Днес запознанството има преди всичко практическо, а не формално значение. Целта е и двете страни да разберат кой кой е. На повечето многолюдни форуми, особено международните, отдавна е прието участниците да носят табелки със своето име, националност, длъжност и т. н., но във всекидневието не е възможно да минем без някоя от формите на запознанство.
То може да се осъществи по два начина: като се представим сами, или двама да бъдат запознати с помощта на трети човек. Вторият начин е наследен от миналото. Пословична е историята за двамата англичани корабокрушенци, прекарали дълги години на необитаем остров и спасени от случайно минаващ кораб. Капитанът на кораба с изненада разбрал, че те не разговарят помежду си, и попитал толкова сериозно ли са се скарали. Отговорът бил: не, караница не е имало – просто преди корабокрушението те не са се познавали, а на острова не е имало кой да ги представи един на друг…
Днес има три основни правила за случаите, когато трябва да решим дали да се представим сами:
- Трябва да се представим, когато другият има нужда да знае кои сме или когато е очевидно, че би било учтиво това да се разбере.
- Може да се представим във всички други случаи, когато сме убедени, че това няма да е неуместно, натрапчиво.
- Не бива да се представяме, когато в това няма особена необходимост.
Например: обаждаме се по телефона но служебен въпрос. Човекът, който вдига слушалката, има нужда да разбере с кого говори. Затова е необходимо да му спестим излишните въпроси и да започнем разговора със своето представяне. Съгласете се, че когато ви питат по телефона: „Кой? Кой се обажда?“, впечатлението не е добро. Трябва да се представим и при влизането в нечий кабинет или работно помещение. Изискването отпада при случаен разговор в купето на влака – би било неучтиво, ако след първите общи фрази се представим. По- добре е да изчакаме развоя на разговора. Ако продължи достатъчно дълго и е взаимно интересен, запознанството ще стане спонтанно.
Различно е, когато се срещнем с непознати, с които ни предстои по-дълго общуване – в почивна станция или по време на екскурзия в чужбина. Редно е рано или късно да се запознаем с другите участници в пътуването или поне с част от тях. (
И така, когато по един или по друг повод встъпим в контакт с непознати и преценим, че е настъпил моментът да се запознаем, логично възниква въпросът: кой трябва да се представи първи?
Във всекидневието рядко могат да се спазват изискванията на етикета и обикновено първи се представя онзи, който изпитва по-голямо желание да се запознае с другия. Но това не е редно.
Eтикетът строго определя кой първи трябва да протегне ръка, първи да поздрави, кой може да предложи да се премине на „ти“. Спазването на някои основни правила, известни като правилата на „трите предимства“, ще ни предпази от грешки или от изпадане в неудобни положения:
- жените имат „предимство“ пред мъжете;
- по-възрастните – пред по-младите;
- заемащите по-високо служебно (или обществено) положение – пред по-нискостоящите.
И така, изискването е първи да се представи онзи, който е без „предимство“. Другият извод е, че онзи, който има „предимство“, има право да не се представи в отговор.
Например как да постъпи мъжът, влязъл в ресторант, в който няма свободни маси. Ако той открие свободно място единствено на маса, където седи жена, трябва да поиска от нея разрешение, за да седне. При положение че го е получил, мъжът може да се представи, но жената не е длъжна да назове името си. И няма да е неучтиво! Но когато подобна ситуация възникне по време на коктейл, на гости при общи познати и пр., мъжът е длъжен да се представи, а жената да му отвърне.
Какви са правилата, когато запознаваме други лица?
Трябва да запознаваме наши гости; хора, с които разговаряме в обща компания или по служба и стане ясно, че не се познават.
Може да запознаваме непознати във всички други случаи, когато сме сигурни, че нито един от тях не възразява.
Не бива да запознаваме непознати хора, когато имаме основание да предположим, че един от тях (или двамата) имат нещо против.
0 Коментара