Мадлен Алгафари е един от най-известните психотерапевти у нас. Завършила е френска гимназия в родния си град Враца и психология в Софийския университет. Специализирала е психотерапия в Швейцария. Трите й книги – „Мира нямам“, „Вяра имам” и „Всички можем да летим”, се радват на голям успех и възторжени читателски отзиви. Омъжена е за известния режисьор Нидал Алгафари, имат син и дъщеря.
Потърсихме Мадлен Алгафари, за да поговорим за книгата на Джон Кехоу „Подсъзнанието може всичко”.„Съзнанието твори действителността, а вие творите съзнанието си”, казва Кехоу. От 1978 г. той преподава своя програма как да насочим невероятната сила на мисълта в наша полза. Създадена като методика, книгата очертава стратегия как да променим личния си живот, работа и обществени връзки, като впрегнем вътрешните си сили. Лекциите му имат феноменален успех в цял свят.
„В изключително синтезиран и добре обработен формат е събрано огромно количество информация. Книга за всеки българин. Книга, предлагаща успешна методика, която да накара и най-големия неверник да повярва в собствените си сили и възможности. Книга, в която няма нищо излишно. Препоръчвана като настолна книга за всеки мой клиент”, пише Мадлен Алгафари за системата на Джон Кехоу.
Това, в което вярваме, влияе върху онова, което се случва, пише Джон Кехоу. Така ли е наистина?
Да, така е. Вече има и доказателства, които за много от т.нар. западно мислещи хора са убедителни, защото са научни. Обикновено Изтокът е свикнал да приема нещата на вяра, а Западът иска научно да ги дообясни. Тъй като квантовата физика вече доста напредна, успява да докаже и на най-закоравелия материалист, че всичко е вълни, вибрации, частици.
Има множество телевизионни или радиопрограми, но ние слушаме и гледаме тази, която сме избрали с дистанционното. Но това не значи, че другите ги няма в ефира. По същия начин ние сме приемник и сме зрители на озни свой живот, онази реалност, която сами сме привикали според честотата, на която вибрираме. Например страшно много хора – черногледи, песимисти, маркототевци, казват: „Аз съм станал такъв, защото в живота ми са се случили много кофти неща”, без никога да се замислят дали тези кофти неща не са им се случили, защото изначално са били песимистично мислещи. Бяхме свикнали да мислим, че зависимостта е еднопосочна, а тя не е. Тя е и в двете посоки. И ако един човек е позитивно мислещ, вероятността да му се случват позитивни неща логично нараства, защото той започва да вибрира на тази честота. Подобието привлича подобие.
В интернет напоследък има доста такива филми по темата. The Secret обяснява точно как наистина се материализират мислите. „Тайните послания на водата” – руски филм с участието на японския учен Масаро Емото, който доказва, че дори клъстерите на водата променят структурата си в тялото според това в какво емоционално състояние сме. Затова казваме, че водата носи информация. Друг подобен филм е „Мистерията на живота” (What Te Bleep Do We Know). Има вече и много литература.
Човечеството върви в посока на ускорено развитие. Скоро четох една статистика, че от 1900 до 1950 година се е удвоило количеството информация, с която човечеството е разполагало за предишните 6000 години. От 1950 до 1970 година още веднъж се е удвоило. За следващите 10 г. – отново, и т.н. Ние живеем във века на най-скоростните открития. Но вътре като че ли сме много мудни, имаме все още много съпротиви към заливащите ни отвсякъде научни доказателства.
А какво е обяснението?
Най-лесна за възприемане е най-елементарната теория. Според нея енергията има три агрегатни състояния като водата (поне ние знаем за толкова)– газообразно, течно и твърдо. Ако мисълта е газообразното състояние, то словото е течното, а събитието, случката – твърдото. И така както водата, независимо от агрегатното си състояние, е един и същ химически състав, качество, така и съставът и качествата на мисълта определят случката. Ако сме вибрирали на негативна честота в мисленето – негативни неща ще се случат. Сменило се е само агрегатното състояние, няма как да се смени качеството. Звуковите вълни са на прехода между света на нематерията и материята, затова и Библията започва с „В началото бе словото” . Те помагат да се материализират нещата, които мислим.
