200 футуристични концепции и технологии, които ще променят света

Темата за бъдещето винаги ни интригува – особено в началото на всяка календарна година. Търсим прогнози за бъдещето и с мисълта за надежда за по-добро – често четем хороскопа си, търсим икономически прогнози или какви ще са тенденциите в професията, която упражняваме, вълнуваме се кои филми да очакваме…

Струва си обаче да сме наясно какво казва науката за бъдещето, защото тя е далеч по-далновидна спрямо нашата собствена прозорливост. Може ли бъдещето да има история? Доколко напред във времето може да се предвиди какво ще се случи с човечеството и цивилизацията? Какво ни очаква в следващите няколко години? А какъв ще бъде светът след 20, 50 или 100 г.?

Справочникът на Кийт Мансфийлд „Бъдещето накратко” (изд. Книгомания) дава както конкретни отговори, така и очертава тенденции в редица области на познанието.

Авторът представя в хронология 200 футуристични концепции и технологии, които ще променят света. Някои от тях ще се сторят на читателя твърде смели, абстрактни, непостижими, дори невъзможни, но всички те свидетелстват за развитието на човешкия ум и способността му да изобретява и да променя цивилизацията.

В томчето от близо 420 страници с чернобели илюстрации се проследяват като на кинолента историята на промените, които ни предстоят, и как ще се отразят върху човека.

Засягат се теми като начин на живот, промени в обществото, технологии и наука, дефицити и решения, световна политика, войни, изкуствен интелект и много други. Включените са и теми като: има ли заплаха за човечеството, каква ще е съдбата на планетата Земя и Вселената, ще се осъществяват ли космически пътувания, ще постигнем ли безсмъртие – те не целят всяване на апокалиптични мисли, а по-скоро имат роля на предупреждение и стимул да вземем мерки и изградим стратегия за противодействие навреме – например намаляване на въглеродните емисии, политика срещу застаряване на населението в определени държави и т.н.
Кийт Мансфийлд всъщност е много оптимистичен за времето, в което живеем, и смята, че днес всички сме късметлии. Ето защо:

„В цялата история на човечеството днес се живее най-добре. Бедността е най-ниска, а продължителността на живота е най-висока. Страшни болести, като едрата шарка и детския паралич, са заличени. Можем да проследим скоростта на човешкия напредък от аграрната революция преди десет хиляди години до Ренесанса, изобретяването на книгопечатането и научната и индустриалната революции.

Това развитие е пряко свързано с живота в общности и по-късно в градове, както и с обмяната на идеи. С изобретяването на компютъра в средата на ХХ век почти цялото човешко познание днес е на една ръка разстояние; можем да споделяме мисли с широк кръг от приятели и колеги – никога не сме били по-свързани.”

Макар да виждаме миналото, не можем да го променяме. За разлика от него бъдещето е изцяло потенциал, който хората могат да моделират. Важното е да се следва ходът на прогреса и да не се обезкуражаваме от т.нар. шок от бъдещето, съветват ни учените. Към тази теза са се придържали изявени имена като Робърт Бойл, който предсказва трансплантацията на органи и използването на постоянно изкуствено осветление; Никола Тесла е далновиден за появата на роботите; Артър Кларк споменава в романите си за сателити, развитието на комуникацията и появата на смартфоните, а Айзък Азимов – безпилотните автомобили.
Най-общо казано, за да предвидят бъдещото състояние на една система, учените съставят компютърен модел, в който се задават първоначални условия и се провежда симулация на тази „динамична система“ във времето. Звучи парадоксално, но значително по-лесно е да се предскаже климатът след 15 години, отколкото времето след 15 дни поради дългосрочните тенденции, които намаляват отделните ефекти от краткосрочните.

„Бъдещето накратко отговаря и на въпроса защо предвиждаме бъдещето: „защото искаме да го моделираме” и за да следим тенденциите. Трябва да имаме предвид обаче, че скоростта на прогреса непрекъснато се увеличава. Така технологиите водят до индустриалната революция и технологичният напредък днес се е превърнал в синоним на модерно развитие. Поради засиления обмен на идеи между хората се предвижда достигане на технологична „сингулярност“ в бъдеще, след която ще настъпи качествен скок, свързан с технологично ускорение от много по-висок порядък от този, установен с настъпването на индустриалната революция например. Какви ли ще са преломните събития, които ще формират нова технологична среда?

„Най-големите промени ще бъдат тези, които не можем да предвидим – ключови изобретения, които напълно ще преобърнат познатия ни свят. Това е определението за сингулярността – точката, в която изкуственият интелект ще промени света ни до такава степен, че собственият ни човешки интелект ще стане несъстоятелен.” – обобщава Кийт Мансфийлд.

Ето някои от тенденциите за идните 50 години:

