През този век ние надникнахме в сърцето на атома. Трансформирахме го – и него, и историята – завинаги. Но ние надникнахме също и в сърцето на сърцето. Узнахме кои са необходимите условия за промяна на съзнанието. Сега, като виждаме дълбоката патология на нашето минало, ние можем да изградим нови модели, нови парадигми. „Сумата от всичките ни дни е едва нашето начало…”
Двайсет и първи декември две хиляди и дванадесета година. Многозначителни числа в магическа подредба, приковали в хипнотичната си хватка вниманието, страховете и надеждите на човечеството. От няколко години насам с променлива настойчивост ме преследва един въпрос – хората чуят ли, че съм астролог, решават, че навярно ще знам отговора му: „Какво ще се случи през 2012 г.? Ще настъпи ли краят на света?” Истината е, че нямах, а и все още нямам ни най-малка представа. Дори твърдо отказах да се занимавам с тази тема, защото, първо, не си падам по нищо масово, още по-малко по масовите истерии, второ, последните се самоподхранват и ескалират, и трето, краят на света се предрича периодически още от време оно. Всеки път, когато се е случвало
нещо извънредно в символното възприятие на света – като уникална нумерологична плетеница от числа в датите или рядка астрологична конфигурация от планети на небето – хомо сапиенс с почти досадна регулярност е тълкувал събитието с предсказание за заветния край на света. А светът и човечеството все още сме си цели-целенички и изтреблението на вида не се случи нито при последното слънчево затъмнение, нито през двехилядната година.
Но в днешната епоха знаците са неопровержими, ще кажат някои – затънали сме в икономическа криза, на ръба на гигантски екологичен срив сме, човекът е станал въплъщение на егоизма,изцеждайки и последните живителни силици на майката-природа, оставяйки след себе си ни повече, ни по-малко планини от боклук, отровни газове, трупове след нелепи войни, негативнимисли и неизлечимо недоволство от живота си. Така е – на бялото не можем да кажем черно – самозабравили сме се в амбицията си да притежаваме било то вещи, власт или морално право.
Катаклизми обаче в историята на човешкия род е имало немалко – две ледникови епохи, грандиозни наводнения, останали в колективната памет под названието „потопи”, земетресения, урагани. И на места сме били тотално заличавани от лицето на земята, налагало ни се е неведнъж да започваме живота си отначало, да изграждаме наново цивилизацията си камък по камък. Дали тези нещастия са имали непосредствена връзка с моралната деградация на човека обаче? Пряко следствие ли са от нашите прегрешения и безха берие, или просто някъде дълбоко в себе си имаме нуждата да вярваме, че всичко, което ни се случва, е резултат от собствени те ни усилия и действия, макар и последните да са истински безобразия? Така добиваме усещането, че има причинно-следствена връзка и логика в ставащото, че светът не е хаотично място, пълно със сенки, неизвестност и непредсказуемост. Ако трябва да си сърбаме попарата, не е ли по-лесно за психиката ни да приеме, че сами сме си я надробили и строгият ни родител има право, отколкото, че сме се оказали в безпризорната позиция на беззащитно дете в ръцете на своята развилняла се шизофренична майка?
Човекът отчаяно се нуждае от преживяването, че животът му и самият той имат смисъл, че Вселената е изначално подредена и справедлива.
С възникването на земеделските култури презепохата на неолита той започва да организира жизненото си пространство в градоведържави, времето си – в кален- дари, съдбата си – в знаци по небето, психическия си живот – в митове. Тогава забелязва, че битието се разгръща по силата на цикли – сезоните се сменят, денят следва нощта, Луната има своите фази, Юпитер обхожда небосвода за дванайсет години, семето умира и от него се ражда дърво, цивилизации изчезват и на тяхно място възникват нови. Така всичко се появява, изчезва и пак се появява.
Навярно и днес, както и неведнъж преди, човечеството предчувства края на един цикъл, на една епоха, защото всичко тече, всичко се променя и няма нищо по-естествено от това и нашата цивилизация да изчерпи еволюционния си запас, поне във формата й, под която я познаваме. Затова и все поневротично и настойчиво се занимаваме с наближаващата прокобна 2012 година.
Струва ми се, че ние (обитателите на тази планета и още повече представителите на западната цивилизация) се чувстваме пленници на триизмерната си опитност за света между производството, пазара и консумацията, на неговата тромава материалност, липса на перспектива и безсмислие. Дълбоко съм убедена, че поддържащият принцип на цивилизацията е не икономическият, а креативният – възможността да откриваме и пресъздаваме себе си, да сестремим към осъществяване на най-висшия си потенциал като духовни същества. Затова и подозирам, че в най-съкровените кътчета на душата си, там, където дори сами нямаме достъп, ние жадуваме за нещо разтърсващо, което да ни извади от вцепенението на равното ни съществуване; нещо, което със зверска неумолимост да ни изправи на ръба на пропастта на единствената смислена дилема: да имаш или да бъдеш – и изборът ще е красноречиво очевиден без възможност за отбой. Скачаш и политаш.
