдържанието на кутиите. Така ще постигнете разнообразие и провокирате интереса на детето си. За вгнездяване може да използвате празни метални кутии от кафе, на чиито капаци да изрежете различни отвори, според формата и големината на предметите за вгнездяване.  Това може да бъдат

топчета, кубчета, големи копчета и др.

Играта с тях повлиява фината моторика, координацията око – ръка. Карти за игра или с картинки, чиито опаковки са разпокъсани, както често се случва, може да разпределите по вид в по-малки кутийки или опаковъчни торбички. Така децата ще могат лесно и удобно да ги прибират по местата им, след като приключат заниманията с тях. Изключително забавни за децата са игрите на откриване на „съкровища“. Това са тъй наречените още „сензорни“ кутии, тави или купи с различно съдържание, с каквото разполагате в домакинството. Например: сурови варива – леща, боб, нахут, макарони, кускус, царевично брашно или грис, кафе на зърна, желирани течности – например сок от компот или оцветена с безвредна боя вода, в които са скрити дребни играчки или предмети интересни за детето. Докато ги търси,

ровейки с ръце в „съкровищата“,

детето неусетно получава тактилни стимули, необходими му да осъзнава различните си усещания при допир. Този вид занимания подпомагат концентрацията и вниманието. С цел безопасност, винаги предлагайте тези занимания под наблюдение от възрастен. Чрез играта и играчките можем да учим децата на много познавателни умения, като съотнасяне на еднакви предмети, определяне на големини, форми, цветове, букви, цифри и др.. Важна част от материалите за занимания са книгите – от тези с предметни картинки, до тези с достъпна научна информация – отделете им специално внимание и място във вашия дом. Те са ценен източник на знания за децата във всяка възраст. Ако по-големите деца вече

могат да намират сами нужната им книга

в библиотеката, то за по-малките е необходимо, подходящите за възрастта на детето книжки да са достъпни, да се подредят на рафт, в кутия, в кашонче, така че детето лесно да вижда заглавната корица и да направи избор. Кутията с книжки е подходящо да поставите в близост до тихо място за сядане. Така ще се обособи тих кът за книги и „четене“ т.е. разглеждане, където детето ще може да се концентрира върху тази дейност самостоятелно или съвместно с родителя.

Чрез играта се  стимулира общуването с децата. По време на игра децата спонтанно инициират комуникация, на която е важно винаги да се отговаря, за да не се откажат. Когато са много мотивирани да играят точно с определена играчка и срещат затруднения да достигнат играчката, децата често се отказват, защото

не знаят как да поискат помощ.

Важно е да ги подкрепите в такива моменти. Дори, може да провокирате такива ситуации по няколко пъти на ден, като създавате известни малки затруднения – да поставите любим предмет на недостъпно за детето място, така че то да го вижда, но да не може да го достигне. Учейки детето да поиска помощ, то ще става все по-уверено в собствените си възможности.

Насърчавайте вербалната и невербалната комуникация, като използвате жестове или символни картинки. Ако детето ви използва комуникативен речник по системата PECS, следвайте указанията, дадени от терапевтите, а при нужда се допитвайте с тях. Важно е този начин на общуване да се прилага коректно и в домашни условия, за да има устойчив успех. Не забравяйте, да определите достъпно място в стаята, където детето ще намира речника си, за да го използва при нужда.

Важно е децата да бъдат разбрани.

Това ще намали тяхната тревожност, ще редуцира неприемливи поведения. А по-важното е, че ще има повече детски усмивки!

Отделете време в което да организирате средата у дома, така че тя да бъде максимално подкрепяща за вашите деца. Не забравяйте, че за всяко дете е необходимо да отделяте време и пространство. Добре структурираната среда ще приучи децата на ред, ще намали безцелното разпиляване на играчки,книжки, материали. Когато въвеждате нови правила и въвличате в това цялото семейство, ще имате гарантиран успех. Опитайте!

Още идеи за организиране на средата, материалите и играчките можете да взаимствате от книгата „Организиране и обогатяване на подкрепящата среда в детската градина. Приложение към наръчник в помощ на учители от детски градини“, което може да  намерите на https://karindom.org/priobshtavashto-obrazovanie/.

Двигателната активност у дома

Двигателната култура ни учи да познаваме собствените си движения и взаимодействието ни с околната среда, адаптираме се по-добре и по-бързо в нови среди и ситуации. Добрата двигателна активност ни прави по уверени, спокойни и по-бързо реагиращи при различни ситуации, включително в такива, които са екстремни и опасни за нашето здраве. Активно спортуващите хора имат по-добра концентрация и правят по-бързо връзка между различни дейности, постигат добро здравословно състояние и психо-физиологически баланс.

Всичко това се отнася и до нашите деца.

По малките деца, до 5-6 годишна възраст, изграждат основните си двигателни умения, които ще са им необходими за цял живот. След това усъвършенстват основните двигателни умения, някои стават спортисти, а част от тях дори стават професионални спортисти гонещи високи спортни постижения. Важното е всички деца да се възпитават да обичат спорта и двигателната активност през целия си живот.

