„Стрестестът“ на Създателя

Преди ерата на Covid-19

Светът си имаше своите проблеми и преди Covid-19. Изявите на странно девойче, уплашено от глобалните промени на климата, отразявани напоително от първите страници на вестниците и новинарските телевизионни емисии. А също и поредната бежанска вълна, заплашваща да залее Европа. Отново и отново „демократичният свят“ настъпваше мотиката, без да осъзнае, че загрижеността му за нечии човешки права в другата част на планетата може до доведе до неочаквани проблеми.

В това време – далече от светлините на медиите – в докладите на анализаторите се прокрадваха недвусмислени опасения от доминацията на „жълтата“ икономика в производството на стоки от всякакво естество. Защото отдавна

„западният свят“ е абдикирал от „черната работа“

и се е специализирал в дейности с висока принадена стойност – финансови услуги, банки, спорт, развлекателна индустрия. Едно е да продаваш артикули „за един лев“, друго – да направиш рисуван пълнометражен филм със смешни герои от Ледената епоха и да получиш повече от 10 пъти възвръщаемост. Което в проценти е 1000.

Но не в пластмасовите боклуци е проблемът на Запада, а в това, че китайците тихичко, стъпка по стъпка, навлязоха във високите технологии и вече ги предлагат на такива цени, че се налага Щатите да убеждават своите „приятели“ в „реален политически риск“, ако си позволят да  ползват „конкуренцията“. Така де, едно е да те подслушва комунистически Китай, друго – собствените ти „братя по оръжие“.

Ако се издигнем над тези „бели кахъри“, ще се озадачим от тоталната

липса на глобална цел пред целокупното човечество. 

Но няма как да се формулира целта, докато не се реши фундаменталният въпрос за „кокошката или яйцето“ в изначалната му интерпретация – „Науката или Бог“. Кой точно Бог, е без кой знае какво значение, защото няма „или“. Бог и Наука са едно – ние сме част от експеримент на Създателя.

Голям експеримент с много паралелни Светове, оставени да се развиват всеки във своята стъкленица. Как иначе могат да бъдат съчетани Еволюционната теория на Дарвин с Големия взрив? И как иначе да си обясним твърдението, че преди да съществува времето, цялата материя е събрана в точка?

Във времената на Covid–19

И така – какво се случи до този момент в кризата с Covid-19? Съществуват какви ли не теории за появата на поредния коронавирус, но аз лично си мисля, че Създателят ни подлага на „стрестест“. Представям си го как мърмори: „Я да видя сега какво ще прави този

доминантен вид, дето се мисли за „Венец на Природата“?“ 

И ще е прав, защото ние наистина се мислим за „голямата работа“ и в заслепението си опитваме да прецакаме дори своето символ-верую – теорията за еволюцията. За какъв естествен подбор може да става дума, след като хомо сапиенс е единственият вид, който трупа благини, за да облекчи потомството си? При това в количества, които нямат нищо общо с потребностите от физическо оцеляване или умствено израстване. За морал пък въобще няма да отваряме дума.

Не съм чел за някоя катерица, която да е скътала 100 милиарда жълъда, докато сестрите й в другия край на гората карат с по 2 на ден? Представителите на най-близкия до нас вид, горилите, могат да усвоят езика ни до степен, че да разбират сегашно, минало и бъдеще време, но всяка вечер си правят импровизирано гнездо от листа и въобще не им минава през ум, че могат да имат луксозни обиталища по високите клони на дърветата с изглед към красотите на всяка една джунгла на тази планета.

А хората сме стигнали дотам, да си въобразяваме, че ще надхитрим смъртта!

Според Ювал Ноа Харари човечеството е доминирало над другите животински видове, защото е успявало да се обедини в големи групи, преследващи общи цели.

Едва ли е ставало по метода на убеждението.

Дали робите, издигнали пирамидите, са били пълноценни партньори на фараона и са споделяли доброволно манията му за величие? Кое ни дава основание да мислим, че при човека, стигащ до крайности в междувидовото насилие, вътрешновидовото е смекчено от нещо, наречено морал? Не се ли дължи по-скоро на факта, че да експлоатираш ближния си, е далеч по-изгодно, отколкото да го изядеш?

Люк Фери казва: „Светът прилича на жироскоп, който трябва да се върти просто за да не падне. Прогресът е лишен от цел, той е механично породен единствено от логиката на конкуренцията, без да е подкрепен от някакъв глобален проект, който да го вдъхновява.“ Аз бих използвал сравнение с клоун, покачен на много висок велосипед, но смисълът е същият.  Световната икономика е като акула  – спре ли за миг, пада на дъното и налягането на водните маси я смазва.

Корпорациите, глупако! А  не хората.

И в ситуацията с вируса сме свидетели на поредица от зловредни решения, обслужващи единствено бизнеса – СЗО си е затварял очите пред очевидна заплаха за хората, а политиците отново доказаха, че благородните идеи губят битката с благородните метали. И така – коронавирусът ще трябва да опере пешкира на отдавна назрелите икономически проблеми, способни да пометат политическата класа в целия свят. Но в името на оцеляването й, за пореден път ще бъде впрегнат в действие повсеместният популизъм. И затова видяхме по мачтите на държавните коруби черни парчета плат с „Веселия Роджър“.