Мечтаем да сме птици, но усърдно сме се погрижили да го забравим и живеем като къртици.
Сами ни е страх да скочим и се молим да ни бутне някой друг – външен катаклизъм, съизмерим с мащаба на вътрешната криза, която се надига. Дали не е това причината за тревожното напоследък спрягане на апокалипсис 2012? Дали на колективно несъзнателно ниво не го копнеем, защото той е единственият ни шанс за духовен катарзис, шанс да преживеем силата си?
Вярно е, че към „деня на страшния съд” ни насочват великият календар на маите, както и предсказанията на Нострадамус, и откритията на учените, че през 2012 година се очаква засиленаслънчева активност, обръщане на полюсите на планетата, евентуални промени във въртенетона земното ядро, заставане на една ос на Земята, Слънцето и галактическия център. Но всички тези факти, от една страна, подлежат на интерпретация и не съществува изследовател, койтода си заложи главата, че е намерил единственото обективно и абсолютно тълкуване; а от друга,те не биха имали такава ядрена мощ на въздействие върху съзнанието на хората, ако нямашевътрешна реалност в душите ни, с която да са съзвучни.
Астрологичната картина на 21.12.2012 г. е интересна, но небето ни е удивлявало и преди.
Освен това нямаме прецедент, на базата на който да можем да правим изводи подобна конфигурация от планети дали би довела до масово унищожение. Или масово просветление? А дори и да имахме, пак не бих се ограничила в твърдения, забравяйки, че животът е пълен с изненади.
Не, не знам какво ще се случи тогава, нито дали въобще ще има извънредно събитие. Кой знаеобаче дали след толкова коментиране, предъвкване и спекулиране по темата, след толкова
страх, тръпнене и нагнетяване на околоземното пространство няма да си самосбъднем пророчеството. А дали не можем сами да си сбъднем новото начало, трансформацията, Ерата на Водолея, като направим, надявам се, скок в съзнанието?
Ерата на Водолея е новата златна епоха, в която отдавна човекът е вперил поглед, изпълнен с надежда. В Ерата на Рибите, започнала преди около 2000 години, ние се докоснахме до вярата, до мистичното преживяване и космическия екстаз, до усещането за връзка с Космоса, но вместо да вникнем както в значението на думата „религия” като „свързване, отношение”, така и в смисълана Христовото послание „Царството божие във вас е”, ние се впуснахме в кръстоносни походи, в разделение и сегрегация, в делегиране на индивидуалната ни свобода върху институцията на църквата, държавата, парите, властта, авторитетите…
Символите – предвестници на Ерата на Водолея, са налице. Водолеят е знакът на полета намисълта без граници, на съзнанието, което прониква във всички тайни на битието, защото дешифрира кода на неговия „софтуер”. Водолеят не вярва в Бог, той го познава. Водолеят непризнава йерархии – те са земен конструкт; вместо това небесните категории са равнопоставеност и зачитане на уникалността на всяко същество. Във Водолея индивидът е член на голямото семейство на човечеството. Важни са не кръвните връзки на принадлежност, а духовните връзки, плод на съзнателен избор.
Само за последните десетилетия наблюдаваме изобретяването на технологии, за които дори несме мечтали. Интернет буквално ни свърза с всяко едно човешко същество по света, даде възможност и на най-малкия човек да стане творец, като създава блогове, публикува поезията и картините си и те достигат до публика, вибрираща на сродна честота на хиляди километри от него. Във въздушното пространство летят със скоростта на мисълта чувства, емоции, преживявания, впечатления. Интернет наподобява централната нервна система на хомо сапиенс, на огромна телепатична мрежа, загатваща ни какво всъщност ще може един ден собственото ни съзнание.
Групите по интереси и за взаимопомощ процъфтяват. Хората спонтанно започват да търсят алтернативни начини на живот и организация, като плод на този стремеж към ново бъдеще са екоселища като Файндхорн, Даманхур, уникалният град Ауровил. Западният човек заминава на Изток, за да търси себе си, напускайки зоната на обичайния си комфорт. Свят без граници иживот в цялост с природата и другите. Учените отдавна знаят, че всичко е енергия, че физическият свят е илюзия, родена от възприятията ни.
Почти не остана човек, който да не е съгласен поне на теория с „тайната”, че реалността е безкрайно пространство от варианти и светогледът ни осветява един от тях, превръщайки го в наша съдба.
Квантовата физика ни показа закона за фракталната проекция, според който Вселената се проектира в своите части, а зад нейното съществуване стои една неназовима елементарна частица на божествения дух, който се самоосъществява. Следователно го прави и чрез нас. Има още стотици знаци за новото качество на времето, което ще настъпи с Ерата на Водолея, и във всеки от тях е имплантирано предчувствието за нова реалност, нов живот, ново проникновение. Дали те ще се осъществят на 21.12.2012? Кой знае. Но дотогава, вместо да треперим в очакване на апокалипсис, подобре да изживеем пълноценно времето си, като започнем да променяме бъдещето си сега. От себе си.
0 Коментара