Не може да й се отрече на тази 2020, че ни изненада, нали? “Дано живееш в интересни времена” не е благословия, знаете, а древно проклятие. И ето че ни застигна – старото китайско проклятие, заедно с новия китайски вирус. Последното, което сме очаквали миналата Коледа, когато си пожелавахме здраве, любов и сбъднати мечти, беше пандемия.
Имам една стара семейна история от детството на най-големия ми син. Сигурно е бил девет-десетгодишен по онова време. Приготвях празничната вечеря, а той скучаеше и се навърташе около мен.
Хайде, маме – казах – помогни ми с късметите за баницата. Изрежи листчетата, напиши ги, увий ги във фолио и ми ги приготви, така че като наредя баницата, само да ги сложа между корите.
Малкият се въодушеви. Допадна му идеята да участва в подготовката на трапезата. Надписа малките лисчета, сгъна ги на четири, уви всяко едно поотделно в лъскаво фолио. А аз, улисана в кухненските занимания, в последния момент се сетих да ги погледна, ей така, да проверя да няма някоя грешка или задраскано. Отворих едно и какво да прочета? Старателно и красиво написал… “БОЛЕСТ”.
Настръхна ми косата.
Припряно се захванах да разгъвам всичките хартийки едно след друго. Имаше, разбира се “здраве”, “любов”, “бебе”, “нова кола”, всичко както си му е редът беше написало детето. Но освен тях, прочетох и “болест”, “лош късмет”, “развод”. Даже и “смърт” имаше там. “СМЪРТ” със заоблени ръкописни букви, изписано от детската ръка на малките листчета за празничната баница.
Теодоре! – изпищях възмутено – Как изобщо ти хрумна, маме, да ги наредиш тези страхотии? Болест, развод, смърт! Това не са пожелания за баница с късмети!
Мамо – отговори той спокойно, като същински невръстен философ – Нека бъдем реалисти. Късметът може и да е лош.
През изминалата година често си спомнях тази история и невинаги с усмивка. Защото във вселенската баница с късмети на човечеството се падна “пандемия”.
Целокупно и поотделно изтеглихме лошия късмет.
Някои се разминаха по-леко, други ги удари по-тежко, но ковид и последствията му засегнаха всички. 2020 бе годината на повсеместна тревожност, напрежение, ограничения, карантина, маски, некролози, дефицити, ваксини, фалшиви новини, безсмислени спорове, объркани учени, безработица, намалели доходи, озлобление. И отлагане. Отлагане на толкова много планове и мечти. Трудно е да запазиш ведрия си дух и позитивното си мислене в годината, когато
“позитивен” стана най-негативната дума.
Оглеждам се около себе си и виждам много болка и загуба. Но като кокичета в януарската киша тук-там изникват и добри новини. Някои семейства се разделиха, а други се преоткриха и сплотиха. Някои приятели изгубиха работата си, но други започнаха нов, отдавна отлаган бизнес. Много концерти бяха отложени, но и много книги бяха написани. Доста хора се върнаха в родината си, а мнозина напуснаха града, за да потърсят щастие на село, по-близо до природата. Разбързахме се по нови пътища, потърсихме нови решения.
Пренаредихме си приоритетите.
Осъзнахме, че семейството наистина е най-ценното, а домът е крепост. Че компромисите са опасни – независимо дали става дума за некоректен работодател, фалшив приятел или изпразнена от съдържание връзка. Припомнихме си и най-важния, позабравен урок – колко безценен е всеки миг от живота ни и колко излишно е да се пропилява в съжаления по миналото и притеснения за бъдещето, след като разполагаме само с “тук и сега”.
Какво ще ни се падне в баницата с късмети за следващата година не знам. Надявам се съдбата да е благосклонна и да пропусне лошия късмет.
А ако не е?
Ако не е, ще преглътнем горчивия залък и ще опитаме отново.
Вече сме по-мъдри, по-опитни, по-силни.
Може би някой ден, някоя следваща Коледа ще разказваме за 2020 на внуците си. А те ще ни гледат с широко отворени очи, занемели, докато слушат страшната приказка за света, който се затвори и за невидимия убиец на животи и мечти. Приказката за годината на лошия късмет.
Краят й още се пише. Дано е такъв:
“Все още сме тук. Какъв по-добър късмет от това?”
0 Коментара