Как да си поръчаме щастие

Всички ние от деца сме чували често поговорката „Каквото посееш, това ще пожънеш„. И винаги сме възприемали поуката едностранчиво – в смисъл: „Ако си груб и неуважителен към хората, и те ще бъдат такива с теб“, „Ако днес те мързи да учиш, утре няма бъдеш успешен в живота“, „Ако се трудиш упорито, ще постигнеш благосъстояние“. Причина и следствие. Взаимозависимост.

Но колко често се замисляме, че този същия принцип важи със същата сила и в самото начало на сътворяването на нашата реалност? Велика мъдрост е закодирана в тези древни народни писания и послания. Но трябва да се гмурнем под повърхността, да преминем слоя на привидностите,

за да стигнем до същината.

Ще ви разкажа една история. Може и да сте я чували вече. И тя, както всяка вселенска истина е нещо вече казано, открито и добре забравено.

Един мъж пътува сутринта към службата си. Хванал се е за дръжката в претъпкания автобус, овесил нос, с посърнала заспала физиономия и си мисли „Ама, че скапан живот! Пак пътувам в същия мизерен, претъпкан, миризлив автобус, отивам към скучната си, затормозяваща работа. Шефът ми е кретен, колегите – гадняри. И за какво ми е изобщо да се мъча там – заплатата ми е малка, нямам пари. И днес ще има крясъци и скандали. И то за какво … семейството ми е развалина, нищо не заслужават. Жената е зла и нервна, само крещи и недоволства, децата – хаймани, нищо няма да излезе от тях.

Ама, че скапан, нещастен живот. „

А в това време зад рамото му седи неговия Ангел, хванал молив и тефтер в ръка и записва прилежно:“скучна работа, шеф-кретен, колеги-гадняри, без пари, крясъци, скандали, семейство – развалина, зла жена, деца-хаймани“. Записва, клати глава и си мърмори „Ама, че е странен този човек. За пореден ден – пак едно и също. За какво му е всичко това? Ама, какво пък, щом това иска – няма как – ще бъде изпълнено.“

И така, виждате ли вече как семенцата, които сеем днес раждат реколтата, която ще пожънем утре? Ако днес сте

болни, бедни, самотни, без любов,

без приятели, без радост… обърнете се назад и си спомнете в продължение на колко години сте посявали все едно и също. Ами.. как може да правиш едно и също, а да очакваш да ти се случи нещо различно? Ако сееш повредени семенца, лишени от съзнателност и грижа, в най-добрия случай ще пожънеш бурени.

Ако се оставим негативните енергии да ни владеят, да генерират в нас чувства като гняв, агресия, злоба, завист, ревност, неудовлетвореност, недоволство (все чудни проявления на егото), ставаме слаби, уязвими, зависими от други хора и интереси. Ставаме онези жалки, тъжни, озлобени хора, които се твърди, че сме – ние, българския народ.

До сега правехме нещата по следния начин: Виждаме калпавата реколта, недоволстваме, оплакваме се, влачим си я на гръб и живеем свитичко, с плодовете, които ни е дала. А защо не обърнем модела и тръгнем от началото?

Да се погрижим за семенцата, да подберем най-лъскавите, най-едрите и обещаващи, да ги засеем внимателно, да ги поливаме и обгрижваме с любов и постоянство. Да видим каква ли реколта ще пожънем.

Една от основните ни грешки, когато формулираме желанията и целите си е, че често подхождаме от позицията на нямащия:

– Ох, колко искам да съм щастлив (обаче в момента не съм)

– Искам изобилие в живота си, искам пари (но в момента съм беден – имам само 2 лв. в джоба)

– Искам хубаво, слабо, здраво тяло (ама сега го нямам. сега съм дебел и депресиран)

– Искам да успея с начинанието си (oбаче, ох, в момента е трудно, нищо не става)

Значи – забравяме на мига енергията, в която сме болни, нещастни, бедни, самотни и страдаме от липсата на всичко онова, които искаме да привлечем в живота си. И се прехвърляме в енергията на всичко онова, което искаме да привлечем!

То не е някъде в бъдещето.

То вече съществува. То вече е създадено от нас, в момента, в който сме си го помислили. Но си стои там някъде отзад, в „резервите“ и изчаква да изкажем истинско намерение, да дадем позволение да се реализира.Всички потенциали вече съществуват – просто трябва да си изберем на кой от тях да обърнем внимание и влизайки в енергията му (чрез чувсвото „аз вече те имам“) да го реализираме. Ние не сме само химия и биология. Ние сме съвкупност от електромагнитни импулси, които вибрират на определена честота, също както планетата ни, Вселената, цялото Съзидание. От тази вибрация зависи къде ще се озовем –

в енергията на любовта

и всичко прекрасно и съзидателно произхождащо от нея, или в тъмната енергия на страха. Вибрацията не е нещо абстрактно, тя е толкова реална, колкото компютъра, пред който седите (който също е вибрация). Вибрацията е място. И вие имате силата да изберете в кой момент, в коя вибрация да се озовете.

Една от най-трудните стъпки е да дефинираме какво искаме в живота си.

Ако ви е трудно, предлагам следния подход: Ако ви е трудно да се сетите какво искате, то със сигурност знаете какво не искате.

Хващаме значи лист хартия, разделяме го на две колонки и пишем. В момента, в който напишем всичко онова което НЕ искаме в живота си, веднага се появяват състоянията и нещата, обратни на това, което не искаме.

НЕ ИСКАМ: ИСКАМ:

– страx                                  – смелост
– смърт                                             – живот
– болести          – здраве
– бедност              – богатство, изобилие
– самота                                            – много приятели
– комплекси                                      – себеприемане
– старост                                           – младост
– застой                                            – израстване
– липса на любов                              – любов
– несигурност                                    – сигурност
– нерешителност           – решителност
– ограничения             – свобода

И така нататък, и така нататък. Излейте всичко върху листа хартия.

А когато свършите, задраскайте, или направо откъснете и изхвърлете онази половина на листа с нещата, които не искате. И започвайте и свършвайте всеки ден, препроочитайки и вибрирайки с енергията на нещата, които искате.