Мика Зайкова и доброто тяло

Защо държим да сме със съвършени тела в един твърде несъвършен свят? Каква е връзката между емоциите, тялото и психичното здраве? Как да се научим да приемаме телата си и техните проблеми без срам, притеснение и страх? Защо да бъдем в телата си е най-хубавото място, на което можем да бъдем? Проектът „Кожа“ на Ирина Атанасова представя поредица от интервюта с мъже и жени за връзката им със собственото им тяло – как и за какво им служи то, как се е променяло отношението им към него през годините и как обществото ни се отнася към човешкото тяло.

Мика Зайкова е икономически анализатор и финансов експерт. Дългогодишен икономически съветник в КТ “Подкрепа”. Работила е като началник на управление в Министерство на промишлеността. Завършила е Висшия Икономически Институт “Карл Маркс”, специалност “Народностопанско планиране”. Има следдипломна квалификация по организация на управлението. Ползва руски, английски и немски език

Защо се съгласи да участваш?

Защото съм жена която знае, че колкото годините стават повече, толкова по-голямо внимание жената трябва да обръща на себе си.

Кога за първи път осъзна, че си жена и имаш женско тяло? Кога забеляза тялото си?

На 17 г, когато започнах да тренирам сериозно волейбол.

Чувствала ли си е оценявана и отхвърляна/приемана заради начина, по който изглеждаш ( отирцателен/положителен)? Чувствала ли си се дискриминирана или оценявана на полов принцип?

Не и на двата въпроса защото имам дар слово ,чувство за хумор и лесно се вписвам в различни по интелект компании.

Какво за теб е да си реализирана жена?

Да срещнеш човек, когото обичаш и който те обича. Да създадеш здраво семейство. Да имате деца, които да възпитате като честни хора. Да успееш да се реализираш в професията, като същевременно не пречиш на съпруга си да направи същото.

Като експерт какво е отношението ти към „икономика на благосъстоянието“, върху която финландското европредседателство се фокусира? (Икономика на благосъстоянието отчита връзката между икономическите показатели и физическото и психическото състояние на участниците в тази икономика. Ако си болен, ще си по-малко продуктивен.)

Добре е икономиката и развитието на твоята страна да ти дава доходи, адекватни на твоя труд и експертиза, за да се чувстваш материално в известен комфорт. Същевременно държавата и обществото следва да обезпечат съвременна образователна система, здравноосигурителна система, достъпна за всеки, да се погрижат за развитието на културата, масовия спорт и условия за достъпен отдих. Честно казано не харесвам чисто потребителското общество, защото парите стават фетиш. Затова е трудно да ме затвориш в рамки и сега, след толкова години, считам ,че парите и материалните придобивки са само част от базата на живота. Има много по-важни неща в човешките взаимоотношения, за да се чувства човек щастлив.

Какво те изкарва от кожата ти и смяташ , че може и трябва да бъде променено?

Много неща за съжаление. Човек е обществено животно и не може да се чувства щастлив, когато хората и народът му страдат. А българите страдат, защото ги управляват невежи. Абсолютно некадърни хора, на всичкото отгоре корумпирани и много алчни, които в името на собственото си благоденствие не могат да отстояват националните интереси /става въпрос за Парламент (пекинската патица например), Министерски съвет ( с изключение на Томислав Дончев, няма нито един министър с експертиза отговаряща на позицията му и стигнеш до местното управление, където за щастие има и свестни хора) Ето това не вбесява. Хората и техните проблеми ме натъжават и се мъча да помагам. Моите близки не могат да ме вбесят, защото ги обичам :)

Разкажи ми за страховете ти. Какво те плаши? Имало ли е моменти, в които не си можела да се справиш с тях и си имала нужда от помощ?

Плашат ме неща, върху които не може да бъде упражнен контрол. Боя се за здравето на близките си. Винаги, когато тръгват на път, моля Бог да ги закриля. Сигурно е имало и моменти на слабост, но аз съм кораво момиче.

Кажи ми три (пет, десет – избери си) неща, които ти помагат да се справяш със себе си и света?

Да имам си свои похвати Когато някой или нещо ме вбеси си казвам „Спри помисли и дишай дълбоко “ Когато изпадна в тежка ситуация от която в първия момент не виждам изход започвам да се занимавам с нещо друго просто за известно време я изхвърлям от главата си на принципа Утрото е по-мъдро от вечерта и след това на трезва глава решавам проблема. Но има страшни моменти, когато мислиш, че не можеш повече , че няма да издържиш. Такъв момент беше за мен смъртта на съпруга ми. На връщане от погребението ми се обади една телевизия. Tова беше в разгара на кризата 2014 г. и искаха да направя анализ. Тогава си казах, “Ако сега откажеш, си се предала, а този, който винаги ти се е възхищавал на куража, ще бъде разочарован от теб”. И на другия ден сутринта отидох, като цяла нощ работих. Никой не разбра какво ми се е случило предния ден, защото не бях в траур. Траурът беше в сърцето ми. И от тогава, когато имам проблем, си казвам: „Я се стегни! Той е до теб и те гледа.“