Детските страхове

Страхът е универсално чувство, което ни предпаз­ва от опасности. Детските страхове често пъти са толкова силни, че объркват родителите. Твърде чести между две и пет години, те са нещо нормално и са начин детето да изрази или да отхвърли трево­гата, която изпитва при определени ситуации.

Някои деца като че ли са по-податливи на страха, но при определени условия проблемът би могъл още повече да се задълбочи. Това става, когато майки­те и бащите прекалено много се боят за детето си. Тогава то самото донякъде губи доверието си в тях. А трябва да се научи да овладява страха си, за да се подготви за новите предизвикателства, които непременно ще го връхлетят. Все по-добре възприемащо промените в собствения си свят, де­тето се учи да търси своето място в него. Преодо­ляването на страховете е добър начин за постига­не на успех в тази насока.

Страх от тъмнината

Почти при всички деца страхът от тъмнината идва около втората или третата година под раз­лични форми – появата на чудовища, на крадци, на магьосници и др. Понякога въпреки успокояващото поведение на родителите страхът не изчезва.

В такъв случай могат да помогнат някои игри.

Едната игра е на популярната „сляпа баба“ – със затворени или с прикрити очи детето се опит­ва да разпознае предметите, с които се сблъсква. (Тази игра би могла да се изиграе и на тъмно.)

Вечерта прекарайте най-напред известно време с детето в стаята му, покажете му, че не се боите и че всеки източник на евентуална уплаха може да бъде обяснен.

Знайте обаче, че не трябва да го насилвате да спи на тъмно, тъй като тъмнината го плаши. По- добре е да заспива на нощна лампа.

Страх от водата

Това е тема, която подробно разгледахме в кни­гата „Моето бебе. От 1 ден до 3 години“, където разгледахме страха на малкото дете от къпането. От четиригодишна възраст нататък става дума за страха от водата, попаднала по лицето и в очи­те, за боязънта от намокряне или подхлъзване и па­дане във вода.

Да се научи да плува

Детето ви вече е във възрастта, когато може да ходи с децата от своята група на басейн, и е Възможно страхът му да се превърне в истински проблем. След като сте разбрали какво означава този страх и какво го предизвиква, най-доброто лекарство според мен е да научите детето да плу- 6а. Децата между четири и шест години, които обичат водата и които имат възможност често да си играят 6 нея, лесно се научават „да плуват“ сами (тоест могат самостоятелно да прекосят дълбоководен басейн). По-добре е обаче за тази цел да наемете компетентен треньор, когото трябва внимателно да подберете и да го запознаете със страховете на детето, за да съумее постепенно да му предложи метод на плуване, съчетан с игра. Детето трябва да свикне да възприема водната среда като удоволствие. Ако го хвърлите директ­но в нея, ако го насилите да влезе в басейна въпреки плача му, както понякога става в наши дни, бихте постигнали обратен резултат. Едва когато де­тето ви започне да се движи под вода, защото не може да стъпи на дъното на басейна, ще престане да се бои от нея.

Страхът от другите

В първите години в детската градина е възмож­но детето, което не е свикнало да живее в колек­тив, да се страхува от другите деца. Шумът, ви­ковете, движението, възбудата, блъскането биха могли да разтревожат резервираното, прекалено предпазваното от възрастните и срамежливо дете. По време на занятията страховете сякаш затихват – пространството и времето са органи­зирани, всичко е под наблюдението на учителката и невръстният човек се чувства в безопасност. Но по време на почивките, когато организацията мал­ко или много се разпада и учителката не е в стаята, детето трудно намира своето място и започва да се чувства неудобно.

По принцип този страх е краткотраен и се дъл­жи както на новата обстановка, така и на притес­ненията на родителите, които са запазили споме­на от ужасните междучасия по време на тяхното детство. Оказва се, че е много трудно този страх да не се предаде на детето. Можете да му помог­нете, като го окуражите и поощрите, като му вну­шите да бъде търпеливо, да се въоръжи със спокой­ствие. За да си изгради по-силна връзка със своите връстници, е добре да създаде приятелства, като покани едно-две момчета или момичета у дома си.

Ако запознаете учителката със страховете на детето, тя ще се отнесе с по-голямо внимание към него, а то самото ще се почувства по-уверено.

За да намери мястото си сред колектива, за да научи правилата, по които той живее, е нужно вре­ме. И не трябва да се притеснявате прекалено мно­го – сравнително рядко се случва детето да не си намери приятели.

