„Момиче, кажи ми каква е цената на ябълките, че не виждам“. „Момиче, НА ТЕБЕ ГОВОРЯ!“
„Ех, това младите, никакво възпитание. Абемомичееее, кажи какво пише на тая бележка тукаааа.“
В момента, в който всички около щанда за плодове и зеленчуци ме гледаха втренчено, установих, че „момичето“, от което се иска да каже каква е цената на ябълките, всъщност съм аз. Момиче на 44. Метафизично погледнато, възрастта е само една цифра и какво значение има тя, ако продължаваме да се чувстваме на 18, дори когато навършим 81? Но все пак, сред непознати, независимо от средата и възрастта – дали „момиче“ е подходящо обръщение? Също толкова неподходящо е, колкото и „леля“, „леличка“, „кака“ и най-любимото ми и право в целта, безпогрешно сякаш обръщение, гарантиращо успех – „жената“.
„Маменце, попитай леличката дали може, преди да пипаш!“, „Питай тука, жената, кога отварят“, „Тази леля сигурно знае къде е спирката“… Мога да продължа до безкрай, надали е нужно.
Тези изключително фамилиарни обръщения
са почти ежедневно срещани и никога не спирам да се питам защо. Толкова ли е сложно да се замени „леля“ с госпожа и „кака“ с госпожица? В краен случай, ако не се притесняваме от по-сериозното звучене на думата, бихме могли да наречем всяка жена, която не можем да определим дали спада към категорията на госпожите или госпожиците, дама.
За тези, които се чудят има ли и какви са правилата за обръщенията към жените в различни ситуации и на различна възраст, определено ги има, но с течение на времето и нарастващата употреба на неформални и неутрални местоимения, тези обръщения остават все повече в сферата на бизнес и формалното общуване, което разбира се не е оправдание или дори обяснение за „леличката“ към непознатата дама в супермаркета.
Разбирането
кога да се използват обръщенията „госпожица“ и „госпожица“
е важно умение, което не само показва познаване на основните правила на етикета и е доказателство за притежаването на добри обноски, но е и показателно за отношението ни към другите. Всяка жена предпочита да бъде адресирана с обръщение, което отговаря на самоличността й. Добрата новина е, че специфичните правила кога се използват двете обръщения са доста лесни.
Ето златните правила:
- Госпожица наричаме младите момичета, неомъжените жени и тези до 30 години.
- Госпожа наричаме омъжените жени, както и тези над 30 години, за чийто семеен статус не сме сигурни.
В английския тези обръщения са още по-красноречиви:
Miss. – към младите момичета, неомъжените жени и тези до 30 години.
Ms. – във всеки случай, когато не сме сигурни за семейния статус на жената, както и в случаите, в които една жена предпочита неутрално обръщение, независимо от семейния си статус.
Mrs. – за всички омъжени жени.
Във всеки случай, ако не сме сигурни какво обръщение да използваме и предполагаме, че можем да направим грешка, то винаги е по-добре при колебание да наречем която и да е дама, за чиято възраст и семеен статус се колебаем госпожица, отколкото госпожа.
Разбира се, в случай, че знаем дали една жена – да кажем Мария Иванова, е омъжена, независимо, че е едва на 22 години, ще се обръщаме към нея или ще я представяме като „госпожа Иванова“, а не като „госпожица Иванова“. Предвид все по-често разпространеното неформално общуване и говорене на „ти“, най-вероятно една 22-годишна жена ще бъде представена като Мария, независимо дали е омъжена или не, особено в неформален разговор, а често и в по-формална работна среда и сред колеги.
В западните култури и най-вече в Северна Америка, госпожо (Mrs) се налага като универсално обръщение към жените, като еквивалент на господин (Mr), от 70-те години на миналия век насам, но отново се отнася към по-големи, по-зрели жени, не към съвсем младите.
Има един друг аспект в обръщението госпожо, който често пропускаме в желанието и надпреварата за вечна младост, а именно, че госпожата по-често е дама с опит, в която и да е сфера на живота, докато госпожицата все още израства и се налага, както в обществото, така и в работната среда. В този смисъл често обръщението „госпожа“ е израз на уважение и по-висок статус – например Мария Михайлова е 33-годишна неомъжена жена, но същевременно заема ръководна длъжност в корпорация, и е по-удачно да се обърнем към нея с „госпожа Михайлова“, отколкото с „госпожица Михайлова“.
Налага се
особено внимание с обръщението „дама“ и още повече „мадам“,
което може има негативна конотация, тъй като често това обръщение в миналото е използвано като синоним на любовница, а днес „мадама“ използваме като описание на жена с изключителни физически, но не обезателно интелектуални качества. Ето няколко примера: „Представям ти дама Иванова“ звучи направо нелепо, но „представям ти госпожа Иванова, една истинска дама“ има съвсем друго значение, което подчертава нечии качества, елегантност и маниери – нещата, с които асоциираме „дама“. „Искам да те запозная с мадам Иванова“ пък звучи като извадена фраза от филм, в която главният герой запознава второстепенния със съдържателката на кварталното кабаре или ако филмът е уестърн – на някой saloon. „Мадам“, може да бъде използвано като обръщение основно от мъже в някоя от следните ситуации: мъж отваря врата и прави път на жена, като казва „мадам, след вас“, което е станало популярно от френското „après vous Madame“ в годините, в които София от шопско градче осъмва като столица с привнесена западноевропейска аристокрация.
Тук е подходящ момент да отбележим, че през последните век и половина обръщенията, които използваме както в ежедневието, така и във формалното общуване, са били силно повлиявани първоначално от аристокрацията, дошла от Западна Европа, а после от наложените „другарка“ и „другар“ – типични за всички страни от соцблока от периода след Втората световна война и в продължение на цялата Студена война. След 1989 г. се опитваме къде успешно, къде не, да възродим многообразието в обръщенията, в зависимост от степента на формалност или неформалност на общуването, както и да влезем в крак с темпото на останалата част от света, който е еволюирал значително в начина си на комуникиране, докато ние сме се другарували. Впрочем „кака“ и „леля“ са плод именно на наложеното „другарка“, хората са имали нужда да използват други,
по-топли и мили обръщения в ежедневието си,
които в същото време са показвали и разлика във възрастта и семейния статус на жената.
И така, всички непознати за нас жени са госпожици или госпожи, в зависимост от тяхната възраст и семеен статус. Каки си остават само по-големите ни собствени сестри, не чуждите такива, а лелите са сестрите на майките и бащите ни – не продавачката в кварталния магазин за плодове и зеленчуци, нищо, че я виждаме по-често от собствената си леля.
0 Коментара