Стилът няма размер

Чували ли сте за боди позитивити движението?

Не?

Според Уикипедия това е социално движение, създадено, за да вдъхнови и хвърли светлина върху plus size хората, като същевременно предизвика обществото да преразгледа методите за възприятие на физическото тяло. Движението се бори за нормалното приемане на всички видове тела, независимо от физическите им възможности, размерите, половите и расовите особености и начина, по който изглеждат.

Звучи чудесно

Но допреди няколко години в България малко хора бяха чували за това движение, а и смело мога да заявя, че и до днес то не получава заслуженото внимание у нас.

Затова всяка боди позитив кампания заслужава внимание.

Но преди това, малко предистория.

Винаги съм била с нестандартна фигура.

В тийнейджърските си години бях по-скоро „слаба”. Дрехите ми бяха в размер S, но тъй като винаги съм била с по-пищно дупе, вероятно панталоните ми са били по-скоро M. Тогава това не ми се струваше като особен проблем, макар да водеше до неизбежно целодневно обикаляне по магазините, за да намеря нещо, което да пасва едновременно на горната и на долната част от тялото ми.

Почти веднага след като започнах първата си постоянна работа, преминах към размер М. На третата година – към L. После станах XL, а сетне и XXL. И това със сигурност подейства ужасно на възприятието ми за себе си. Имаше периоди, в които с месеци не си купувах нищо ново, само защото не исках да приема мисълта за по-големия размер. Дрехите ми бяха неудобни, непрекъснато сменях диетите, които пазех, макар че винаги съм си била сладокусница. Опитвах различни спортове. Чувствах се виновна всеки път, щом хапнех нещо сладко или тестено.

И най-лошото – чувствах се грозна.

Самочувствието ми никога не е било особено високо, но с промяната на тялото ми направо изчезна. Непрекъснато чувах оттук и оттам подмятания „да ходя малко повече пеша”, „да внимавам какво ям”, „да започна да спортувам”. Всяко едно излизане по магазините или поръчка на дрехи онлайн се превръщаше в нервен срив. И целият този процес бе неизбежно обвързан с връщане на дрехи. Когато консултантка в магазин на известна марка дрехи ми каза:

„Нямаме размери като за вас”,

изцяло спрях да ходя по магазините. Видех ли разкроена дреха в някой сайт, поръчвах най-големия възможен размер. Естествено, стоеше ми безформено и ме правеше да изглеждам още по-обемна, но въпреки това ме караше да се чувствам добре, защото ми ставаше.

Най-сетне дойде моментът, в който си казах, че няма да се стремя към промяна и няма да се чувствам виновна, преди да се приема такава, каквато съм. Малко преди това в живота ми беше влязло едно прекрасно момиче. Веси. Въпреки че беше учила няколко години в чужбина, Веселена беше решила да остане в България и да прави дрехи тук. Не просто да ги шие. Искаше на дрехите й да пише: Designed in Bulgaria.

Създаде Attitude 157

и въпреки всички трудности, продължи да прави дрехи за жени със специално отношение към живота, стила, модата.

Всичко започна с една плетена рокля, в която се чувствах чудесно – подчертаваше красивото във формите ми и прикриваше леките недостатъци така, че като се погледнех в огледалото, гледката ми допадаше. Роклята беше последвана от тениски, ризи, още рокли. Attitude 157 се превърна в любимата ми марка, защото там намирах дрехите, от които аз, тялото ми и самочувствието ми имаха нужда. И никой не ми казваше, че „размер като за мен няма”.

Преди няколко седмици Веси се свърза с мен. Година по-рано беше създала платформа за пазаруване на

„точни по размер” дрехи – FitInch.

Там всеки клиент може да си създаде профил, да снеме обмерните си данни (височина, гръдна обиколка, талия, ханш) и да остави платформата да стори магията си – т.е. да намери точните за него дрехи в точния за него размер[1]. Звучи невероятно, но алгоритмите бяха изчислили размера ми толкова правилно, че вече си бях набавила не само дрехи, но и бански, с който цяло лято се фръцках по морета и басейни. И всичко това без нито едно връщане на стока.

Веси ме потърси, защото бях един от най-верните клиенти на платформата и съответно – подходяща за новата ѝ кампания „Style Has No Size”. Три жени, три различни размера, снимачна площадка. Беше решила да използва новата колекция на Attitude 157 и да покаже, че всички жени са красиви и трябва да се чувстват такива. За тази цел беше поканила две клиентки на FitInch, за да позираме за фотосесия и два видеоклипа, промотиращи боди позитив отношението към женската фигура.

Съгласих се на мига, въпреки че не съм много по снимките. Първо, защото съм напълно наясно какво е тялото ти да не се вписва във всички нереалистични стандарти – наложени от обществото, холивудските звезди, модната индустрия, you name it. Второ, защото знам колко е трудно въпреки това да се чувстваш добре в това тяло и в дрехите, които искаш да носиш. Колко усилия изисква да пребориш тези стандарти в главата си, за да погледнеш на себе си с непредубедени очи и да си кажеш, че в крайна сметка си страшно парче. И да си толкова уверен в себе си и в красотата си, че да не ти пука кой какво мисли и казва по въпроса. И трето, но не на последно място, защото знаех, че ще се забавляваме супер много. Така и стана.

Събрахме се и снимахме цял ден.

Танцувахме, пяхме, но най-вече разговаряхме колко искаме да бъдем инициатор на промяната. Да разгласим пред повече хора идеята на боди позитивити движението. Да помогнем на повече жени да намерят правилната дреха за себе си и да се почувстват красиви такива, каквито са.

Стилът няма размер. Запомнете това. Няма никакво значение дали сте висока, ниска, с пищни или фини форми, с големи, малки, различни гърди, стегнато или по-изразено дупе, тънко кръстче, закръглен ханш. Вие сте красива. Празнувайте тялото и особеностите си, защото именно те ви правят специална. Купете си онази яркочервена рокля, онзи шарен клин и кроп топа, който открива пъпчето. И когато откриете вътрешната сила да надвиете стереотипите и да издигнете възприятията за себе си над тях, опитайте се да вдъхнете същата сила и на жените около себе си. Станете част от промяната.

[1] Към момента FitInch предлага дрехите на няколко български марки, но се стреми към по-мащабно развитие.