„Любов по време на гробални климатични промени” предизвика фурор на чешката литературна сцена още с излизането си – и заслужено спечели най-престижното отличие в страната, наградата „Магнезия Литера” за проза.
По страниците като в криво огледало се оглежда и животът на самия автор – интересна личност, посветила се на науката и пътуванията. Авторът – Йозеф Панек – е учен със свой собствен път в областта на молекулярната генетика. Дълги години живее в Австралия и Норвегия, но решава да се завърне в родна Чехия.
Всички тези пътувания, както и опитът му в сферата на биоинформатиката, се преплитат в сюжета на „Любов по време на глобални климатични промени”.
Заглавието напомня Маркес.
Защото малката по обем, но богата като съдържание книга е за невъзможната любов – за онази, която няма как да съществува в объркания ни свят. Изненадите следват една след друга за – по стил пък писателят доближава литературния аромат на класик като Бохумил Храбал.
А по страниците на книгата главният герой се озовава в съмнителен хотел в Бангалор, Индия. Предупреден от приятели, че местните момичета дават всичко на света, за да спечелят бял мъж, с който да заминат за Европа, той се отнася мнително към всичко наоколо. Случва се неминуемото и
нашият герой се влюбва в една от онези индийки,
за които го предупреждават. Но дали предубедеността ни не е най-големият наш враг? Защото красивото момиче се оказва учен, презрян от индийското общество, но добре приет в научните среди. Следва кратка, но бурна любов – и смрадливият въздух над Бангалор се изпълва с феромоните на щастието, а двамата герои се впускат в особено пътешествие. Да разказват истории за моментите, когато са се чувствали различни, отхвърлени.
Така се пренасяме в Ню Йорк, но и в Париж,
също в Исландия и Чехия, навсякъде, където примитивизмът в човешката душа се бори с изкуството да сме хора.
Защото „Любов по време на глобални климатични промени” е книга за онзи свят, който сме изгубили или за който не сме дорасли – свят на екологично равновесие и етническа толерантност.
Важни теми, които Йозеф Панек поднася
неотразимо увлекателно, сякаш самите ние се любим с индийка на покрива на индийски хотел в мръсния Бангалор или пък стопираме неидващи коли край вулканите на Исландия.
Разгърнете ли „Любов по време на глобални климатични промени”,
тя ще ви увлече и повлече, а с последната ѝ страница сами ще погледнете към живота си другояче, като главния герой. Сред мислите му избрахме няколко и за вас:
- Времената не са само на мултимедии и електронна комуникация,
и глобални климатични промени, но и на глобално преселничество, та нали живеете в тях, от много време знаете, че расизмът не е само морално абсурден, но и отдавна вече е станал технически невъзможен, че е технически невъзможно да не живееш всекидневно с индиец и китаец.
- Живеем в епохата на задължителния успех, общественото лицемерие и популярността, в която наивността се смята за лошо качество!
- И тези като нас по света вече са повече, хора, които не искат да имат всичко, което могат да си купят, или които не изхвърлят старата и работеща вещ, а си я ползват, вместо да я заменят с нова.
- Глей, това си е твоята карма, така че все някак ще се справиш, ще ти е от полза!
- Щастливи са не защото нямат нищо, а защото нищо друго не им остава.
Йозеф Панек:
„В литературния живот встъпих едва на зрели години и искам бързо да изляза от него. Установих всъщност, че медийното внимание много пречи на човек. Науката е такава работа, в която трябва да се съсредоточите дълбоко, а и с писането е същото. Казах си, че ще приемам покани за интервюта до връчването на наградите „Магнезия Литера”. И край. А връчването на наградите е днес…” (из интервю на Йозеф Панек пред програма „Вълтава” на Чешкото радио).
0 Коментара