Децата не са хора!

Един хейтърски текст. Ей така, от сърце.

Тези дни прочетох мерките срещу коронавируса в училището на дъщеря ми. Военно положение – децата –  заключени в класните стаи по 8 часа всеки ден, разчертани посоки на движение, 4 минути за тоалетна по график, ядене на чина, маски, мерене на температурата на входа, дезинфекция, изолатор за кашлящи, карантиниране на цели класове при един позитивен и на цели училища при един учител, влизал в повече класове, което на практика означава постоянен домашен арест… Звучи абсурдно и варварско.

А ние, възрастните, не подлежим на подобни казармени правила. Дори съм сигурна, че няма да имаме сили да ги спазваме. Представете си само да бъдат приложени във всички бизнеси и администрации, които често са по-големи от училища…

Но нали децата не са хора, те са обекти,

на които най-лесно можем да наложим забрани и така да си измием ръцете, че сме взели мерки срещу „пандемията“. Като не успяваме (или не искаме) да държим затворени дискотеките, ще държим изкъсо поне училищата, нали. И същите хора, които затвориха парковете и планините, които твърдяха, че вирусът се задържа на повърхности 30 дни и ни плашеха с чували с трупове, същите тези хора сега измислят и мерките за нашите деца. Същите, които многократно бяха опровергани във всички си прогнози и действия. Освен цялото очевидно безумие, има и някои не толкова очевидни вреди, които ще се отразят в дългосрочен план на децата ни:

Вината

С цялата тази истерия и публично говорене как децата ще заразят и умъртвят своите възрастни роднини, много удобно прехвърляме тежест и вина върху най-малките. Не са те, които трябва да пазят възрастните, възрастните трябва сами да се пазят. Моделът трябва да се обърне наопаки  – не да се изолират здравите, които крепят икономиката или сега трябва да учат, а рисковите. Някои държави дори показаха как става – Швеция например, въпреки че много хора я оплакаха преди месдеци. Вместо да затварят здравите, те изолираха възрастните, като така ги спасиха, но спасиха и икономиката и образованието си. Начини има.

Изолацията

Някои деца се прибраха през март и повече не излязоха. Попаднаха в онзи виртуален вакуум на онлайн живота, който те заковава пред екрана със смес от мързел, инерция и страх от социално общуване. Удобно и безопасно е да си останеш вкъщи, пред компютъра. Завинаги. Тези деца не отидоха и на почивка, защото родителите им или вече са безработни, или се страхуват, че ще лепнат вируса от хотела. Тези деца качиха доста кила заради липсата на движение. Отпуснаха се, загубиха мотивация и тонус. Превърнаха се в призраци. Други развиха такава параноя от социално общуване, че обикалят отдалеч приятелите си, здрависват се с лакти и напълно изключват физически контакт. Трети са се ограничили в тесен кръг на проверени приятели и изключат възможността за нови контакти, нови запознанства и ходене на места с повече хора. Това, в детска и младежка възраст, когато приятелите са най-важното, е пагубно.

Погубеното образование

Досега поне се имитираше някакъв образователен процес. Децата висяха в училище и от немай-къде понаучаваха нещо. Дистанционното обучение тотално прекъсна връзката с училището на много деца. И ако вашето е от послушните и примерните ученици, които си включват компютъра и внимателно записват урока, то при по-голямата част от децата не се случва нищо такова. Има семейства само с един компютър или без такъв, за които дистанционното обучение просто е технически невъзможно. Съществуват и така наречените „рискови групи“, които са в много крехка връзка с училището. Е, сега тази връзка я няма. Не мислете, че тези от малцинствата са в другия двор и не ви интересуват, всеки необразован човек е тежест за цялото общество.

Учим децата да не спазват правилата

Лицемерието, дезинформацията, манипулацията, липсата на аргументи и логика карат нас, родителите, да опитваме по различни начини да заобикаляме правилата. А когато нагло ни лъжат и когато овластени личности ни налагат абсурдни правила, тогава възприемаме постоянно опозиционно поведение, което попиват и децата. Критичното мислене е нещо хубаво, но постоянният нихилизъм към всичко разяжда обществото. Голяма част от мерките срещу „пандемията“ бяха именно това –  нелогични и вредни действия, чийто положителен ефект е под въпрос, а негативният – очевиден, затова много хора трайно влязоха в опозиция и децата възприеха тази енергия. Е, може би и за добро.

Усещане за апокалипсис

Тревожните и хранителните разстройства са скочили в пъти при децата. Защо ли? Причините са комплексни, но най-вече – стрес, стрес, стерс.  Всички психолози са на едно мнение – коронавирусът доведе до посттравматичен стрес – това е състояние, в което попадаш след някаква гранична извънредна ситуация. Това важи и за децата в пъти, защото те, за разлика от нас, възприемат съвсем буквално черните чували за трупове и си представят как мама и татко може да попаднат в един от тях. Подобни манипулации са престъпление? Та децата дълго ще го преживяват, по различен начин. А вие може и да не сте разбрали. При моето дете например имаше съвсем конкретни физически проблеми, за които обвинявам точно вас, с чувалите.

Стресът върху децата продължава да се трупа с „мерките“ в училище, които напомнят военни. Няма милост за децата. Те не са хора, нали!