Митра Илиева е ръководител и един от създателите на лозовото стопанство на „Биовинарна Орбелус” АД. Тя е истински посветена на природата самоука агрономка и обгрижва с всеотдайност и страст лозята на „Орбелус” – точно така, както се грижи за двамата си синове.
Родена в селце в подножието на Пирин – Горно Спанчево, тя е седмото дете от голяма фамилия. Завършва Техникум по обществено хранене в Кюстендил и работи като готвач в гр. Сандански. След като се омъжва, последва съпруга си в родното му село Капатово. Готви за учениците в тамошния училищен стол до промените през 1989 г., а после двамата с мъжа й започват работа като агрономи, на полето. Отглеждат сами всякакви селскостопански култури, включително и лозя, виреещи в топлия локален климат.
Как започна всичко и защо с отглеждането на лозя?
През 2000 г. наш близък се обърна към нас с молба да купим терени за засаждане на лозя в региона. Това щеше да промени изцяло начина ни на живот, защото означаваше цялостно посвещаване само на гроздето. Съгласихме се и започнахме с подготовката на земите. Чак през 2007 г. бяхме напълно готови и започнахме да засаждаме. Както знаете, Мелник и околностите му са известни с производството на вино от много години. В началото отглеждахме само грозде, но от него после започнаха да произвеждат и вино. Така се случи срещата ни с „Орбелус”. Те се обърнаха към нас с молба да започнем да гледаме биологично грозде за тяхното вино. Това не беше трудно, защото от самото начало използвахме щадящи методи за отглеждане на лозята. Тогава още нямаше изба, но имаше проект за строеж.
Какво е да бъдеш агроном-жена и да се грижиш за цяло лозе?
Според мен няма голяма разлика в подхода при различните полове. В самото начало „Орбелус” ни помолиха ние да организираме хората, които да ни помагат, и така събрахме бригада, доминирана от жени. Нашето поколение е свикнало на подобен вид работа и това не беше учудващо за никого. От оня момент аз станах ръководител на целия екип.
Какво е виното за теб? Страст, призвание или стечение на обстоятелствата?
Беше преди всичко стечение на обстоятелствата. И да, имаше страст, но не към виното, а към земята, към гроздето, към природата. Винаги съм работила на полето – за мен това е начин на живот. Гроздето, като всяка селскостопанска продукция, се нуждае от грижи и най-вече от любов. Аз ги давам с пълни шепи до ден-днешен.
Как продължиха отношенията ви с „Орбелус” след построяването на винарната?
През 2014 г. „бракът“ ни стана официален и сериозен. Тогава беше завършена избата в село Кромидово, оттогава до днес работим в синхрон. Броят на вината, които избата произвежда, се увеличи, започнахме да експериментираме с различни комбинации от сортове. Тъй или иначе, от мен се изисква добро и здраво грозде. И мисля, че се справяме много добре с грижите за него. Крайният продукт се определя от енолога.
Как се почувства, когато „Орбелус” кръсти вино на твоето име?
Когато през 2016 г. Благой Русев, единият от собствениците на избата, дойде при мен с усмивка и ми каза: „Митра, искаме да ти се отблагодарим за труда, който толкова години полагаш за лозята и да кръстим в твоя чест новото ни вино“, се почувствах извънредно щастлива. Да видиш на етикета името си – като резултат от своите неуморни усилия – е повод за гордост и огромна мотивация. Както и признание за труда, който полагаме с екипа на лозето и ще продължим да го правим и в бъдеще.
„Митра“ е вино, което напълно ме отразява: натурално, без добавени сулфити, от местния сорт „Широка мелнишка лоза”. То е най-близко до моя вкус, въпреки че аз самата рядко консумирам вино. Радвам се, че се приема добре и от публиката. Това е вкусът на Мелнишкия регион.
Кое беше най-предизвикателното събитие за теб през изминалите 10 години?
Смъртта на съпруга ми преди две години определено оказа своето влияние. Той беше дясната ми ръка и все още се възстановявам от загубата. Но знаейки как той обичаше това, което прави, се опитвам да продължа достойно неговата мисия. Ще го правя, докато имам сили.
Как се гледат органични лозя? По-трудно ли е в сравнение с конвенционалния начин? Какви са разликите и предимствата?