А как да се научим да управляваме мислите си?
В книгата на Кехоу има прости и ефикасни формули. Обикновено най-гениалните неща са най-простички, но ние сме свикнали да търсим нещо сложно. Човек трябва да започне да си повтаря това, което желае. Законът, че количествените натрупвания водят до качествени изменения, важи и за света на материята, и за света на нематерията. Така както поговорката: „Една лъжа повторена 100 пъти се превръща в истина” – на всеки се е случвало, сигурна съм. Излъгал си веднъж, втори път, пети път и накрая си казваш: „Ама аз това измислих ли си го, или наистина се беше случило?” и започваш сам да си вярваш и да не можеш да направиш разликата. Човек трябва да започне да си казва: „Аз днес съм по-добре от вчера”. Не е нужно да лъже фантасмагорично, че се чувства прекрасно, ако не се чувства така, но винаги може да си каже, че днес е поне малко по-добре от вчера и това няма да е лъжа .
Подсъзнанието слуша какво му се говори. Ако кажа „Аз не съм зле”, то не разбира думичката „не”, а само „зле”. Много е важно да си говорим с позитивни утвърждения. И ако системно си повтарям „Днес съм по-добре от вчера”, може да се наложи да си го повторя 10 000 пъти, месеци наред, но ще дойде онзи момент, в който количествените натрупвания ще се превърнат в качествени изменения. И това, което сме си го повтаряли като техника, ще се превърне във вяра. И дори в началото да се е показвало дяволчето от едното рамо и да е казвало: „Абе, повтаряй си ти, защото така го прочете или Мадлен така ти каза, механично си го повтаряш, не го вярваш”, трябва да не се спира… И в един момент сами не се усещаме как дяволчето е изчезнало и това, което сме си казвали, се е превърнало във вяра. Самовнушението действа и на този принцип, който изглежда почти механичен – натрупва се, натрупва се и става.
Освен повторението, че днес съм добре, и още по-добре, какви други техники могат да се използват за предизвикване на положителни промени в живота ни?
Визуализация. Т.нар. мечтания с отворени очи, при които си представяме не само факти, а събитията с емоции. Все едно влизаме вътре във филм, представяме си мечтаното като случило се, с най-малките детайли. Представям си например как синът ми си е взел изпита и как подскача и се радва. Или как някой мой пациент вече се е справил с проблема и му светят очите, доволен и щастлив е. И за самата себе си си представям… При визуализацията с емоция сменям вътрешната си вибрация. Преживявам мечтата като случила се и започвам да вибрирам на тази честота и да я привличам като магнит. Съответно вероятността наистина да се случи се увеличава.
Значи можем да помогнем и на друг, а не само на себе си?
Да, стига той самият да иска.
Друга техника е планирането. Важно е да си направиш план – за 3, 6 месеца или 1 година. Достатъчно е да го напишеш на хартия, да сложиш срок и отговорник – себе си, естествено, и след това да отчиташ пред себе си свършеното. Иначе хаотично си казваме: „Да, да, знам горе-долу какво искам да се случи”, но когато си го напишем, първо го осъзнаваме много по-добре, второ – изваждането му на белия лист ни прави по-отговорни за ставането. Освен това към чувството на удовлетвореност от изпълненото се добавя гордост, че аз лично съм го направила, защото съм довела нещата от А до Я – аз лично съм решила, планирала съм го, извършила съм действието, консумирам резултата от постигнатото.
Разбира се, плановете трябва да са реалистични. Аз не мога да скоча 210 см като Стефка Костадинова, защото съм висока 158 см. Нито да науча китайски за две седмици. Ако планът е реалистичен като срокове и съдържание, тогава вероятността нещата да се случат нараства.
А възможно ли е да създаваме негативни случки в живота на други хора с мисълта си? Да правим магии, да урочасваме, да влияем негативно енергийно? Ако човек изпитва дива омраза към някого, може ли да му навреди?
Не мога да съм сигурна. Според мен, ако един човек е пълен с любов, той е защитен от всички подобни въздействия. Аз не отричам наличието на такива феномени, както и наличието на един милион шарлатани. Сигурно донякъде е възможно да засегнеш някого, но това, което на всекиго се случва, зависи най-вече от неговите мисли и чувства. И ако този човек е пълен с добро, любов и вяра, няма логика някой зложелател да го засегне по този начин.
