Няколко изречения в подкрепа на ония онеправдани българи, чиито половинки са пътешествали два-три пъти на юг
Преди три години можеше да говоря по женски. Да се оплача, че постъпих крайно несъобразително, лишавайки се от поне още една историческа нощ с онзи полуримлянин-полубог заради родния си любим (чието завладяващо траш поведение за жалост се отразяваше и на опитите му да ме удовлетвори в леглото). Можеше да се изфукам с разказ за спонтанната орална реакция на един ведър испанец спрямо неуверените ми задни части, след което и Дженифър Лопес можеше да завиди на самочувствието, с което ходех на плаж. Или да поплача за изкусителя от Бразилия, който ме светна, че сексът не е само вид двигателно изкуство, ами и ораторско – независимо дали партньорите говорят един и същ език…
Накратко – всеки следващ чужденец беше най-добрият, с когото съм свършвала.
Сега обаче съм не само с три години по-отегчена (в разумния смисъл на думата), ами се занимавам с едно мъжко списание, в което се опитвам да щадя сексуалното самочувствие на българските мъже. Даже да го повдигам. Тъй както, предполагам, на всяка жена, опитвала някога нежната свръхстраст на средиземноморец, й иде да размаха недоволен пръст по повод презентацията на Сашо или Гошо в леглото. Посланието е ясно: истинският мъж е по на юг оттук:
„Пич, пак си бил на кръчма, когато Господ е раздавал сексуалните надбавки…”;
„Ако знаеш само как го правят французите…”
Ще бъде права. И не чак толкова. Просто защото живеем не в страна с некадърни и мързеливи в леглото мъже, а в такава с доста абстрактна сексуална култура, в която всичко наистина започва с размера и… добре, така е май в целия свят. Проблемът с „микропениса” (медицинския термин, който най-малко щади мъжката психика и който в числа означава 7,5 см в еректирало състояние) е доведен до пълна идиотщина в някои части на Индия например. Там майките пускат в гащите на ощетените си синове жилещи насекоми, като наивно си представят, че подутото от ужилванията ще си остане завинаги. В Западна Африка пък вярват, че децата с малък член са прокълнати от могъща вещица, и често биват прогонвани от селата си… Колкото до съвременна България, изследване на FHM сред 18 747 жени от 31 страни сочи, че
ние сме най-взискателни към размера (наред с шведките и норвежките),
идеалът тук е 19,05 см – най-високият въобще, посочен от участничките в глобалната анкета.
В същото време обаче най-голям процент от запитаните жени у нас оценяват нивото на секса с постоянния си партньор като „задоволително” (така учителката ми по литература определяше нивото на писмена работа, върху която се прозяваше повече от три пъти). Интересно. Излиза, че за женското впечатление се бори единствено или поне най-вече могъщото мъжко окончание между краката. Чиито екстри обаче не включват фантазия, вербална перверзия, да не говорим за собствен стил… Явно познаваме отличната дължина, но не и отличното качество. На българина (ако приемем, че повечето ни „постоянни партньори” са българи) или генерално му липсва нещо повече от мощен двигател, или пък цялата тая история с „международното чукане” е някакво изкуствено вдигане на пушилка.
Веднага заставам зад второто въпреки забележителните си опити с чужденци. Защото всеки един от тях се е превръщал в интимно събитие заради ексклузивитета на фабулата.
Този вид секс е като ускорен курс по чужд език, в който попиваш есенцията
на лексиката, без да ти се налага да преодоляваш досадата на граматиката. Преразказваш го дълго, като най-ярката сцена от филма, просто защото си имала късмета да преизпълниш екзотичните си представи. Които с времето също се превръщат в поредната шопска салата с ракия.
Всички сме долу-горе еднакви в секса. Ако има разлики, те не са национални, нито технически, а чисто психологически. И най-простият секс, лишен от всякаква акробатика, въстанически вопли и виртуозна френска любов, може да се окаже най-най-хубавият. Стига да правите салатата заедно. Без рецепта, таймер и сложни експерименти. И не непременно с най-големия нож.
0 Коментара