COVID-19 – Case Study за родители и тийнейджъри

Благодаря ти, COVID-19, благодаря ти! Ти си ценен урок за мен и моята тийнейджърка. Децата не учат от думи, а единствено от живота. Само за месец тя разбра повече за хората, за държавата и за света, отколкото ще научи за години в училище. Благодаря ти, COVID, че с теб видяхме и преживяхме крайни форми на страх, паника, манипулации, хаос, разединение, линчуване, обединение, гняв, омраза….

Откъде да започна, не знам. Може би от филма „Джоджо заека“ (2019, реж. Taika Waititi, Mark Taylor), който гледахме точно преди началото на извънредното положение. Гледайте го, непременно – Германия по време на Втората световна война удивително напомня някои събития днес с масовата психоза, общия враг, извращението на възприятията, конформизма на масите. Слава Богу, че

днес адът е по-скоро комедия

в сравнение със събитията от миналия век.

За нас уроците започнаха и с една неприятна случка – в деня на големия априлски сняг си позволихме да направим едно малко, усмихнато снежно човече, докато разхождахме кучето в княжеската градинка. Бързо дойде полицейска кола и дъщеря ми за първи път в живота си се почувства нарушител. Нарушител за това, че е направила снежен човек.

„Щастието е забранено , мамо“,

каза ми тя. Това  беше точката, в която започна кипенето в мен и когато реших, че трябва да използваме ситуацията, а не да бъдем жертви. Как – като научим нейните уроци.

 Урок 1: Кога да ти светне червената лампичка

Първото,  най-важно, е да доловиш сигналите, че нещо не е наред: Завладяни медии, които бълват неверни и апокалиптични прогнози, заглушаване на достоверна информация,  манипулирани цифри, липса на части от информацията, алогични сравнения… Следващото е публичната екзекуция – стар метод за пресиране на цели цивилизации – в случая със снимки на хора, които нарушават правилата – пенсионер, пиещ бира пред блока, баща, който иска да премине през КПП-то, за да види децата си…. В това число влиза и обругаването на хора, които са на друго мнение.

Вилнее колективно безразсъдство – паника, че ако се разминеш с човек без маска на улицата, ще се разболееш, твърдо убеждение, че ако се скриеш вкъщи, болестта магически ще изчезне, вяра, че паркът е опасно място…, в същото време неглижиране на големия проблем с косвените жертви и срива на икономиката, които имат далеч по-дългосрочно влияние. В тази среда се явява и агресивен патос на мобилизация със съответните лозунги и лидери – има общ враг – вирусът, който е навсякъде, има и косвени врагове – безотговорните хора без маски. Обществото се поддържа в състояние на напрежение и неяснота какво реално е положението и какво може да очаква. Постоянно променящите се правила противоречат на здравия разум и зависят от благоразположение на овластените.

Дисциплиниращите мерки се редуват с благост и обещания за добро отношение, в ход са потъпкването на достойнството, мъмренето, които, парадоксално, създават стокхолмски синдром. Полицията е с главна роля и във всекидневието си човек зависи от субективните интерпретации и настроенията на органите на реда. В такива моменти е характерна

стратегията „разделяй и владей“:

пътуващи – непътуващи, религиозни – атеисти, роми – българи, хора от София и другите, хора с маски и хора без маски. Затварят се най-важните места за тялото и духа – театрите, библиотеките, музеите, парковете, планината.  Съсипва се здравето на хората, буквално – чрез психически тормоз, задържане вкъщи, чрез липса на спорт и движение, чрез задължение да носят постоянно влажни, мръсни маски, чрез блокиране на здравеопазването и занемаряване на хроничните болести. Извеждането от средата на приятели и колеги, в която обикновено има обсъждане, сдружаване, подкрепа, води до намаляване на съпротивата. Тролове и клакьори масово заработват по форумите. В този хаос е трудно

да запазиш вярна преценка и здрава психика.

Затова казвам на детето си, че в такива условия е нормално да си парализиран от силен вътрешен конфликт и дори паникьосан. Първо трябва да спреш, да се огледаш и след това да започнеш планиране на спасението.