Вирусът позволи – планувани или случайни – експерименти на много нива. Изпитва се граничното поведение на индивидите и обществата като цяло, социалната адаптация на  нациите и способността им да оцеляват. Тестват се възможностите на хората за критично мислене и отсяване не само на фалшивите от верните новини, но и на адекватните от несъстоятелните анализи на базата на неоспорими данни. Забраната хората да излизат от дома си пренесе целия дебат в социалните мрежи, като по този начин всички карти се озоваха на масата.

КАКВО ПОКАЗВА КРИЗАТА

В ГЛОБАЛЕН ПЛАН

• Външната заплаха – необходимост не само за тоталитарните общества. И ако до момента тя се олицетворяваше от бойните групировки на ИДИЛ или ядрените ракети на Северна Корея, то сега и невидим вирус може да свърши чудесна работа.
• Криза на доверието – на политиците към обществото и на обществото към политиците.
• Липса на адекватен световен лидер – човек или институция.
• Глад за авторитети – във всяка област, най-вече политика, икономика, наука.
• Изборът солидарност или изолация не се случи в полза на солидарността.
• Политиката, икономиката, обществото, човекът – в този ред на значимост, без значение кой какво ни говори.
• Кои са базовите потребности и как бизнесът ги задоволява – никак, ако няма изгода.
• Науката – подчинена единствено на бизнес надпреварата.
• Възможностите на медицината да се справя в стресова ситуация – надценени, а и поради прякото й подчинение на бизнеса – обрасла в регулации, които „бетонират“ ролята на големите играчи.
• Адаптиращи се и неадаптиращи се системи – образованието успя да произведе значително по-голям продукт от културата, а спортът – почти никакъв.
• Световната икономическа система – без никакви буфери, без бутон „пауза“.
• Комуникация и информация – новите активи, свързани с дигиталните технологии, изместиха по значимост традиционните – недвижима собственост, ресурси и средства за производство.
• Безполезността на „официалните“ медии, когато става дума за специфични проблеми, изискващи тесни познания. „Вестниците продължават да сравняват смъртността от коронавируса със смъртността от автомобилни катастрофи, грип или инфаркти. На това се казва „наивистичен емпиризъм“. Не може да сравняваме два класа данни, които имат съвсем различни характеристики. Не може да сравняваме експотенциално развиващо се събитие със статично събитие“, казва Насим Талеб в разговора с приятеля си физик Бар-Ям, и добавя: „По-добре да направим грешка с прекалени предпазни мерки, отколкото да направим грешка, като не предприемем достатъчни мерки. Параноята може да е изключително полезна за намаляване на разпространението на болестта“.
• Социалните мрежи като фактор, който става определящ за глобалните решения. Това означава не само, че властимащите трябва да се съобразяват с тях, а преди всичко, че трябва да ги държат под контрол и да ги манипулират.

В ЧИСТО ЧОВЕШКИ ПЛАН

• Самоизолация и икономия – можем да живеем с много по-малко неща, отколкото сме свикнали. И с много по-малко хора.
• Свободи или сигурност – дадохме си сметка (или поне се замислихме) кое ни е по-важно.
• Различна степен на крехкост на хората – детерминирана от първосигналните ни страхове.
• Готовността ни за идеята за базов доход – позволяващ да се оцелява, без да се върши нищо.

БЪДЕЩЕТО – КРАТКОСРОЧНИ И ДЪЛГОСРОЧНИ ПРОГНОЗИ

ПОЛИТИКА

• Спешен „кастинг за месия“, който едва ли вече може да бъде от средите на политиците. По-скоро го виждам като философ-аскет или технологичен гуру. Няма да е лесно, като се има предвид какво казва Талеб за Мъск, именно във връзка с Covid-19: „Ядосвам се, когато чувам хора като Илон Мъск да казват, че „паниката е глупава“. Това е много безотговорно.“ Или по адрес на Стив Ханке (т.нар. „баща“ на валутния борд и професор по приложна икономика), в който той сравнява броя на починалите американци от коронавируса и от пътни инциденти: „Поредният идиот“ – пише Талеб.
• Комунизъм и капитализъм (не като политически, а като икономически категории) – и в бъдеще ще се развиват паралелно, защото  централизираната планова икономика на Китай доказа, че не е за подценяване.
• Узаконяване на тоталния контрол. Външното наблюдение съществува и в момента, но нямаше как този факт да бъде оповестен на всеослушание. Очаква се и някаква форма на „вътрешно“ наблюдение, разбира се – „за наше добро“.
• Реверсивност на мерките – за да бъде преглътнат тоталния контрол. Тоест не само властите да контролират хората, но и хората да могат да контролират властите. И да е ясно всичко не само за всеки „простосмъртен“, но и за „избраните“. И когато избираме лидери, да сме наясно какво е здравословното им и умствено състояние. А също и дали вземат някакви „субстанции“. Това предполага цялата информация да бъде качвана в „облак“ и ние да повярваме, че няма „по-равни“ в достъпа. Друг е въпросът кой ще може „по-качествено“ да ползва тази информация.

