Щом любовта неравна е, тогаз
По-влюбеният нека да съм Аз!
У. Х. Одън
1. ИЗРАЗИМОТО
Всеки от нас е глупав като останалите, извинете ме. Само талантът надживява всичко! Талантът? Трудно нещо. Най-достъпното му проявление е това – да обичаш. Сега ние, които по право не владеем изкуството на търпението и сме прегърнали изкуството на нетърпението, сме късогледи, разсеяни, забравили сме очилата си в миналите епохи и не можем да видим, че измамите на света, в който живеем, са фикция.
Ето какво имам предвид – този текст започва с цитат от английския поет У. Х. Одън, който в противовес на това пише също …аз и другите знаят/ както знаят децата/ който зло е търпял/ връща зло за отплата. Но злото съществува – така или иначе. Най-верният начин да го уязвиш е не като си около него или ако си против него, а като не му обръщаш внимание. Оттам идва според мен онова за неравността в любовта и нейното елиминиране – по-влюбеният нека бъдеш ти, приятелю, приятелко…
Да ви кажа, аз съм мъж на 34 години и
любовният ми опит е скромно кратък – някъде около 100 „скалпа”
на колана. И съм имал какво ли не. И плачеща интелектуалка, и ранима моделка, и безкрайно тъпото най-желано момиче в гимназията, и амбициозната кучка, която си въобразява, че светът й дължи 10 милиона долара и… Но винаги постоянно съм се изумявал, дори учудвал: толкова ли е трудно да се обичаме? Нали човек се стреми постоянно да се наслаждава? Нали той винаги иска (но това, извинете ме пак, не може да стане) постоянно да е в оргазъм?
Погледнете книгите, погледнете митовете, вместо да си губите времето с „Кварталът на богатите”. Нима древногръцките богове не се държат като холивудски актьори? Имат всичко,
Олимп е хълм като Холивуд,
имат разкошни резиденции, имат амброзия (която, сигурен съм, е метафора на това, дето се „пие” през носа) и всеки-със-всеки-със-всеки, особено Зевс – той е бил буквално с всички.
Добре, нека ти начертая сценария извън оня, вечния (любов, вълнения, сватба, смърт), който се случва отвъд нас. Ето, ти обичаш за първи път, те не те обичат за първи път, следващия път ще бъда по-внимателен/внимателна, следващият път ще видят те! А защо да не си върна за миналите страдания на следващия/следващата?! Ти си следващият! И ако човек, нали, продължи да управлява мисълта си в този банален коловоз, може направо да полудее… Но да полудееш не е стилно. По-добре живей!
2. FUCK-ТУАЛНОТО
Седях си, пиех уиски и слушах станцията с класическа музика. Много е гот да слушаш именно това радио, докато пиеш – можеш да го правиш тихо, можеш да го правиш силно, можеш изобщо да не го слушаш и да си представяш какво можеш да правиш, докато го слушаш. Но при всички случаи обичаш. Защото е скучно да не го правиш.
И щом си стигнал дотук и още не ти е минала мисълта да спреш да четеш, ме разбираш. Значи какво имаме сега?
Аз си седя, пия уиски, слушам си класическото радио и не преставам да я обичам.
Всичко при нас е наред. Каквото и да правят жените, те са влюбени главно в таланта и това е добре, иначе какво бихме правили ние, грозните мъже, а? Нищо – ето какво! А аз съм алчен грозен мъж, чиито претенции с право могат да се нарекат изградени вкусове. И затова това тук е текст, а не оплакване. Защото никой не ми е виновен, че вече си падам само и единствено по курви – то и те само са истински. В тях има филм, във филма има добър сценарий, тотална, прекрасна игра.
Приятелката ми е една от тези курви!
Приятелката ми е курвата, която обичам!!
Приятелката ми е курвата, която съм горд, че обичам!!!
Приятелката ми е курвата, която обича само мен!!!!!… Извинете ме за трети път, но аз казвам, аз пиша: иска се смелост и стил, за това да бъдеш курва.
Стилът е един от малкото честни видове смелости
и както е ясно всекиму, стилът е отговорът на всичко, той е един от малкото начини да правиш нещо тъпо или опасно. А да правиш нещо тъпо със стил е далеч пó за предпочитане от това да правиш нещо тъпо без стил.
Преди това бях куче на една, която четеше „Малкият принц” и не правеше нищо свястно извън това, ако изобщо сметнем за свястно, че човек може да парадира с факта, че харесва Малкия принц.
Още по-преди бях домашен любимец на друга, която много обожаваше Пух и – вярно – обожаваше в мен това, че бях ужасен муфлон със страхотен флон, но страхотният ми флон мина на първа писта едва когато 3 години се мъчех да я зарежа, повече никога не искам да се чувствам необичащ по този начин. Третата гад обичаше Алиса и покрай нея аз мога да захаресвам Алиса само ако е във вериги, сещате се за АЛИС ИН ЧЕИНС – тази изумителна група…
…И ето ме накрая с курвата, която много обичам… Моето сърце ликува! Барабаните не спират да бият! Запознахме се на 27.03. преди 5 години и нещо, беше Международният ден на театъра.
3. МЕЖДУ ДРУГОТО
Ето какво правим ние, вместо да се обичаме – ние се стремим да си доказваме кой е по-голям актьор – това правим. Сега ще кажете, че целият свят е сцена, на която ние всички сме актьори. Но кой е казал, че Шекспир трябва да е прав за всичко, най-малкото вече е ясно, че бардът от Страдфорд на Ейвън е само един псевдоним на сър Кристофър Марлоу и останалите. Сигурни ли сме наистина, че Марлоу и останалите просто не са изхвърляли ненужната си гениална помия върху хартията? Аз не съм никак. Затова, както винаги, моето сърце ще ликува! Аз не съм като повечето от вас и това е повече от достатъчен повод резултатът ми срещу вас да е 0:1. Извинете ме за четвърти път. Аз искам просто любов. Любов, в която мисленето предхожда осмислянето. Чието действие предхожда статиката на театралния етюд. Любов, чиято памет да е памет на мускула, тоест просто рефлекс. Не е трудно, напротив, хубаво е, не боли. Помислете върху това, за да не ми се налага да се извинявам за пореден път, много ви моля!
4. EX NOSTRIS
на латински означава – от нашите! Де да можехте, бихте казали вие. Можем, твърдя радостно аз. Защото има дни, в които минувачите знаят, че сега е излишно да се усмихват, тогава вървиш по зимните улици на всеки град, гледаш как снегът отново е обезобразил статуите по паметниците и парковете и чуваш любовните двойки бясно да се карат и тогава – защото дори химикалките са свършили, за да опишат това перманентно безумие – се появявам аз – МАШИНАТА ЗА ПИСАНЕ, – за да съчиня късо стихотворение, като указание за това как е по-jonny държим един към друг:
EX NOSTRIS
никой не обича никого
на този свят
всеки сам си е слуга
но не и брат
никой не обича никого
на този свят
освен едно момиче
своето куче
има предостатъчно стени във всички градове. И защото сега знам, че не един, който ме е прочел, ме е разбрал, очаквам да видя някъде някога графит, написан с оранжев спрей, който гласи: МОМИЧЕ + КУЧЕ = ВОЛ. И ще бъда винаги щастлив. Ще се оглеждам!
0 Коментара