Познавам Марио Бакалов от години и се гордея с него. Той следва детската си мечта да стане пилот и сега е не просто пилот, но и пилотира най-големия пътнически самолет в света – Ербъс А380 – за германската авиокомпания Луфтханза.
Провежда вдъхновяващи лекции и семинари, има собствен сайт за авиационни артикули с неговия личен слоган „The sky is not a limit’’. Марио винаги има какво да ни каже. За небето, за сърцето и за всичко извън това. Когато управляваш гигант и летиш на крилете на най-големия, със сигурност не оставяш незабелязан. Но Марио е забeлежителен, не само в пилотска униформа. И така: Дами и господа, говори вашият капитан….
Марио, защо хората често казват „Недей да летиш в облаците“?
Вероятно защото се опасяват да не загубят връзка с реалността. При мен моето семейство се грижи да не отлетя далеч в небесата и ме връща бързо на земята при нужда. От друга страна, ако човек не мечтае и не лети поне малко в облаците, едва ли ще постигне нещо на земята. А и някои земни проблеми и битовизми, в които се вторачваме, изглеждат от по-високо не толкова съществени. Лично на мен времето, прекарано горе, ми действа много добре, защото ми позволява да преосмисля някои неща от дистанция, прави ме по-креативен, по-спокоен и щастлив.
Как стигна до това да пилотираш най-големия самолет в света? Каква е историята на твоя живот, Марио?
Цял живот, още от дете, съм мечтал да летя. Като бях малък, разбира се, никой не можеше да си го представи, вероятно и за мен по-скоро е било фантазия. С годините обаче тази мечта все повече се затвърдяваше и представата ставаше все по-реална, развиваше се в конкретен план. След училище и казармата кандидатствах в пилотската академия, бях приет и изведнъж се озовах в самолет, макар и само малък – по време на обучението.
На 23 години бях един от най-младите пилоти в компанията, летях с Ербъс А320 из Европа, включително до София, и бях вероятно най-щастливият човек на света. Чувствах се на място и живеех мечтата си. След тази стъпка се появиха нови предизвикателства и мечти. Станах преподавател в пилотската академия, след няколко години летене из Европа се преквалифицирах на Ербъс А340 и започнах да пилотирам трансокеански полети. Така животът стана наистина много разнообразен, защото светът се отвори за мен, а и аз към него – Европа ми беше станала тясна.
През годините пътешествах до всякакви места и изживях вълнуващи моменти. От друга страна, исках да върна и нещо на България, на мястото и на хората, които ме направиха такъв, какъвто съм. Все повече и повече се ангажирах в различни проекти, свързани с РВД, с децата, които мечтаят някой ден да бъдат част от авиацията – така, както аз навремето съм мечтал. През 2014 г. използвах редкия шанс да направя отново преквалификация, този път на Ербъс А380, най-големия пътнически самолет в света. Бях на върха на моите мечти, духът, който свързваше екипаж и пътници, беше уникален, запознах се с една неизпитвана до момента форма на силна, ангажирана екипност и колегиалност. Навсякъде, където тази огромна ,,птичка‘‘ кацнеше, ни посрещаха с удивление и захлас. Бяха страхотни години и силно се надявам, че след корона-кризата те ще се завърнат.
Кога ти беше най-трудно, докато преследваше мечатата си?
Имало е различни трудни моменти по дългия път към успеха. Изживял съм и доста неуспехи, например, по време на пилотското обучение, което беше огромно предизвикателство. Тогава бившите мои съученици вече следваха и се наслаждаваха на веселия студентски живот, а аз се намирах на летателна подготовка в пустинята на Аризона при 50 градуса навън и на 10 000 км от дома и тогавашната ми приятелка.
По-късно, през 2003 г., когато завършвахме, върлуваше вирусът САРС (първата му версия) и Китай беше в карантина. Година и половина по-рано станаха атентатите на 11 септември в Америка, кулите-близнаци в Ню Йорк бяха разрушени, а авиацията, подобно на сегашната криза, беше в шок – конфронтирана с колосални нови правила за сигурност. Тогава не ни назначиха и ние бяхме на улицата – толкова близо до мечтата и все пак толкова далеч. Аз тръгнах да следвам икономика и психология, а малко по-късно започнах да летя като стюард на Боинг 747. Всъщност тогава за първи път се сблъсках с далечните дестинации и видях колко ми харесвам да пътешествам по широкия свят. Но най-тежко според мен е, когато човек изгуби вяра, че може да сбъдне мечтите си. Тогава наистина всичко се обръща срещу него. Слава богу, много рядко съм имал такива моменти и почти винаги съм успявал да си дам кураж, че мога да преодолея всичко и няма нещо на земята, което може да ме спре.