• Броят на многофамилните домакинства се увеличава и много възрастни днес живеят „разделени заедно“, съчетавайки интимност и независимост. С все по-широкото приемане на еднополовите бракове домакинствата ще стават още по-разнообразни. Ще се появяват все повече „дизайнерски” бебета, като се избират различни наследствени качества на повече от двама родители.
• В бъдеще ще има все повече фирми с инфраструктура, осигуряваща връзката между работници и потребители, а телеприсъствието ще увеличи дела на дистанционната работа. Очаква се технологиите да ни донесат повече свободно време. Бъдеще, доминирано от изкуствен интелект (ИИ), поражда редица страхове, включително от масова безработица. От ключово значение ще бъде начинът на разпределяне на благата, създадени чрез революцията на ИИ.
• Поява на нови модели криптовалути, подобни на биткойн. Някои мегакорпорации обмислят създаването на собствени криптовалути. А парите вероятно ще станат излишни във всичките си форми.
• Рано или късно ще се наложи преход към синтетично месо, което да задоволява хищническия апетит на нарастващото население, същевременно ограничавайки щетите върху планетата – а тя ще придобие съвсем различен вид, когато отпадне необходимостта да се отглеждат животни за храна. Ще бъдат открити и иновативни хранителни източници.
• ООН предвижда увеличаване на незаконната употреба на наркотици с 25% до 2050 г. Все по-тясното обвързване на сетивата ни с дигиталния свят, достигащо връх при интерфейсите мозък-компютър, нашите възприятия ще могат да се модулират софтуерно, с което ще настъпи времето на дигиталните наркотици.
• Спортът ще се промени с подсилването, превръщайки се в експериментално поле за нови технологии. По-строгите изисквания за безопасност ще доведат до изменения, като забрана на играта с глава във футбола. Електронните спортове – отборни състезания на видеоигри в зали със зрители – ще стават все по-масови. А когато хората заживеят в Космоса, спортният пейзаж ще се промени още повече.

Откъси:

Персонализирано образование

Традиционното обучение, при което един учител разпространява еднакво съдържание сред сравнително голяма група ученици, скоро ще приключи. В бъдещето ще учим със свой темп, следвайки собствените си интереси, получавайки индивидуално адаптирано образование, разработено и доставяно от изкуствен интелект. Фондацията „Гейтс“ подпомага развитието на набор от дигитални инструменти за преподаване и оценяване на представянето. Така учителите ще могат да отделят повече време на по-слабите ученици.

По-умните също ще имат полза. Бъдещото образование няма да приключва със завършване на училището или университета. Ученето през целия живот е важно за преквалифицирането и самоусъвършенстването в бъдеще, в което повечето работа се върши от машини. Масовите отворени онлайн курсове (МООК) позволяват на студентите да се обучават в някои от водещите институции в света. Перспективите са огромни – един милион души годишно биха могли да учат за финалния изпит по математика в Кеймбриджкия университет или да придобият магистърска степен в Харвардското бизнес училище.

Умни градове

Сензационната видеоигра на Уил Райт от 1989 г. „Сим Сити“ вдъхнови специалистите по градоустройство и компютърните маниаци, прокарвайки идеята за „умни“ градове. В тях технологиите регулират трафика и транспортните системи, енергийните централи, водните запаси, обработката на отпадъците, прилагането на законите, дейността на училищата, библиотеките, болниците и всички останали услуги. Това ще стане възможно чрез интернет на нещата. Един от първите примери се появи през 2011 г. с мобилното приложение „Смарт Бъмп“. Докато жителите на Бостън шофират, приложението изпраща до кметството местоположе нието на засечените чрез акселерометъра на мобилния телефон дупки по пътя. Дори в бъдеще градовете да се управляват чрез изкуствен интелект, ще трябва да имаме предвид, че алгоритмите му ще отразяват и политическите решения. Колкото „по-умни“ стават градовете, толкова по-надеждна ще трябва да бъде дигиталната им инфраструктура, особено когато достигнем до автоматизира ни, самоподдържащи се системи, в които роботи чистят улиците, доставят стоки и изграждат инфраструктурата спрямо отчитаните тенденции.

Тунелиране и хиперлупуве

Градовете са триизмерни пространства. Действащият предимно наземно транспорт е ограничаващ фактор за доброто функциониране на градските системи. Откритата през 1863 г. лондонска подземна железница е първият опит за триизмерен транспорт. Много градове са последвали примера, но претоварените наземни градски магистрали продължават да разделят общностите.

Бостънското „Голямо копаене“, завършено през 2007 г., е подобрило тази ситуация, но огромният преразход е показателен за трудностите, свързани с „тунелирането“. Развитието на подземния транспорт ще бъде възможно само при намаляване на разходите с цели порядъци. За да даде тласък на иновациите в тази насока Илън Мъск основава „Боринг Къмпани“, чиято цел е постоянно разширяваща се мрежа от тунели с неограничен брой нива, позволяваща високоскоростен транзит до всяка дестинация – първият тунел-прототип е отворен през 2018 г.

Когато цялата транспортна мрежа бъде скрита под земята, ще се оформят красиви градски пространства без превозни средства и транспортни коридори, а в по-далечно бъдеще ще бъдат изградени и междуконтинентални тунели.
През 1964 г. развиващият 250 км/ч японски „Шинкансен“ или „влак-куршум“ открива нова ера във високоскоростните железници. Когато през 2012 г. е одобрено изграждането на скоростна линия между Сан Франциско и Лос Анджелис, с очаквано завършване на първия етап между 2027 и 2033 г.,

Илън Мъск изразява разочарованието си от мудния темп и предлага радикално нова технология, „хиперлуп“, която може да съкрати планирано то 160-минутно пътуване до под половин час при скорост до 1200 км/ч. Капсула с електрическа турбина в предната си част, изтласкваща назад нагнетявания при носа въздух, се движи в тунел с ниско налягане. Тунелът може да бъде изграден върху пилони по протежение на съществуваща магистрала, черпейки енергия от слънчеви панели. В бъдеще тунелите ще преминат под земята.

„Върджин Хайпърлуп Уан“ на Ричард Брансън е сключила споразумения с няколко правителства за развиване на технологията в идните десетилетия. В още по-далечна перспектива хиперлуповете ще са идеални за ниското атмосферно налягане на Луната или Марс – когато планетата бъде тераформирана.