През 1938 – 1939 общо 669 еврейски деца се озовават в Англия вместо в концентрационни лагери. Те не знаят причината, поради която съдбата се е оказала милостива, и 49 години вярват, че това е истинско чудо.
През 1988 година някои от тях получават покана от журналистката Естер Ранцен да участват в предаването „Това е животът” на Би Би Си. Така разбират, че дължат живота си на Никълъс Уинтън. През 1938 година финансовият брокер, вместо да отиде на обичайната си ски ваканция, решава да приеме поканата на свой приятел и да замине за Прага. Там участва в спасяването на еврейски деца, застрашени от изпращане в концентрационни лагери. Никой освен помощниците на Уинтън не знае какво е направил чак до 1988 година. Тогава жена му решава да почисти тавана и намира едно старо куфарче. В него са запазени списъци с имената на децата и адреси на техните приемни семейства. Разбира се, че чудото си има съвсем човешко обяснение.
В края на 90-те години
в САЩ започват да се раждат домати, големи колкото малки тикви.
Американците купуват това истинско чудо и му се радват. В началото на XXI век вече всички знаят, че не става въпрос за чудо, а за генно инженерство и за генетични модификации с неособено ясни последствия за човешкото здраве и за околната среда.
Всеки ден в театрите, концертните и изложбени зали се случват чудеса. Публиката се възхищава, ръкопляска, радва се. Представя си талантът като една голяма ръка, която бърка в торбата с магии и вади вълшебството в подходящия момент. Артистите си знаят колко търсене, работа и борба се крие зад тези мигове. А и те са капризни.
Понякога закъсняват, понякога изобщо не идват.
Важното обаче е, че всички заедно изпитват необходимост от чудото. То не носи никаква материална полза, но
позволява на човека да се отлепи от земята и да изпълни сърцето си с познание
и радост. Да се почувства силен, можещ, знаещ, чист.
Това са само няколко примера за чудеса в живота ни. А има още толкова много. И не е задължително те винаги да са хубави. Просто ние предпочитаме да вярваме в добрите чудеса повече, отколкото в лошите. Детето в нас никога не забравя приказките. (В които чудото се случва само ако героят върши добри дела.)
Сигурна съм, че и
във вашия живот има моменти, които наричате „истинско чудо”.
Но докато им се радвате, помислете си дали са чудеса, или са крайните резултати на процеси, за които не сте подозирали. Не, не искам да ви отнемам магията. Напротив. Вероятно вие също сте причина на някой някъде да му се случва нещо, което нарича „чудо”. Може би точно в този миг.
Идва Коледа и скоро всички ще заговорят за коледните чудеса – било, защото вярват в тях, било, защото им трябва някакъв маркетингов трик за пленяване на аудиторията. Вие не губете време. Не чакайте Коледа, Великден, Свети Валентин. Ние сме причината за чудесата. Техният часовников механизъм е в наша власт. Дали ще избухнат унищожително, или ще са повод за щастие – зависи от нас. Затова се настройте на правилния часови пояс. И се залавяйте за работа.
0 Коментара