Бях в някой от последните класове в училище, когато се наложи да вляза в болница с възпаление на ушите. От дете възрастните ми набиваха в главата как не съм слушала и съм си действала по мои правила, но аз го отдавах на това, че са стари и нищо не разбират. Явно са ме тресяли онези издайнически ентусиазъм и оптимизъм, които днес жигосвам като типично младежки.
На болницата хубави й бяха няколко неща. Първо, всички познаваха майка ми и си правех, каквото си искам. Второ, не ходех на училище, но пък съучениците ми идваха на свиждане и така не губех връзка с пубертета. И трето, бях в една стая с някакво странно бабе, което, за да не плямпам през цялото време, ме научи да плета английски ластик. Вързан поп, мирно село, демек. Да, ама както тоя английски ластик гълташе прежда като невидял, така това бабе плюеше думи, като че е директор на водопад. Кое по-напред: наметка-свивка ли да внимавам, или
историите на беловласата палавница да следя
Сънувала тя първото си гадже, срещнали се били на улицата, разговорили се, па от дума на дума тя току-си повдигнала полите. И, о, кошмар! Първото гадже, вече достолепен дядо белобради, подскочило назад като опърлено: „Ау, ма ти там долу си побеляла! И си оплешивяла!“ Де, срамота, ама бабето се разгорещяваше, като си спомняше. А на мен ми се повдигаше, докато я слушах. Мислех си, абе, тая бабичка или съвсем е изперкала, или ме провокира, или верно сънува такива дивотии и я тревожат по никое време сексуални помисли и вълнения. Чудно, на нейните години… Моите баби все едни такива благопристойни бяха, че, докато я гледах тая, почвах да допускам, че са ме донесли я щъркелите, я евентуално Дядо Мраз.
Половин пуловер бях вече изплела, а за това време бабето си беше разказало половината живот. И досега се присещам как се оригваше, докато обясняваше, че не си падала баш по оралния секс, защото й се гадело от него. На колко години ще да беше – 60-70, там някъде. Но никакви спомени за Първата световна война, за Втората или за бригадирското движение, никакви морални притчи и наливане на мъдрост. Не! Само лилаво-розови истории, пиене, ядене и тия три неща. Пушеше цигара от цигара, гледаше ме лукаво, а в паузите между милионите й еротични разкази ме напътстваше с дрезгав глас, че
на мъж не се разказвало всичко
През цялото време си мислех, колко е тъжно да остарява човек, главата му съвсем почва да не го слуша.
Днес пък имам една приятелка, която наскоро навърши 70. Германка е и е нещо като заместител на майка ми. Живее през няколко квартала, виждаме се рядко, но се чуваме често. Години наред ми е опора със съвети, с идеи, с топлота и любов. Обичам да я слушам, защото винаги има какво да науча от нея. Говорим за литература, за кино, за театър. За това къде е разликата между „Аугсбургския тебеширен кръг“ и „Кавказкия тебеширен кръг“. Изпраща ми цитати от книги, с които ме докосва, белким заобичам немския повече от българския. Разказва ми за това как пенсионерите никога нямат време, колко са безобразно ангажирани и как цепят минутата на две.
Наблюдавам я и си знам, че наистина е така. Грижи се за своя приятелка в старчески дом. Грижи се за нейния Оскар. Така го и нарича с любов, когато разказва за него – моят Оскар това, моят Оскар онова. Намира време да пише писма на всичките си приятелки, включително и на мене. Да изпрати стикери от някое женско списание. Да препише любимо стихотворение. Да вмъкне рецепта за торта с ягоди. На цялата тази заетост дори ходи на спорт веднъж седмично. Записа се и на курс по компютри за пенсионери и вече си оформя писмата с различен шрифт. Кара колело. Ходи на ноктопластика. У нея го няма онова старческо озлобление, за което сме чели по приказките. Няма го недоволството от живота, от възрастта, от политиката и от себе си. Ако ми бяха малко по-развити сетивата, сигурно
щях да успея да видя ореола около тази жена
Защото съм сигурна, че го има. Светла е. Надживяла някои тежки болести, включително и рака, радва се на живота и дарява любов и благост. А очите й се смеят. Неостаряващо.
Знам, че сега ще кажете как в остаряването има някакъв специфичен чар. Ще се опитате да ме убедите, че с остаряването си проличава, че помъдряваме, че изведнъж започваме да си ценим времето, че вече знаем какво искаме, кое и как и че сме щастливи и шарени, каквато шарена е есента. Обаче това е само едната страна на пъстрата монета. Макар на всички да ни се иска да сме млади, стегнати, бързи, смели и сръчни, в един момент слагаме очила, кръвното ни побеснява, спира ни мензисът, а коленете ни неусетно започват да подритват някогашната ни пищна щръкнала гръд. Новите технологии ни пообъркват, банковите операции ни плашат, предпочитаме да изкараме нощта, спейки в собственото си легло, с дистанционното за телевизора, с книга в ръка или със загряваща възглавница на кръста, отколкото да вилнеем под децибели и да осъмваме до непознати.
Разговорих се наскоро с мои приятелки за остаряването и от дума на дума стигнахме до разбирателството, че си имаме работа с доста разтегливо понятие. Остаряването не зависи от възраст, а по-скоро го свързваме с
похабяване, изчерпване и оскучняване
И да се правим, че не го забелязваме, то ни забелязва. Обаче коя по-здраво, коя по-лежерно, всички гледаме да държим фронта и да устискваме на бързата и яростна конкуренция на поколението на 80-те и 90-те. Чисто физическото остаряване започва, когато спрем да даваме здраве за пари и започнем да харчим пари за здраве. Дори не за здраве, ами за младост. Някои започват да си купуват овлажнителни кремове. Снабдяват се с крем против бръчки около очите, после и с крем за около където се сетите. Подлагат се на масажи за стягане на тялото и гнявене против стрии, целулит или просто виснали трицепси. По-ленивите се присещат да уважат някой и друг фитнес-клуб. Пъшкат и леят пот под ритмите на зумба. Започват да търсят душевно равновесие чрез йога. Повдигат си бюста или си помпат джуките. На челата им няма бръчки, защото са си инжектирали младост. Отказват да гледаме турски сериали. Юрват се не само да се мумифицират, ами и да наваксват, каквото са пропуснали – учене, екскурзии, секс. Сигурен признак за остаряване е завъждането на млад любовник. Живеенето като за последно. Вкопчването в искрата неразумност. И все пак, каквото и да правят, някои остаряват за нула време като летен хит от рода на Macarena или Mambo Nr. 5. Други пък, като Imaginе на Бийтълс, остават вечно актуални, свежи и на гребена на вълната. Защото отвъд онова, повърхностното, имат да покажат душа. И очи, които се смеят.
0 Коментара