Илюстрация: Георги Томов

ИКОНОМИКА И ТЕХНОЛОГИИ

• Световната икономика ще се опита да се свие и да стане регионална по своята същност, поне що се отнася до задоволяване на базовите потребности – храна, напитки, консумативи. Потребността от луксозни стоки ще трябва да се „кротне“. Или поне производството им да се опрости – кому е нужно един копринен шал на Hermes да минава през различни етапи в седем страни по цялото земно кълбо, преди да стигне до свръх скъпите бутици?
• Онлайн бизнесът ще заема все по-голяма част от всички дейности.
• Технологичен бум на дигиталните производства и доставки – защо да доставяме изделия, ако можем да получим файл, който да качим на 3D принтера и да си ги произведем?
• Туристическата индустрия – край на модела с „масовия продукт“, при което получаваш едно и също където и да си по света, гарнирано с малко местна екзотика.
• Развитие на изкуствения интелект в посока тотален контрол и управление.

НАУКА И ОБРАЗОВАНИЕ

• Окрупняване на науката или поне на управлението й. Опити за излизане от сянката на бизнеса.
• Край на традиционното образование и безумието хиляди учители по света да повтарят година след година едно и също.
• Официализиране на онлайн образованието – и в момента най-качествените знания не могат да се получат присъствено (или поне не в 99.99% от случаите). Не всички могат да посещават „на живо“ курсовете по физика на MTI (примерно), но какво им пречи да ги следят в мрежата? И дори да се запишат за участие в обучението, да бъдат подложени на контрол и да получат съответния сертификат. И този сертификат да важи навсякъде по света, включително и за работа на държавна служба.
• Философията – отново модерна поне дотогава, докато не се избистрят новите парадигми, тъй като към момента традиционните „западни“, „източни“ и всякакви други екзотики като „комунизъм“, „либерализъм“ и разните му там „пост“ една по една се сринаха. Да видим какво ще излезе от „трансхуманитаризма“…

Илюстрация Георги Томов

КУЛТУРА, СПОРТ И ТУРИЗЪМ

• Туризъм на живо – само за висшите класи. За другите – виртуален. Включително онлайн туризъм в миналото и бъдещето.
• Култура и изкуство – възможност да се докоснеш до най-добрите световни образци. Онлайн.
• Онлайн спорт. Надал се поти пред огромна холограма в Майорка, а Джокович се е включил от някакво село с алпийски пейзаж, защото мрази жегите. Топката ще е напълно реална, изстрелвана от огромна роботизирана ръка, управлявана от изкуствен интелект, зорко следящ за параметрите на аналогичната топка, изстреляна от ракетата на сърбина. При това и двамата са си поканили фенове „на живо“. И всеки, който разполага с достатъчно голям заден двор, ще може да си спретне спаринг с Циципас. То и без това градовете ще опустеят.

СОЦИУМ

• Поверителност или здраве. Пандемията никога няма да си отиде, защото винаги е била тук. Това, което се е променило, е степента на нашата „крехкост“. Всички ще приемем да бъдем контролирани и пазени – първоначално техническите джаджи ще ни казват как се чувстваме и ще ни предупреждават за болен наблизо, а по-късно – за потенциален крадец, убиец или изнасилвач. Кой би отказал?
• Гривни или чипиране – въпрос на удобство или мода. И от двете няма да можеш да се отървеш, освен ако не жертваш част от себе си. Разбира се, претекстът ще е информиран личен избор и лична отговорност.
• Самоизолация и икономия. Индивидуално задоволяване на нуждите от храна. Няма проблем, нали повечето ще сме на село.
• Ограничаване на реалните контакти. Ограничаване на познатите (по примера на ФБ профилите, но да речем – 500 души), като реалните срещи ще бъдат лимитирани на дневна, седмична и месечна база. „Сори, не мога да се видя с теб, защото ваучерите ми за срещи свършиха.“
• Базов доход. След кризата с Covid-19 и последвалата глобална рецесия повечето хора ще минат на режим базов доход срещу някакви задължения към обществото. Малцина избрани ще имат възможност за истинска работа.
• Сегрегация не по цвят на кожата, а по отношение на готовност да се спазват мерките. Само послушните ще имат достъп до определени блага, като да речем възможност да излизат в чужбина.

СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ

• Изкуствен интелект като решение за безстрастно управление.
• Споделена икономика – шерване на ресурси, специалисти, информация и технологии на междудържавно ниво, ползване на услуги – на социално ниво.
• Световно правителство – защото глобалните проблеми нямат регионални решения.
• Световен език, световна култура, световна религия.
• Контрол на раждаемостта – квоти по нации, както с вредните емисии. Ако искаш да имаш дете, някой от „фамилията“ трябва да му отстъпи „право на живот“.

Като си прочетох прогнозите и… ами бих изплискал стъкленицата на драго сърце. Ако не разбирате за какво говоря, най-добре прочетете всичко отново.