Бил си стюард!? Ха! Това бих платил да го видя. Ти докара най-големия пътнически самолет в София и това също беше сбъдната мечта. Разкажи ми как стана и през какво премина, за да кацнеш тук ?
Още когато получихме първия А380, някъде през 2010 г., забелязах какъв фурор предизвиква този самолет където и да се появи. Навсякъде се събираха хиляди хора, за да го видят, защото А380 е наистина кулминацията на авиацията. По това време летях на А340 и благородно завиждах на моите колеги – и през ум не ми е минавало, че някой ден може и аз да летя на този самолет и дори да кацна с него в България. Тогава ми дойде най-напред идеята, а после и мечтата А380 да кацне и в България, за да вдъхнови хората и тук. Както в детството ми, когато мечтаех да стана пилот, и сега всички смятаха, че това е невъзможна идея. Технически невъзможна, финансово и икономически невъзможна, правно и административно неосъществима и какво ли още не. Беше ми ясно, че ще е трудно да намеря подкрепа. През годините, общо 6 от идеята до кацането, се намериха и други ангажирани ентусиасти – както в Германия, така и в България, които подкрепяха този проект и го бутаха заедно с мен напред до неговата реализация на 16 октомври 2016 г. Междувременно самият аз бях станал пилот на А380, получавайки уникалния шанс да съм пилот в едва от най-уважаваните авиокомпании в света и да летя с тази невероятна птица. Имах и шанса да кацна, придружен от изтребителите МИГ 29 на ВВС на родна земя. Споменът как развях българския флаг пред хилядите зрители и пред семейството ми ме вълнува всеки път, когато си спомням за този знаменит момент. Какво мога да кажа повече, освен че съм дълбоко благодарен за това велико преживяване. И че истински се радвам, когато срещам деца и младежи, които приемат моята история като вдъхновение, което им дава надежда и кураж, че и те могат да сбъднат мечтите си. Мисля, че няма нищо по-удовлетворяващо от това да бъдеш добър пример за някого.
Кога си бъркал в преценката си и кой ти е казвал: „Аз ти казах…“.
Най-вече съм чувал тази фраза от майка си и май, тя винаги е била права. В професионалния живот за щастие не са ми се случвали груби погрешни преценки, но съм имал по-опитни колеги, които от време на време са ми давали съвети.
Ти на кого се възхищаваш? Кой е твоят герой?
Възхищавам се на всички, които се справят с все по-трудния ни живот и остават усмихнати, позитивни, услужливи, толерантни, ангажирани и отговорни. Хората, които вярват в себе си, но и които са готови да помогнат с усмивка на другите – те са моите истински герои. За щастие има такива, макар да не са мнозинство.
Как гледа пилотът на света и проблемите? Има ли разлика в неговия поглед в сравнение с погледа на всички нас, които не летим?
Симо, в наше време много сме се вглъбили в битовизмите и сме забравили да мечтаем. Освен това като че ли твърде бързо се отказваме, губим лесно вяра в себе си. Като проблем виждам липсващата често толерантност към различното. Предимството да пътуваш по света и да се запознаваш с всякакви хора и култури е, че се отваряш към непознатото, вдигаш поглед нависоко, не се фиксираш в грешките, получаваш свободата да мечтаеш и възможността отсяваш важното от неважното. Като пилот често от първа ръка може да изпиташ това, което се случва в световните новини. Може би точно това те прави по-отворен, по-толерантен, но и по-отговорен към света и другите на тази земя.
Как изкара пандемията, „заземен“ и без ясен план кога ще възстановят полетите ?
Пандемията, за съжаление, все още ме държи на земята и това ще продължи още най-малко година, а може и две, защото А380 не лети. Изолацията беше тежка за мен, както и за всички други. Но сега ми е още по-тежко, защото светът се събужда, из Европа самолетите летят, а аз и моите колеги от А380 сме принудени да стоим на земята. За разлика от САРС1 през 2003-та, сега не знаем до какво още ще доведе тази криза и колко ще продължи. Това зависи до голяма степен от отговорността на хората дали пазят себе си и околните. Тук за съжаление виждам на места едно нерациално и безотговорно отношение, което ме тревожи. Хубавата страна на тази криза пък е, че за първи път в живота ми имам много време за семейството ми, за себе си и за различни хобита. Не е имало и ден, в който да ми е било скучно. Използвах времето в изолация, за да сбъдна още една мечта: винаги съм искал да имам собствено малко магазинче с продукти, създадени по мои идеи и свързани, разбира се, с авиацията. Макар и само в онлайн формат, вече си имам китен електронен магазин и с огромно удоволствие измислям готини нови артикули за малки и големи, за фенове на авиацията, но и за всички други.
