През 2018 година Керана Ангелова е удостоена с Национална награда „Златен Пегас” за цялостно творчество. Автор е на 15 книги: романи, повести, сборници с поезия и есеистика. Награждавана и номинирана в конкурсите „13 века България”, „Елиас Канети” и ”Христо Г. Данов”.

Романът „Елада Пиньо и времето” е удостоен с „Белетристична книга на годината” на Сдружение на българските писатели и с още три национални награди. Преведен е на немски и английски, издаван е в Швейцария, Германия, Австрия, Лихтенщайн и САЩ.

Нейни стихове са представяни в САЩ, Италия, Русия, Македония, Унгария, Сърбия, Грузия, Полша, Испания, Перу, Румъния, Гърция, Египет, Чили, Нидерландия.

ЦВЕТНО

 

Когато бях млада,

ходех със зелени чорапи, със сини, с червени,

а също и с черни, най-често боса

по камъните на онази нагрята от слънце

сарматско-понтийска и левантийска

земя.

 

Когато бях млада,

вятърът облизваше морската пяна от кожата ми

и по нея оставаха кристалчета сол –

нощем по изпънатия ми корем

блестяха съзвездия.

Сутрин нахапвах неузрелите ябълки

и ги хвърлях в тревата на таралежите,

които не преставаха да се вкопчват два по два,

настръхнали целите от любов.

 

Когато бях млада, стоях под ябълковото дърво

в ясните утрини

и очаквах.

 

ПОНЯКОГА

Понякога любовта е

разстоянието между две звезди,

които изглеждат толкова близо една до друга,

ако някой ги наблюдава нощем,

полегнал върху тъмната земя –

 

понякога любовта е

разстояние от светлинни години,

което за една нощ извървяваш

насън.

 

тогава очите ми бяха като очите на

пеперудата Императрица

разперваха гъстите си криле

и отлитаха в далечините като

в картина на Шагал

в центъра на която бавно ме приземяваше

балончето на ментовата дъвка

залепнала върху устните ми като листо

 

когато бях млада вятърът облизваше

морската пяна от кожата ми

и по нея оставаха кристалчета сол

като ситни звезди

нощем в тъмното по изпънатия ми корем

блестяха съзвездия

 

когато бях млада

сутрин нахапвах неузрелите ябълки

и ги хвърлях в тревата на таралежите

които не преставаха да се вкопчват

два по два

настръхнали целите от любов

 

когато бях млада

стоях под ябълковото дърво в ясните утрини

и очаквах

 

КРАСИВИТЕ ДУМИ

 

Каза ѝ,

когато те видях за пръв път,

светът се завъртя наобратно,

жените се отдалечиха, ходейки гърбом,

мъжете ти се поклониха за последно,

а лятното слънцестоене на любовта ми

позлати сънения ти поглед и те събуди,

принцеса от стогодишен сън.

 

Каза ѝ още много неща,

бяха красиви и тъгата ѝ нарасна:

 

красивите думи

съсипват сладостно, не оставят надежда,

разменят местата на миналото и на бъдещето,

разказват приказка с неизвестен край,

светлината им заслепява очите

и предизвиква протуберанси зад ретината.

 

Красивите думи, когато са истина,

приличат на лъжа,

когато са лъжа, приличат на истина –

 

на каквото и да приличат красивите думи,

болят.

 

ДОКОСВАНЕ

Върху дланта ѝ

съдбата е начертала посоките на живота,

набелязала е събития, драснала е звезди,

траектории на падащи от сърцето ѝ персеиди,

невидими плоски планети, населени

с нейните ангели, с демоните ѝ тъмни,

врязала е отпечатъци – клиновидно любовно писмо

от предишен живот.


Мъж върви по линията на сърцето ѝ,

приближава откъм своята част на света,

опитва се да разпознае жената,

разгадава клиновидните белези на съдбата –

думите върху дланта ѝ трептят,

изпълват вселената с понятен смисъл,

ще те намеря и в следващия живот, моя любов.

Мъжът чете и ги изговаря наум,

опитва да си припомни,

в следващия живот отново ще те намеря,

любов моя,

докосва съдбата ѝ по средната линия на ръката,

целува пръстите един по един,

жената седи вцепенена с опъната длан,

а от сърцето ѝ персеидите падат,

откъсват се една по една, искрят и описват

траекторията на краткия миг.

 

АВГУСТ

Гласът ти рано сутринта,

любов,

е като топъл мед.

Все още неразсънена

се пълня като амфора,

която времето ще запечата

за вечните ми времена

с печат от восъка на слънцето

през август –

и с жилото на сладка огнена

пчела в сърцевината.

 

СЛЕДЛЮБОВ

Когато бурята отмине,

какви зелени клони,

какви пера от гълъб,

какви любовни думи

ще са опадали,

ще са прекършени,

далече ще са отлетели

 

и завинаги.

 

И само горе на дървото

една безумна черна сврака

ще се опитва да си спомни

и запее

на мъртвия синигер

песента.

 

ПРИВЕЧЕР

Зад близките хълмове

има далечни хълмове,

зад далечните хълмове има

по-далечни,

зад най-далечните хълмове

е онова, което обичах.

 

Над върховете гасне светлина.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара