1986: Сватби, сватби…

Създава се ново семейство. Знаем какво означават тези думи. Освен любов и нежност – лична и обществена отговорност, дълъг и стръмен път, който предлага радости, но и много горчилки. Как да ознаменуваме началото на този нов живот? Можем да твърдим, че първата стъпка вече е направена. Миналата година Оперативното бюро на Държавния съвет прие сценарий за обреда „Венчаване“ (резултат на творческо съдружие между поети, писатели, композитори, режисьори) и и той започна па се прилага най-напред в столицата, а постепенно и на много места в страната.

Пресътворена и очистена от битовизви и други увлечения, традицията ще допринася за духовното общуване и съпричастие на хората, за усъвършенстване на социалистическия бит и култура.

… Венчавката е завършила, но у дома или в ресторанта сватбата продължава. Tуk канони почти няма, всичко е въпрос на вътрешно чувство за празника. За него ни е думата сега. Да направим така, че и сватбеният ден да е изпълнен с красота, с култура и с чувство за мярка, без еснафска показност, безвкусица и разпуснатост.

През последните години етног­рафи, фолклористи, изкуствоведи и поети в творческо съдружие из­вършиха доста работа за създава­нето на нов сватбен ритуал, в който да намери отражение най-доброто от народните традиции. Но с официалния граждански об­ред не се изчерпва цялата многообразна празничност на съвре­менната сватба. Установената още от Иван Хаджийски тради­ционна склонност на българина към масови семейни тържества, към

тежки празнични трапези и големи обредни веселия

стига до днешното „вдигане“ на големи сватби, на които се разточителствува без всякаква мярка с пари и материални ценности, с храни, спиртни напитки, с музика от всевъзможен произход и вид.  По то­зи начин често празничните весе­лия стават арена на поведение и прояви, които нямат нищо общо нито с българските народни традиции и българската душевност, нито със социалистическата ни обредност.

Анализът на данните от едно социологическо проучване на те­ма: „Празнично-обредната дей­ност по местоживеене в София“ (1984 г,), както и на фактите, с които разполагаме, говорят за значителната обрeмененост на сватбата с някои отживели еле­менти или с други – нови по своя произход, но чужди на духа на социалистическата обредност. Кой от нас не е бил свидетел на сватбено тържество, чиeто нача­ло се ознаменува с внушителни колони от леки автомобили, украсени с кърпи, панделки, знаменца, кошнички и кукли, с грамадни венчални халки, гълъби и др., изработени от стиропор, съпътствувани от рев на клаксони и невъобразим шум.

Но това, което настройва кри­тично общественото мнение, е грубото меркантилизиране на традициите, свързани с даравянето по време на сватбеното праз­ненство.

Какви са фактите?

Данните за общата стойност на подаръците (предметни или па­рични), които анкетираните мла­доженци са получили от своите родители, показват, че 38,67 на сто от тях са на стойност до 800 лева, 24,06 на сто — над 1750 лв., около 6 на сто са от 4000 до 10 000 лева. Дали са големи или малки тези суми може да се пре­цени най-добре, ако се вземе под
внимание обстоятелството, че в тях не се включва стойността на поднесените големи подаръци. Обикновено те се обявяват на всеослушание на сватбеното уго­щение.

Достатъчно е да посочим, че около 26 на сто от младоженците получават допълнително от своите родители вноски за апар­таменти, вноски за автомоби­ли. За дарове за кумовете и дру­гите гости са изразходвани до 2000 лв. в 44,33 на сто от случаи­те, от 2000 до 4000 — 25,70 на сто и над 4000 лева – 6 на сто.

Материално благополучие ма­нифестират и гостите на сватбе­ните тържества с въведените „но­ви“ ритуали: заплащат се танцът на младоженката и поздравяване­то на младоженците, младожен­ката се

„декорира с нанизи от едри банкноти, известно е „киченото хоро“

и. т.н. Според проучването до 1000 лв. са получили 44,82 на сто от анкетираните мла­доженци. от 1000 до 2000 лв. – 17,41 на сто, и от 2000 до 10 000 лв, – 19,81 на сто. А не са малко случаите, когато сумите достигат 20 или 30 хиляди лева.