А ако една майка например много се страхува за детето си и си представя най-ужасни неща, които му се случват?
А, това е различно. Страховете не са желания. В The Secret например се прави огромна разлика между това, което са дълбоките ни намерения, и онова, което са страховете ни. Реализират се дълбоките ни намерения, не страховете ни. Иначе щяхме да живеем в катаклизмичен свят, защото няма човек, на когото да не му минават притеснителни мисли за близките. Но в крайна сметка най-дълбокото намерение на майката е детето да бъде добре и да е щастливо. Има хора, на които в действителност се случват лоши неща, но те дълбоко в себе си вярват, че са лоши, дефектни и заслужават да им се случат такива неща. И тогава, без да си дават сметка, си ги самопричиняват.
В книгата си Кехоу разказва за хора, които са се излекували от тежки, нелечими заболявания само със силата на мисълта. Случвало ли се е във вашата практика?
Да. Направихме и едно предаване в „Имаш поща” с един дядо, който се е излекувал точно с помощта на книгата на Кехоу. Беше успял да се справи с тумор на пикочния мехур. Разбира се, ходил е на лекар, направил е всичко, което медицински е трябвало да се направи. Самите лекари след това са били страшно изненадани от тази спонтанна ремисия. Обикновено лекарите я наричат чудо. Тук искам да подчертая дебело, че един проблем трябва да се атакува от две страни – и от физическата, и от душевната. Но има страшно много доказателства за това, че само атакуването от физическата страна, при целия професионализъм на нашите доктори, ако не бъде подплатена с вяра отвътре – не е достатъчна. Това, за което призовавам, е да се добави отвътре вярата, а не да не се ходи на доктор. Доказано е, че невярващите трудно ще се излекуват.
Вярвате ли в кармата?
Струва ми се, че не може да има абсолютна карма. Със сигурност има някакви тенденции в пътя, по който трябва да минем, но свободните избори, които правим – с какво темпо ще се придвижваме или по коя отбивка ще завием, са наши. Предначертана е по-скоро крайната цел. Иначе не би имало смисъл изобщо съществуването на човека. Мисля си, че сме тук да растем, да осъзнаваме някакви неща постепенно. И да избираме, за да има някаква наша заслуга. Осъзнатостта ни да бъде наше собствено постижение.
Кармата свързана ли е с прераждане? Веднъж ли живеем според вас?
На този въпрос кой може да даде отговор? За мен е логично да има прераждане, но нямам претенции да съм от малцината посветени на планетата. Аз драпам всеки ден, зрънце по зрънце, за да ми расте осъзнатостта.
Ваши колеги с помощта на регресивна хипноза връщат хора до спомени за минали животи.
Да, има много такива случаи с регресивна хипноза, описани научно. Как човекът се връща и започва да говори на друг език, как описва самоличността си, проверява се след това исторически и се установява, че такъв човек е живял в това село, в тази държава, през тази година – нещо, което няма как хипнотизираният да е знаел предварително. Тук, разбира се, винаги може да има субективизъм. Но всичко друго в природата има биоритъм, спад и възход. Каква е логиката да има само веднъж живот и смърт?
Смятате ли, че лошите ни постъпки ни се връщат по някакъв начин?
Вероятно, но не непременно от хора. В смисъл – каквото почукало, такова се обадило, но това не означава, че някой човек трябва да ни отмъсти за лошото, което сме направили. Смятам, че има баланс и вселенска справедливост, която понякога се разминава с нашата човешка. Когато на някого му е много трудно, казваме „Е, колко е несправедлива съдбата”, но после разбираме, че благодарение на това човекът се е научил на нещо, което е било полезно. Една вселенска справедливост, когато понякога може би се различава от нашите тесни човешки представи.
Ако излъчваш съзнателно зло и вредиш, вероятно по някакъв начин след това си патиш сам. Най-малкото, защото човек, който е способен да го направи, няма как вътрешно да се преживява като щастлив. Той вибрира на негативна честота. Това са недоволни хора. Дори със самия факт, че са такива, те са наказани.
0 Коментара