Богатото литературно наследство на Иван Вазов почти не е привличало погледа на литературната критика. Но заедно с произведения за възрастни, той пише и творби, предназначени за деца. Творчеството му за деца може да се разгледа от две гледни точки. От едната страна са текстове, писани специално за невръстна аудитория, а от другата – произведения, които не са писани за деца, но които по-късно са преминали от литературата за възрастни към литературата за подрастващи.
Такива са стихотворенията „Де е България“ или „Българският език“, разказите „Една българка“ и „Дядо Йоцо гледа“, някои от пътеписите на Вазов, които за съвременните деца носят познание не само за красотата на природата, но и за историята на страната ни. Повестите „Немили-недраги“ и „Чичовци“ и романът „Под игото“ също снизяват границата на своята аудитория и се четат по-скоро в ученическа възраст и много по-рядко от възрастни. Техните многобройни преиздания са включени в различните библиотеки, предназначени за ученика.
Този текст, замислен в чест на 170-годишнината от Вазовото рождение, ще се опита да подходи обединяващо и да разгледа двата типа споменати произведения на Вазов, които днес намират своето място в детските издания. Той не цели за изчерпателност, а има намерение да припомни някои незабравими, но непознати Вазови творби.
Първо вниманието ни ще е насочено към
„Стихотворения за малките деца“,
излязла от печат през 1883 г., по времето когато Вазов живее в Пловдив. Тогава той е 33-годишен, а по съвременни критерии – млад автор. Издател на стихосбирката е Д. И. Манчов, а до 1887 г. книгата има три издания. Бихме могли да споменем вниманието към третото издание на Вазовата стихосбирка за деца от Александър Теодоров-Балан в сравнителния му прочит със стихосбирките на Н. Попович, Марко Д. Балабанов и Петко Р. Славейков[1].
Вазов твърди, че завършва стихосбирката по време на пребиваването си в родния град. В нея не е включено стихотворението „Песента на синчеца“, но Вазов разказва на приятеля си – проф. Шишманов, че то е част от детските му стихотворения, които е създал за 10 дни в Сопот. Шишманов отбелязва обаче, че стихотворението носи дата „1882 г., Хисар[2]“. То е включено в „Поля и гори“ през 1884 г., а не в „Стихотворения за малките деца“.
А в. „Народний глас“ от 25.02.1884 г. съобщава любопитна, но показателна информация, за ролята, функцията и значението на тази единствена Вазовова стихосбирка за деца: „Приехме известие за едно ново литературно аутодафе, извършено напоследък в Солун от учебната комисия, наредена от турското правителство за преглеждане на книгите, що се внасят в него град. Казаната комисия била намерила книжката „Стихотворения за малките деца“ от Иван Вазов
опасна за държавата и я осъдила на изгаряне“[3].
„Стихотворения за малките деца“ продължава да се издава и след смъртта на Иван Вазов. През 1925 г. излиза с илюстрации от неговата племенница художничката Бинка Вазова Николова.
Характерно за стихотворенията в тази стихосбирка, както и за другите Вазови творби, е вниманието към българската природа,
възпитанието в патриотизъм, чест и достойнство –
черта, която е типична за възрожденската ни литература. Важна особеност на Вазовите детски стихотворения е въвеждането на света на животните („Кон“), на празничната обредност („Великден“, „Димитровден“), обичта към училището и ценността на труда („Овчар“, „Жетварка“). В началото на тази единствена Вазова стихосбирка за деца е включено известното стихотворение „Училище“ („Детенце хубаво…“).
„Стихотворения за малките деца“ заедно с други творби от поета, подходящи за деца, се издават и под други заглавия. Такава е съставената от писателя Константин Константинов стихосбирка „Синият синчец“. В първото ѝ издание през 1949 г. той включва стихотворения от „Стихотворения за малките деца“ и нови – „Песен на синчеца“ от „Поля и гори“ (1884), „Аз съм българче“ и „Де е България“. Той изважда от стихосбирката други творби, неактуални по онова време („Великден“, „Молитва“ и „Цар Симеон“).
В следващите издания на „Синият синчец“ К. Константинов добавя Вазови творби от още негови книги. В предговора към изданието от 1969 г. съставителят пише: „Ние не го бяхме виждали, но това нямаше значение – „Дядо Вазов“ [….] беше за нас така близък и наш, както Балканът, из който скитахме, както Тунджа, в която се къпехме, както Марица, за която пеехме[4]“.
Друго издание, което обикновено се споменава с важната съвместна просветителска дейност на Вазов и Константин Величков, а не толкова във връзка с детската литература, макар че е предназначено и замислено за учениците от горните класове, е „Българска христоматия“ от 1884 г. Христоматията е забележителното издание, което събира класически образци на словесното изкуство, с което двамата съставители обогатяват литературния хоризонт не само на учениците, но и на своите съвременници. Вазов и Величков включват откъси от „Илиада“, басни, преводи на Пушкин, Даниел Дефо и др. В христоматията Вазов публикува свои творби, станали по-късно емблематични и любими на българските деца. Във втория том на „Българска христоматия“ намира място Вазовото стихотворение „Преминуванието през Дунава на Хр. Ботев и дружината му“, днес известна ни като „Тих бял Дунав“. През 1909 г. по стихотворението е написана музика от Иван Караджов, учител по това време в Солун.
