Ирина Флорин и доброто тяло

Защо държим да сме със съвършени тела в един твърде несъвършен свят? Каква е връзката между емоциите, тялото и психичното здраве? Как да се научим да приемаме телата си и техните проблеми без срам, притеснение и страх? Защо да бъдем в телата си е най-хубавото място, на което можем да бъдем? Проектът „Кожа“ на Ирина Атанасова представя поредица от интервюта с мъже и жени за връзката им със собственото им тяло – как и за какво им служи то, как се е променяло отношението им към него през годините и как обществото ни се отнася към човешкото тяло.

Снимка: Иван Коловос

Ирина Флорин е музикален изпълнител и моден дизайнер. Музикалната ѝ кариера започва през 1981 г., когато е поканена от Георги Найденов и Иван Христов за вокал в първата формация на група „Домино“. В началото на 1989 г. записва първите си малки винилови плочи „Кръговрат“ и „Телевизионна неделя“, а скоро след това излиза и първият ѝ дългосвирещ албум „Краят на началото“. През 1994 г. Ирина издава първия си албум на компактдиск: „Стъклен свят“, от който излиза и първият сингъл на певицата. През 1996 г. излиза албумът „Цвят лилав“, през 2001 г. – албумът „В трето лице“, 2004 излиза албумът “Друга”, последван от “Копринена жена” през 2010. През годините Ирина Флорин влиза в състава на множество музикални проекти и издава няколко самостоятелни сингъла, сред които “Цвят лилав (2006г.) и “Пътуване” (2007г.). Новата ѝ песен “Заспи сърце” вече се върти по българските радиа.

Защо се съгласи да участваш?

Харесвам нестандартните сайтове. Нещо различно от материята, с която се занимавам. Всъщност това са теми, които винаги са ме вълнували, но традиционно изпълнителните ни разпитват за „бъдещите творчески планове“ 😊 или предимно за личния ни живот. Харесват ми различните теми и посоки в интервюто.

Какво означава за теб да си жена? Свързваш ли го със социалните роли, с които разполагаме на тези географски ширини, с биологичните особености на пола или с някаква собствено добавена стойност?

Като цяло смятам, че в България е малко по-трудно да се реализираш като жена-артист, в сравнение с мъжете, които получават признание по-бързо. Това е така, защото аудиторията, която посещава концерти/театри/кина и пр. е предимно женска. Старала съм се с необходимото постоянство, дисциплина, търпение и устойчивост, да постигна своето.

Трудно е да определя кои особености са водещи в живота ми, като изключа майчинството – то е върховен момент за мен. Имам постижения в областта на музиката, модата, както и много други интереси. Мисля, че при мен образът на жената е изпълнен с твърде много особености и техните нюанси. Бих се определила като многопластов човек с твърди позиции, деликатна и гъвкава във всякакви ситуации. Давам си сметка, че майчинството не е ощетило в никакъв случай работата ми и всички останали ангажименти. Активен човек съм и съм щастлива от енергията, с която ме е дарила природата. Животът ми е на показ и няма почти нищо, което да е тайна. В този ред на мисли се опитвам да запазя и малкото лични преживявания.

Какъв е опитът ти със самочувствието ти до момента? Имала ли си моменти, в които си изпитвал необосновано негативни емоции спрямо себе си и възможностите си?

За мен е ключово, че не съм инертен човек. Поставям си цели и начинът, по който стигам до тяхната реализация, е източник на моето самочувствие или съответно липсата на такова. Оценката, която съм получавала и получавам от реализираните си проекти в музиката и модата, определя степента на самочувствието ми. Винаги имам своите колебания и съмнения, но те са в основата на търсенията и благодарение на тях се развивам.

Да, имала съм моменти, когато съм изпитвала негативни емоции спрямо себе си и възможностите си. Тези моменти са свързани с очаквания към хора, които са се отнесли несериозно към уговорките, които сме постигнали. Наясно съм, че точността и тежестта на дадената дума може да нямат такова значение за другия човек, колкото това е важно за мен, но понякога последиците засягат хора, пред които и аз съм се ангажирала. Слава Богу, винаги съм намирала решения, така че да спазя уговорките си с хората, с които работя и които разчитат на мен.

Какво означава за теб да познаваш себе си и колко е важно? Каква е връзката ти със самокритиката и самопоощтрeнието?

Да познавам себе си е моята изходна позиция, чрез която разбирам света и се свързвам с другите хора. Винаги ми е било много важно да се развивам и в крайна сметка – да се харесвам. Това е задължително за душевния баланс на всеки един човек.

Като цяло съм позитивен човек. Не правя драми, ако сбъркам. Не ми е интересно да цикля и обсъждам неща, които не харесвам. Вниманието ми е насочено върху това, което мога да подобря, да създам. Каквото не харесвам, започвам да оправям. Планувам и действам. По отношение на базови въпроси нямам никакви колебания, въпроси, които определят психичната ми цялост. Социален човек съм, имам много приятели от десетки години. За това, че продължаваме да споделяме животите си, аз имам лукса да се оглеждам в адекватни очи.

Разкажи ми за моментите, в които си усещала най-голяма трудност да продължиш – защото те е било страх, защото не си имала вяра в себе си, в бъдещето, защото си смятала, че не си достатъчна? Какво беше преживяването за теб?

Моите трудни моменти са свързани със загубата на най-близките ми хора – моите баща и майка. Да се грижиш за обречен любим човек е голямо изпитание. Години трябваше да минат, за да поизбледнее травмата от преживяното. Не знам как ще прозвучи, но никога не съм се страхувала да продължа. Естествено, че съм имала смазващи моменти. Отдръпвах се от работата си във време, в което беше нужно да съм с родителите си. Направих го и с майка ми и с баща ми. Да бъда до тях беше естествено за мен. След това се измъквах отново с увереност и хъс за работа. Не знам дали страхът или липсата на духовната им подкрепа беше най-непреодолимото чувство, след като и двамата си отидоха. Вероятно човек е устроен така, че да може да продължи. Сега се чувствам още по-уверена и силна. Не съм се чувствала недостатъчна. Винаги съм живяла в хармония с вътрешния си свят и това все повече се усъвършенства във времето. Научих се да подреждам приоритетите си, докато до преди години пилеех тази възможност.

Кои са вярванията, убежденията и чертите на характера ти, които са ти носили под някаква форма дискомфорт или страдание, върху които си работил усилено, за да промениш или са се променяли с времето от обстоятелствата около теб?

Това, което ми носи дискомфорт и страдание, са страховете ми. Преодоляла съм едни страхове, но са дошли други. Моят начин, да ги държа настрани, е да работя, да се усещам отдадена на творчески проект.

Би ли търсила специалист при трудност да се справиш с емоциите?

„Никога не казвай „не“ е израз, който често ми е в главата. Не съм се обръщала за подобна помощ към никого досега. Спомням си, че една седмица след като майка ми почина, изпитвах физическа болка и страх да спя сама. Тогава моя приятелка ми предложи добър психо-терапевт. Аз ѝ отговор, че ако сама не мога да се справя, то никой не би могъл да ми помогне. Не отричам помощта на такива специалисти, но предпочитам, ако е във възможностите ми, да преодолявам себе си самостоятелно.

С какво асоциираш понятието лудост. Какъв е първият ти спомен от среща с ненормалността и отношението към нея?

Някой беше казал, че всички сме по-малко или повече луди. Не бих могла да дам точна обосновка на това понятие. Виждала съм хоспитализирани такива лица, но не съм имала контакт с тях. Според мен светът е пълен с „луди“ хора и това го прави по-добър.