Виждам те, че искаш да го кажеш. Не се спирай….
Ясно. Вече си поръчах шапка. Освен че продаваш собствен мърчъндайз, освен че си пилот, ти си и мотивационен лектор. На какво може да ни научи един пилот, на какво може да ни научи авиацията ?
Убеден съм, че работата на борда е организирана изключително ефективно с фокус върху безопасността, екипността, дисциплината и спазването на процедури и процеси. Всичко това са основни елементи от успешните предприятия. Особено в сегашната криза, когато са нужни умни решения, добра организация и успешно управление на промяната, смятам, че бизнесът може да заимства от авиацията. Мениджърите всъщност са успешни пилоти, но на земята. Виждам, че все повече компании осъзнават нуждата от мотивирани и добре сработени екипи и се опитват да променят типичните формати на тийм билдинг или банкет със събития, които добавят стойност, променят навиците и остават в съзнанието. Вероятно затова се обръщат към мен. В момента голяма част от събитията се провеждат онлайн и това спестява време и ресурси на всички, макар и нищо да не може да замени личния контакт и да пресъздаде емоцията на едно мероприятие на живо.
Дай ми пример, Марио.
Някои от качествата, характерни за пилотската професия като самообладанието, аналитичното мислене, умението да взимаш бързо точни решения в кризисни ситуации, управлението на стреса са от голяма полза в тази криза. Затова може би пилотите по-трудно се поддават на паника и ирационални постъпки, помагайки така и на околните. Те са свикнали да подхождат структурирано и планувано, това важи и за живота на земята. Като пример мога да дам, че се улавям как използвам в ежедневието ментални чек листи, даже и те да не са ми нужни.
Какви въпроси свързани с авиацията най-често ти задават?
Хората се интересуват най-вече от това какво става зад кулисите на авиацията. Също така ме питат за критични моменти, за авиоинциденти, за това доколко е опасна турбуленцията или лошото време, дали самолет може да лети с един двигател по-малко или даже без, какъв е личният живот на един пилот и дали може той или тя да бъдат семейни и да имат деца, колко свободно време ми остава, кои държави съм посетил и мнооого още други въпроси.
Марио, ти си българин, летиш за Луфтханза и пилотираш най-големия пътнически самолет в света. С кое от тези неща се гордееш най-много?
Мисля, че благодарен е точната дума. Благодарен съм за това, че мога да живея мечтите си и мога да връщам нещо на хората – било то вдъхновение, добър съвет или пример. Всъщност споменатата комбинация, че вече толкова години съм единственият българин пилот в моята компания и летящ на А380, ме прави щастлив.
А как реагират хората, когато разберат за тези три неща, които изброихме?
Повечето хора са впечатлени, някои дори не ми вярват и винаги ми задават много въпроси. Това е хубавото на авиацията, че всеки може да се идентифицира с нея и тя е толкова интересна и впечатляваща, че човек може часове да говори за нея. Има разбира се и хора, които не се впечатляват особено от моите постижения или ги омаловажават. Свикнал съм с това – не е възможно да се угоди на всички.
А кои си най-големите митове и откровени глупости, които си чувал за авиацията?
Има доста такива, като започнем с митовете за кемтрейлс, т.е. следите от кондензат зад летящите самолети, които били токсични химикали, и продължим с феновете на плоската земя и на срещите ни с извънземни. Има и весели неща, например, че има парашути на борда или че стюардесите могат да управляват самолета. Мит е междудругото и че всички пилоти са във връзка със стюардеси. При мен не е така.
Кой ти е любимия полет, кое е любимото ми място, кое е любимото ти летище?
Имам много любими места по света, обичам да летя до Сингапур. Мястото е вълшебно, летището е може би едно от най-красивите на света. Но най-любимото ми място, освен дома ми във Франкфурт и в София, се намира в Кейп Таун, Южна Африка. За мен няма по-приказно място и се надявам скоро отново да може да се посещава това прекрасно кътче.
0 Коментара