Ако към посочените дотук фор­ми и механизми на необосновано от социално-икономическа и нравствена гледна точка израз­ходване на пари добавим и разхо­дите за услугите на съществува­щата неофициална категория „сватбени“ фризьори, музиканти, фотографи, ще установим, че то­зи най-радостен празник в живо­та на младото семейство се превръща в място за активен „пари­чен трансфер“. И може да е гру­бо, но е вярно, че първите си брачни мигове младоженците по­свещават на преброяването на получените пари. Това нерядко е причина за първите сериозни конфликти в младото семейство, а има случаи, когато

броенето за­вършва и с разтрогване на току-що сключения брак.

Почти две трети от анкетира­ните младоженци на въпроса „Какво ви се понрави на сватбе­ния празник?“ отговарят: „полез­ните подаръци, които получих­ме“, „подарените пари, които ще използуваме най-рационално за създаване на домашен уют“, или пък „подарените пари, с които ще можем да удовлетворим наша мечта“. А тази мечта в много отговори е: „пътуване във Фран­ция“, „да си купя лека кола“, „ле­ка кола вносна“, „Лада“, „екскур­зия по Европа“ и така нататък.

Ресторантският ритуал за по­срещане на младоженците също компрометира сватбеното празненство. Създаден по инициатива и със силите на ресторантската управа, той е твърде разпростра­нен и разнообразен – в столица­та съпътствува всяка втора сват­ба, а в провинциалните градове се среща още по-често.

Ето един пример от живата практика. Гос­тите влизат в залата, а младо­женците и кумовете остават по­следни. На входа се постила бяла покривка, по която те премина­ват. Посреща ги келнер или някой друг от ресторанта с две ча­ши и бутилка шампанско. Поздравява ги с „Добре дошли“, отва­ря пред тях бутилката, налива им, те отпиват от виното, след което хвърлят чашите, а той им пожелава

„колкото парченца, толкова момченца“.

Ястията на кума се поднасят от двама сер­витьори, които се качват върху масата и играят ръченица, после карат кумовете да правят също­то, докато им поднесат ястията.

В други случаи кумът е длъжен да откупи ястието си от келнерката, като дава пари, докато тя остане удовлетворена…

По стара традиция на празнич­ната трапеза българинът обича да общува сред веселото и жизне­радостно обкръжение на най-близките си роднини, приятели, другари и познати без каквито и да било излишни условности. И това е напълно естествено. Каква друга потребност може да бъде по-присъща на човека от тази, да се повесели от сърце и душа на сватбата на своето дете? За съжа­ление и тук наблюденията и данните свидетелствуват за своеоб­разна потребителска тенденция в съвременната българска сватба. Акцентира се преди всичко върху яденето и пиенето, а не върху националната естетически осмислена символика,  литературно-музи­кална част и др., които не само създават празнично настроение, но и възпитават.

Не можем да се съгласим, че е нормално и широко разпространеното високомерно отношение към народната песен. Според ня­кои проучвания дори в селската сватба нейният дял в сравнение с естрадната музика е едва една трета. Проблемът за репертоара е бил винаги основен в организи­рането на празничната обред­ност, но това, което безпокои, е, че в повечето случаи той няма на­ционален облик, не е български. Преобладаващата част от репер­тоара на оркестрите, които сви­рят на сватби, е посредствен, с принизен естетически вкус. Ор­кестрите не познават обредните моменти на традиционната българска сватба, а следователно и съответните музикални стилове и форми, песни и танцови мелодии. За съжаление тези обредни моменти не се познават или пък не се ценят достатъчно и сред значи­телна част от населението.

Все още не е даден задоволите­лен отговор и на друг въпрос. Не е ли съвременният трудов човек предимно консуматор, зрител, обект на въздействие, а не творец на празника, негово главно дейст­вуващо лице? В заведенията за обществено хранене музиката и песните се определят предимно от личното желание и вкуса на управителя. Правилото е в сила до момента, в който настроение­то на посетителите или на участ­ниците в сватбеното угощение не достигне определена критична точка и те не започнат да поръч­ват изпълненията. Но дори и то­гава на гостите и посетителите е определена само ролята на пасив­ни консуматори, тъй като няма условия за тяхното естествено по­ведение, за участието им под една или друга форма в забавната програма. А това е в противоре­чие с вековните традиции на бъл­гарина. Същността на празника се е заключавала в това, че хора­та са получавали естетическа наслада и радост от своето лично участие, от собственото си твор­чество.