От самото начало гледаме лозята органично, което е далеч по-трудоемко, отколкото при комерсиалния подход. Трудно е, защото не си позволяваме да пръскаме гроздето и да торим с изкуствени торове. Единствено разчитаме на натурални субстанции и на благосклонността на природата. Защото в години, в които има много болести, мана или лошо време, ние сме с вързани ръце. Обикновено използваме алтернативи (подобно на хомеопатия), но те често не са достатъчни, за да преборят неблагоприятните обстоятелства. Така понякога имаме много повече грижи и малко добив. Затова и вината понякога са малко по-скъпи, но това е част от мисията ни: на всяка цена да произвеждаме качествено био-вино.
Коя е Митра извън винения контекст?
Аз съм много общителен човек, който обича да помага и да бъде полезен. Както на много места в България, така и нашето село е със „затихващи функции“. Това се дължи на застаряващото население: почти всички сме пенсионери. Аз самата съм вече на 69, но все още имам много сили в себе си и ги инвестирам където мога, за да се чувствам полезна. Например, тъй като нямаме медицинско лице в селото (най-близките болници са на повече от 10 километра в Петрич и Сандански), аз се научих да меря кръвно и да правя инжекции. Така помагам на доста хора и им спестявам време и ресурси. Обичам (все още интензивно) да чета, да гледам телевизия и не спирам да общувам с хора. Една от големите ми страсти е да гледам театрални постановки. Но май отдавна не съм го правила…
Виното запазена територия ли е? За кого? Какво мислиш за представянето на жените на винената сцена в България?
Виното е на всички. Гроздето е на всички. Щастлива съм, че има толкова много жени, които се занимават с вино в България. Иска ми се да не се прави разлика между половете в тази област. Всеки може да отглежда грозде, независимо дали е мъж или жена. Важното е да го обича.
Кой или какво те вдъхновява?
Вдъхновявам се от природата, от хората. Общуването осмисля живота ми. А когато видя доволни хора от вино, произведено от нашите лозя, това е най-голямата ми награда. Защото ние общуваме също чрез виното.
Какво си пожелаваш за винената 2020?
Иска ми се най-вече да съм здрава, за да мога да бъда полезна. Всичко останало ще се нареди. „Орбелус” ми дава сили и мотивация да продължавам да отглеждам качествено грозде. Това е, което мога най-добре.
Orbelus Mitra Natural Wine Red 2018
Регион
Долината на Струма
Сорт
Рубин 67%, Широка мелнишка лоза 33%
Награди
Концепцията на Mitra е вино в пълна хармония с природата, като за целта „Орбелус” всяка година използват богатата палитра от сортове, с които разполагат. Идеята е не само гроздето да бъде натурално и биологично отглеждано, не само да не се използва сулфитиране, но и всичко, което се влага през живота на това вино, да е изцяло природен и местен продукт, включително и използваните, изолирани от собствените биологични лозя натурални дрожди. Тази концепция е напълно постигната с реколта 2018.
Mitra е вино с традиция, вино с еволюция и бъдеще. Комплексно и натурално, то предоставя възможност всеки любител да се докосне до вино с откровен и автентичен характер.
Енолозите Кирил Миладинов и Николай Стоянов са се спрели на купаж от два местни сорта – 67% „Рубин” и 33% „Широка мелнишка лоза”. „Рубин”-ът е от 5-годишно лозе в землище с. Кромидово с югозападно изложение, песъчливо-глинеста почва и надморска височина 210-220 м. „Широка мелнишка лоза” е от старо 40-годишно лозе в местността Труп Тарала, отново в землището на Кромидово – със западно изложение, песъчливо-глинеста почва с високо съдържание на физична глина и надм. височина 200-210 м. „Рубин”-ът е бран през септември 2018, а късно зреещият мелник – през октомври. Гроздоберът е ръчен, прави се селекция на гроздовите зърна след ронкане. Към частично смачканите гроздови зърна е добавена течна култура, изолирани от собствените лозя натурални дрожди. След алкохолната ферментация следва кратка пост мацерация. Ферментиралите вина от двата сорта са купажирани в етап на млечнокисела ферментация.
След приключване на биологичните процеси, температурата на виното е понижена до около 4-5°С. Съхранението е с утайките и периодично разбъркване в резервоар от инокс. След кратко стареене (няколко месеца) в покой, виното е декантирано и отново съхранявано в резервоар до бутилиране. От виното са произведени 2000 бутилки.
0 Коментара