Превръщане на детската активност в целенасочени и дозирани упражнения

При липса на достатъчно движение, разходки и игри навън, децата стават неспокойни и превъзбудени. Когато са затворени за по-дълго време в къщи, започват да скачат по легла, да се катерят по мебели, правят други лудории. Не трябва да спирате тези техни движения, а трябва да пренасочите енергията им към дейности и активности, които са дозирани, със смисъл, ясно начало и край, да бъдат поставени граници на позволено и непозволено, да се извършват в подходящото време и на подходящото място у дома. Или иначе казано, да превърнем тяхната неизбежна активност и  движения в упражнения, да я направим дозирана, да им бъде позволена и дадена навреме. Така

децата ще се раздвижат, ще са тонизирани, ще се забавляват заедно с вас.

В съвместните игри ще изградите стабилна връзка и ще прекарате времето у дома весело и в полезни дейности. Освен упражнения е добре да включите децата ако не във всички, поне в някои от домашните дейности: готвене, простиране, чистене, подреждане, поправяне на нещо и т.н.

При двигателната активност, обаче, правилото „Колкото повече, толкова повече“ не важи. Често тази схема има много обратни ефекти.

Правилната, дозираната и своевременната почивка е толкова важна, колкото и самото натоварване. 

Няколко акцента:

• Да превърнем движенията на децата у дома в упражнения.
• Да създадем на децата режим и рутина.
• Да наблюдаваме детето и да организираме средата така, че да бъде безопасна и улесняваща предстоящата дейност.

Няколко съвета:

• Детето трябва да се чувства спокойно.
• Детето трябва да е активно.
• Детето трябва да получава достатъчно движения, които обаче да не го превъзбуждат.
• Големите активности да приключват в ранен час, съобразен с режима на детето за сън.

Средата и помещението. Какво трябва да направим, за да са подходящи?

• Изберете стая, която лесно може да се обезопаси.
• Изберете най – светлата и лесно проветрива стая.
• Добре е да бъде стая с по – малко мебели или лесно подвижни. Важно  е да освободим колкото се може по – голямо пространство.
• Изберете мястото на което ще правите упражненията и не го променяйте непрекъснато, ако няма разбира се наложителна причина. Важно е да се изградят рутини.
• Проветрявайте по – често помещенията, особено по време на двигателната активност и отново след нея, заради неизбежен домашен прах.

Какво можете да правите у дома?

Дневен двигателен режим

• Сутрешна гимнастика от 5 до 15 минути, според желанието на детето, тренираността му и предишния му опит.
• От 40 минути до един час преди и след ядене е добре да не се правят упражнения или активности с висок интензитет.
• Занимания с най – висок интензитет се извършват до около 17:00 – 18:00  часа вечерта, според дневния режим на детето, но не по-вече от 2 часа преди вечерния му сън.
• Добре е да има поне 3 момента с двигателна активност през деня.

Всяка ежедневна дейност или движение, може да се превърне в упражнение ако :

1. Определим точните повторения „брой“ в една серия, дозираме натоварването и скоростта на изпълнението.
2. Дадем брой серии и редуваме с подходяща почивка помежду им.
3. Знаем какъв е очакваният ефект от даденото упражнение.

Дозирането на двигателната активност е толкова важно колкото всички други образователни дейности. Доброто дозиране на двигателната активност ще подобри концентрацията и вниманието на детето върху последващите дейности.

В домашни условия използвайте мебелите и предметите от средата, ако разполагате с топки, въжета, стълби, обръчи, ленти, спортни уреди, ако е налично специализирано оборудване –пътека за ходене, велоергометър и др.

Една добре направена двигателна програма е тази, която е съобразена с вашите знания като родител, но и с интересите, умения и желания на вашето дете. Трябва да му харесва, заинтригува и поддържа интереса продължително време.`

Родителите на деца със специални потребности е добре да се чуят с терапевтите на детето, които са направили програмите му, за да бъдат адаптирани за домашната среда. Родителите трябва

да се опитат да опишат успехите си, притесненията

и затрудненията, които срещат у дома, при изпълнение на програмата, за да бъдат съобразени в корекциите й и да получат допълнителни съвети за конкретните ситуации.  Спазвайте инструкциите на терапевтите, с които работите. Не се притеснявайте да давате обратна връзка.

При по-големите деца можете да се обърнете се към учителите по физическо възпитание и спорт. Те имат добри идеи за подвижни игри и познават добре двигателното развитие на вашите деца. Важно е да ви помогнат да направите двигателна програма за деня у дома или на открито, ако това е възможно при вас.

Въпреки сложната извънредна ситуация е важно е да съхраним детската активност.

Видеото от тази лекция може да гледате ТУК

Текстът е на Звезделина Атанасова – логопед и специален педагог, директор на Център за професионално обучение Карин дом и на Андреас Андреу – кинезитерапевт в Карин дом. Още полезни съвети вижте в сайта на  Карин дом