През 2018 година Керана Ангелова е удостоена с Национална награда „Златен Пегас” за цялостно творчество. Автор е на 15 книги: романи, повести, сборници с поезия и есеистика. Награждавана и номинирана в конкурсите „13 века България”, „Елиас Канети” и ”Христо Г. Данов”.
Романът „Елада Пиньо и времето” е удостоен с „Белетристична книга на годината” на Сдружение на българските писатели и с още три национални награди. Преведен е на немски и английски, издаван е в Швейцария, Германия, Австрия, Лихтенщайн и САЩ.
Нейни стихове са представяни в САЩ, Италия, Русия, Македония, Унгария, Сърбия, Грузия, Полша, Испания, Перу, Румъния, Гърция, Египет, Чили, Нидерландия.
ЦВЕТНО
Когато бях млада,
ходех със зелени чорапи, със сини, с червени,
а също и с черни, най-често боса
по камъните на онази нагрята от слънце
сарматско-понтийска и левантийска
земя.
Когато бях млада,
вятърът облизваше морската пяна от кожата ми
и по нея оставаха кристалчета сол –
нощем по изпънатия ми корем
блестяха съзвездия.
Сутрин нахапвах неузрелите ябълки
и ги хвърлях в тревата на таралежите,
които не преставаха да се вкопчват два по два,
настръхнали целите от любов.
Когато бях млада, стоях под ябълковото дърво
в ясните утрини
и очаквах.
ПОНЯКОГА
Понякога любовта е
разстоянието между две звезди,
които изглеждат толкова близо една до друга,
ако някой ги наблюдава нощем,
полегнал върху тъмната земя –
понякога любовта е
разстояние от светлинни години,
което за една нощ извървяваш
насън.
тогава очите ми бяха като очите на
пеперудата Императрица
разперваха гъстите си криле
и отлитаха в далечините като
в картина на Шагал
в центъра на която бавно ме приземяваше
балончето на ментовата дъвка
залепнала върху устните ми като листо
когато бях млада вятърът облизваше
морската пяна от кожата ми
и по нея оставаха кристалчета сол
като ситни звезди
нощем в тъмното по изпънатия ми корем
блестяха съзвездия
когато бях млада
сутрин нахапвах неузрелите ябълки
и ги хвърлях в тревата на таралежите
които не преставаха да се вкопчват
два по два
настръхнали целите от любов
когато бях млада
стоях под ябълковото дърво в ясните утрини
и очаквах
КРАСИВИТЕ ДУМИ
Каза ѝ,
когато те видях за пръв път,
светът се завъртя наобратно,
жените се отдалечиха, ходейки гърбом,
мъжете ти се поклониха за последно,
а лятното слънцестоене на любовта ми
позлати сънения ти поглед и те събуди,
принцеса от стогодишен сън.
Каза ѝ още много неща,
бяха красиви и тъгата ѝ нарасна:
красивите думи
съсипват сладостно, не оставят надежда,
разменят местата на миналото и на бъдещето,
разказват приказка с неизвестен край,
светлината им заслепява очите
и предизвиква протуберанси зад ретината.
Красивите думи, когато са истина,
приличат на лъжа,
когато са лъжа, приличат на истина –
на каквото и да приличат красивите думи,
болят.
ДОКОСВАНЕ
Върху дланта ѝ
съдбата е начертала посоките на живота,
набелязала е събития, драснала е звезди,
траектории на падащи от сърцето ѝ персеиди,
невидими плоски планети, населени
с нейните ангели, с демоните ѝ тъмни,
врязала е отпечатъци – клиновидно любовно писмо
от предишен живот.
Мъж върви по линията на сърцето ѝ,
приближава откъм своята част на света,
опитва се да разпознае жената,
разгадава клиновидните белези на съдбата –
думите върху дланта ѝ трептят,
изпълват вселената с понятен смисъл,
ще те намеря и в следващия живот, моя любов.
Мъжът чете и ги изговаря наум,
опитва да си припомни,
в следващия живот отново ще те намеря,
любов моя,
докосва съдбата ѝ по средната линия на ръката,
целува пръстите един по един,
жената седи вцепенена с опъната длан,
а от сърцето ѝ персеидите падат,
откъсват се една по една, искрят и описват
траекторията на краткия миг.
АВГУСТ
Гласът ти рано сутринта,
любов,
е като топъл мед.
Все още неразсънена
се пълня като амфора,
която времето ще запечата
за вечните ми времена
с печат от восъка на слънцето
през август –
и с жилото на сладка огнена
пчела в сърцевината.
СЛЕДЛЮБОВ
Когато бурята отмине,
какви зелени клони,
какви пера от гълъб,
какви любовни думи
ще са опадали,
ще са прекършени,
далече ще са отлетели
и завинаги.
И само горе на дървото
една безумна черна сврака
ще се опитва да си спомни
и запее
на мъртвия синигер
песента.
ПРИВЕЧЕР
Зад близките хълмове
има далечни хълмове,
зад далечните хълмове има
по-далечни,
зад най-далечните хълмове
е онова, което обичах.
Над върховете гасне светлина.
0 Коментара