Вяра Тимчева е космополит, полиглот, пътешественик и писател с докторат по литература и комуникации от университета в Бордо.
През последните 7 години живее в Люксембург, преди това – в Белгия и Германия, а още по-рано изкарва цяло десетилетие във Франция. Работи най-вече като преводач и журналист, а в свободното си време е все на път, защото от дете мечтае да иде „навсякъде“. Автор е на три книги, издадени във Франция, и на две – в България.
Току-що излезе от печат най-новата й творба: романът “Нобел, или околосветското пътешествие на един полярен мечок“, публикуван от издателство „Потайниче“. Според авторката книгата й, илюстрирана от талантливата художничка Мая Лилова, е за деца на възраст „между 9 и 99”. А според първите й читатели това е още мъдър, смешен и сгряващ душата роман.
Главният му герой – полярният мечок Нобел, е чаровен сърдитко, който (като всеки сърдитко) има потенциала да се превърне в смел пътешественик и добър приятел. Сякаш цялата Вселена заговорничи да му попречи да легне да спи зимен сън: близнакът му изчезва безследно, сестра му тайно членува в мистериозна Мрежа на животните, налага се да издирва бедстващ сред арктическите ледове котарак… Така започва околосветското пътешествие, на което Нобел ни кани да поемем заедно с него, за да се посмеем, поплачем и помечтаем.
Вяра, какво четете в момента?
След като прочетох „Вихрушка“ – романът на Джеймс Клавел за иранската революция, продължих с „Тай-пан“ и май няма да се спра, докато не изчета всичко от Клавел.
Коя е книгата, която бихте препоръчали на приятелите си да прочетат непременно?
„Да убиеш присмехулник“. За любителите на фентъзи – и „Колелото на времето“.
Коя е любимата ви детска книга?
Макар отдавна да не се водя дете, все така обичам „детски“ книги. Най-хубавата, която ми е попадала напоследък, е „Мастилено сърце“ на Корнелия Функе. Вярвам, че една наистина добра детска книга никога не е само „детска“.
Коя книга ви кара да се заливате от смях?
Поредицата с приключения от детството на Джералд Даръл на остров Корфу.
А коя ви разплаква?
Две книги ме разтърсиха в последно време, и двете от български автори – „Аз още броя дните“ на Георги Бърдаров и „Дом“ на Камелия Кучер.
Коя е книгата, която се е предполагало, че трябва да ви хареса, а въобще не ви е допаднала?
„Мъртви души“ на Гогол.
Коя е книгата, която бихте искали вие да сте написала?
Бих искала да съм написала книга, която кара читателите си да се стремят да бъдат по-добри, човечни и благородни – както според мен правят „Сърце“ на Едмондо де Амичис, например, или пък „Чичо Томовата колиба“, „Момо“, „Властелинът на пръстените“…
Коя е литературната героиня, с която най-много си приличате?
Много труден въпрос, като първи отговор ми хрумва Моарейн Седай от „Колелото на времето“ – на нея бих искала да приличам.
0 Коментара