Урок 2. Търси достоверна информация

Първо – не се паникьосвай, винаги подлагай на съмнение апокалиптичните прогнози. Събери информация, по възможност от разнородни източници, най-добре чуждестранни, най-добре научни публикации, а не такива в медиите. Излез от балона на своята среда във Фейсбук и чети други мнения.

Така попаднахме на общодостъпна информация за брой боледували и починали от грип в България: „Нови жертви на свинския грип, над 175 хил. болни“, съобщават медиите у нас пред няколко  години. „Само в областните градове всяка година възникват средно около 1 400 000 до 1 600 000 случая на остри респираторни заболявания и грип“, пише в документ на Министерство на здравеопазването.

Най-честото усложнение от грип е пневмонията –  данните за брой хоспитализирани и починали годишно от пневмонии показва, че числото им се движи около 1500. Тоест, всичко до тази цифра е в рамките на нормалното. У нас след втори месец извънредно положение имахме 80 случая на „загинали“.

Потърсихме и данни за плашилото Италия:  „През сезон 2016/2017 починалите италианци при вероятна връзка с грип са 24 000“. Средната възраст на починалите от Ковид-19 в тази страна е около 80 г., а 99% от тях имат вторични заболявания. Нещо повече – 50% от тях имат повече от три други заболявания.

Урок 3: Какво правим, когато разберем, че царят е гол?

Така, значи прогнозата за чували с трупове е силно преувеличена. Но все пак стадното чувство и комформизмът са реакция за самосъхранение от векове, затова трябва да намериш баланса – бъди предпазлива, когато имаш толкова разнопосочни мнения, преди да вземеш страна, казвам на дъщеря ми. Довери се на числата и на здравия разум. Не се хвърляй прибързано към единия или другия лагер. Мисли какви са мотивите на едните и другите. Не гледай само личния интерес и комфорт, прецени кое е добро за теб и останалите в дългосрочен план. Направи разумните жертви, ако те са опрадвани. Не хленчи. Ако има забрани, които силно ти вредят, опитай да ги заобиколиш по възможно най-умния начин. Ако вярваш в определена истина и искаш да я споделиш, направи го – така ще съхраниш собственото си достойнство и няма да се срамуваш от себе си. Можеш и да си траеш и да гледаш сеир. Това правят повечето и е напълно разбираемо, защото в настоящата ситуация малко хора имат психически ресурс да се опълчат на статуквото. Тезата „нищо не зависи от мен“ обаче е дълбоко унизителна и направо гнусна. Всичко зависи от всеки, това се нарича общество – една теза, която винаги намирам повод да повторя на дъщеря ми.

И тук стигаме до много важен

Урок 4:  Всички сме в една лодка

Ето това е трудно да бъде разбрано от много тийнове, но и от големи хора. Няма бедни и богати, няма тъпи и умни, когато живееш в общество, сърбаш попарата му. Разбира се, има известни разлики. Наивно е обаче да смяташ, че ако си се устроил някак си, вече си напълно ОК в едно болно общество – никой не е добре там, където масово хората са зле и където управлението не работи добре. Точно в такива общества консолидирането на енергията на здравия разум е много важно, а конфронтацията и безплодните спорове намаляват шанса да се обединим. Затова би било добре да постигнем някакъв консенсус, взаимни компромиси и да гребем в една посока като това важи не само за ситуацията на ковид, но изобщо.

Понякога, обаче, губиш вяра, че обществото може да се развива позитивно. Това е най-трудният момент- усещането, че си в капана на всеобщото безразсъдство. Дори за себе си не съм намерила напълно работещ начин да се дистанцирам. Ето върху това предстои да мислим с моята дъщеря – как да се съхраним в условия на безнадеждно настояще и бъдеще, не само икономически, но и духовно.