* * *
Вазов печата свои творби за деца в периодичните издания през целия си живот. Това са „Звездица. Месечно илюстровано списание за деца”, „Българче. Списание за възпитание и поука на нашите деца“ и „Изкуство“. Екземпляри от тези издания са на разположение онлайн и на физическите посетители на изложбата „Иван Вазов като детски писател“.
Списание „Звездица. Месечно илюстровано списание за деца“ е едно от дълго излизалите и най-добре списваните за времето си детски периодични издания в България, на което Вазов сътрудничи. То излиза от 1892 г. и негов редактор е Никола Беловеждов – участник в Априлското въстание, а след Освобождението – учител, просветител и издател. Той кани Вазов да публикува в списанието и в почти всяка книжка от 1904 г. е поместено Вазово стихотворение.
В първия брой на „Българче. Списание за възпитание и поука на нашите деца“ за 1918 г. Иван Вазов публикува едно от емблематичните му стихотворения, с които ще израснат следващите поколения български деца – „Аз съм българче“.
С разказа на Иван Вазов „Апостолът в премеждие“ също са израснали много поколения. Той е публикуван в елитното и добре илюстровано списание „Изкуство“ през 1895 г. под заглавието „Апостолът в премеждие” (епизод от живота на Левски), а след това влиза в книгата на Вазов „Утро в Банкя. Добродушни разкази“ (1905), за да продължи да се публикува и дори да излиза като самостоятелна книга за деца.
Такава е илюстрираната от художника Христо Нейков книга от 1972 г. „Апостолът в премеждие“. Книгата е голям формат и богато илюстрована, подходяща за учениците от малките класове, когато те се запознават за пръв път с този разказ на Вазов.
* * *
Не излиза детски сборник с поезия или читанка, в които Вазови стихотворения да не бъдат включени. Вазовите творби са поместени и в редица сборници със стихотворения или разкази, или са подбирани за читанки. Те са били илюстрирани от наистина талантливи художници, сред които са Иван Мърквичка, Антон Митов, Бинка Вазова Николова, Калина Тасева, Юли Минчев, Симеон Венов.
Един малко познат сборник е „Нашите деца и войната“ (1918), включващ разкази и стихотворения от най-популярните български творци по това време – Кирил Христов, Елин Пелин, Антон Страшимиров и др. Издаден е през 1918 г. от издателство „Хр. Трънков” – София. Текстовете са богато илюстрирани, всеки автор е представен с портрет. Важен за целта на сборника е неговият предговор, в който се посочва възпитателната му роля към още по-голяма преданост към родината, каквато българските деца за показали по време на Първата световна война.
Сборникът започва със стихотворението от Вазов „Мамо, де е тате?“. То пресъздава очакването на заминалия на фронта баща и трагичната развръзка, позната ни от христоматийния разказ „Иде ли?“.
Друг красиво илюстриран сборник е „Прозорче към миналото“ (1967), където творбите на Вазов са включени заедно с тези на Петко Славейков, Васил Попович и Константин Величков. Художници на изданието са Калина Тасева и Юли Минчев. Вазов участва с четири стихотворения, като само едно е от книгата му за деца – „Училище“.
Едно от най-новите издания, в които Иван Вазов участва като детски писател, е „Домашна читанка“, излязла от печат през 2020 г. от „Колибри“. Изданието е предназначено децата от предучилищна възраст и за най-малките ученици, които се учат да четат. В читанката Вазов участва с две стихотворения – „Молитва“ и „Песента на синчеца“. Илюстрациите са съвременни и артистични и принадлежат на младата художничка Мария Налбантова.
* * *
Многобройни преиздания на прозата на Вазов са включени не само в илюстровани издания, но и в библиотеки, предназначени за ученика. Например преди 1989 г. Вазови творби излизат в поредицата „Световна класика за деца и юноши“ към издателство „Народна младеж“, днес са популярни поредиците „Детско-юношеска класика“ на издателство „Хермес“ или „Българска класика за деца и юноши“ на издателство „Скорпио“.
Разказите „Една българка“ и „Дядо Йоцо гледа“ се изучават още в прогимназиалния образователен курс. Тяхното издаване като културна политика на българската държава може да бъде отбелязано с издаването на сборника „Една българка“ (1959) от „Масова библиотека Пчелица“ към издателство „Народна младеж“. Книгата е джобен формат с илюстрации, дело на художника Симеон Венов. В сборника са включени каноничните днес разкази на Вазов „Една българка“, „Иде ли?“, „Дядо Йоцо гледа“ и „Апостолът в премеждие“.
Романът „Под игото“ още с излизането си през 1894 г. става едно от най-често преиздаваните Вазови произведения. Появяват се и ученически издания, адаптации и дори издания, около които се завихрят полемики и скандали.
„Под игото“ излиза на шльокавица за 24 май 2016 г. от издателство „Жанет 45“ със заглавие „Pod igoto“, Ivan Vazov. Книгата предизвиква възмущение, независимо от посланието на издателството да провокират хората да пишат на кирилица. За учебната 2019/2020 година изданието влиза в учебника по литература за X клас като тема за разсъждение върху уместността на изданието и за това как биха реагирали Вазов и героите му, ако можеха да видят „Под игото“ шльокавица.
0 Коментара