Урок 5: Винаги имай подръка вариант Б

Кризата ни показа и още нещо важно. В общество като нашето, с корупция, с незряла социална система и демокрация, и с много малко грижа за хората в риск, да попаднеш в затруднение е страшно. Затова трябва да имаш план Б за всичко – от финансите, до евентуално бягство някъде по горите. Какво значи това: да започнем от белите пари за черни дни, които са абсолютно задължителни в несигурни времена, източникът на доходи никога не трябва да е само един, пасивните приходи също са важни – все неща, които знаем, ама някакси пренебрегваме в мирно време.  Погрижи се и за допълнително здравно осигуряване – има опции за консултации в чужбина, имай подръка контакти на важни специалисти, проучи добре болниците и къде с какво се справят и не се справят. Във време на „пандемия“ няма кой да ти обърне внимание, трябва сам да си намираш пътеките. В моменти на бедствени ситуации трябва да можеш дори да се скриеш, за да оцелееш. С ковида, за щастие, не стигнахме до тази крайност, но знае ли човек как ще се обърне палачинката.

Навремето баща ми казваше, че човек задължително трябва да има къща с двор в провинцията, сега разбирам какво е имал предвид, все пак е живял в трудните военни години. Къщата и земята винаги може да са спасение за психиката, но и за прехраната. И като казахме прехраната – не е лошо да се обмислят някои варианти за работа, които в миналото може да са изглеждали фантастични или не толкова престижни. Някои професии може да станат излишни, а други – още по-необходими. Моята дъщеря е в момент, в който трябва да избере професия и ситуацията с ковид показва верния път – трудът наистина трябва да носи стойност, паразитиращите занимания първи отпадат като необходимост. Луксозните стоки и услуги също изчезва от листа с приоритетие. Погледни към важните неща – технологиите, образованието, производството на храна, добиването и съхранението на природни ресурси, науката – да, от днес нататък тя ще е приоритет, не лукс.

Урок 6: Опознай приятелите си

Последните два месеца съм изтрила много хора от приятелската си листа. Трудно ми беше да повярвам, че личности с имидж на свободомислещи са податливи на манипулации, че им липсва здрав разум и критичност или, още по-лошо – са платени клакьори или пък ласкаенето на властта е тяхно лично призвание. Е, няма ги вече. Някои приятели се скриха в именията си и пускаха снимки на красивите си градини, други станаха доброволци и разнасяха храна по паланките, някои изпаднаха в депресия, други станаха френетично активни… разни хора. И тук идва важният урок за моето дете – хората се преценяват в критични ситуации. Запомни кои са тези, които казват, че царят е гол, тези, от които си чула смислени коментари, тези, които проявяват емпатия, тези, които помагат  – те са твоите хора. Запомни и другите. Но винаги се опитвай да проявяваш разбиране  – не знаеш кой с какво се бори. Наистина не знаеш.

Урок 7: Прецени истинските си нужди

Ето тук пак голямо благодаря, COVID! Тези дни разбрахме колко неща са ни напълно излишни, колко семки и бонбонки можехме да си спестим. Двата месеца изолация ни помогнаха да разберем, че можем без арт маникюр, без био горчица, без СПА през уикенда, без нов телефон… Научихме се да търсим изгодни намаления, научихме се да ценим и приготвяме домашна храна. Дъщеря ми започна да готви и откри удоволствието от това. Научихме се да спестяваме – от всичко – от консумативи, от ресурси, от обувки, от безсмислени курсове, от скъпи обиколки из мола. Чудесен повод за детето ми да разбере колко глупава е консуматорската култура, какъв капан е така нареченият „стандарт“. И колко ценни са някои не толкова скъпи удоволствия –  приятелите, изкуството, природата. И на върха на пирамидата на ценностите боднахме здравето – чак сега дъщеря ми разбра думите, че без здраве нищо няма смисъл, буквално. Това нареждане на приоритети е важно и за бъдещи чисто битови решения, като например дали при покупка на жилище да платиш повече за тераса и дали да отделиш повече пари за здравна застраховка, отколкота за застраховка на новата си кола.

А как завършва филмът „Джожо заека“ – след опустошителната бомбандировка, главните герои излизат навън и започват да танцуват.