Страхът от животните

Страхът от наистина опасните животни не бива да буди притеснения. Никой не ви заставя да ходите при пантерите, акулите или змиите. Стра­хът от котките и кучетата е по-неприятен, тъй като в нашето общество не е възможно да държим децата настрани от домашните любимци. Най-чес­то страхът идва от някакво неприятно преживя­ване. Единственият начин да го преодолеем, е да поговорим спокойно с детето.

Това става в няколко последователни етапа.

Преминавате към всеки следващ етап едва когато напълно сте се убедили, че предходният не предиз­виква у вас никаква тревога.

Започнете заедно с детето да четете или да раз­листвате книжки за животни (гледайте телевизион­ни програми), опознайте заедно живота им, научете се как да се отнасяте и грижите за тях.

На този етап, ако сте наблизо до детето и не­прекъснато го успокоявате и окуражавате, вече е готово да доближава и дори да пипа домашните любимци. Започвайте този вид възпитание винаги с онова животно, което детето смята за най-мило и което най-малко го плаши.

Страхът от насекоми

Подобно на възрастните, някои деца изпитват истински ужас от насекоми. Най-често причината е психологическа. И в този случай единственото нещо, което можете да направите, е да дадете пример, да научите детето си как да се държи, когато наоко­ло му има жилещи насекоми. Наблюдаването на при­родата е толкова завладяващо, че понякога помага страхът да се преодолее. Поучително за детето ще е например да му се даде възможност да проследява паяка, който плете мрежата си, да гледа мравката, която пренася троха хляб до мравуняка си…

„Лошият“ чичко

Толкова често и толкова настойчиво предупреж­даваме децата си да внимават за крадци и похити­тели, че вече не смеят да останат и пет минути
сами или да си играят 6 градинката. Трудно е да из­искваме от тях да станат самостоятелни, щом не ги караме да ходят сами за хляб на края на улицата и щом ги плашим с ужасните хора, които се навър­тат наоколо.

Много е важно да предупредим детето за опас­ностите от срещата с такива хора. Същевремен­но трябва да бъдем реалисти и да не затормозява- ме развитието му с излишни страхове. Прекалено обгрижващото поведение напластява у него съз­нанието, че живее в опасен свят, в който трябва да се отнася с подозрение към всичко и към всички. Това със сигурност обаче не е вярно.

Детето, което знае наизуст името, адреса и те­лефонния си номер, което е научено какво да прави, ако се загуби, и от кого да потърси помощ, което умее да казва „не“ на непознат възрастен човек, е добре подготвено да се грижи за сигурността си.

Внимавайте с протекциите!

Днес нито педофилите, нито отвличанията, нито произшествията на улицата са повече, отколкото преди. По-значимо е само медийното разгласяване на този вид събития. Но виждаме, че съвременните ро­дители са много по-загрижени, no-изкушени да закри­лят прекалено много децата си. Истината е, че май­ките и бащите, които оставят малкото си дете да ходи само на детска градина, да купува хляб или да играе с приятели без присъствието на възрастен човек (което вече почти не се случва), често пъти биват смятани за безотговорни.

Вярата в собствените сили, способността на де­тето да се справя само, е нещо, което се постига постепенно. Ако наблюдавате непрестанно дете­то си, ако контролирате целия му живот, не само няма да го предпазите от дебнещите го опасности, но и ще му отнемете възможността да се научи само да се пази. Ако сте непрекъснато зад гърба му и искате да му спестите всякакъв вид изпитания, ще го направите по-крехко и по-уязвимо.

Други страхове

Всички днешни деца са изложени на мощен поток от информация, най-често идваща от телевизия­та, която, както е известно, излъчва само лоши новини. Училищен автобус паднал в пропаст, бом­бен атентат в търговски център, война в Израел или масова стрелба в САЩ… Толкова всеобхватни са средствата за комуникация, че е невъзможно да държим децата настрани от трагедиите, разлю- лели съвременния свят.

Децата вече живеят с нови страхове. Питат се: Ами ако върху къщата ни падне бомба? Ами ако татко не се върне от работа? Свидетели сме на това, че решаването на конфликтите невинаги помага страховете да изчезнат.

Обяснете му

Под шестгодишна възраст децата не осъзнават пълноценно света извън своето най-близко обкръ­жение и не умеят да схванат правилно ли тълкуват драматичните събития, настъпили тук и там, в близки и далечни страни.

Неспособни да се дистанцират, те автоматич­но мислят, че случващото се някъде по света може да застигне и тях. Малкото дете персонализира трагедиите, включително болестите и смъртта. Дори да не се изразява директно с думи, страхът би могъл да се прояви чрез кошмари, тревожност или различни видове болки.

Не заблуждавайте детето

Именно защото децата на възраст между шест и седем години вече са натрупали немалко реален (или въображаем) страх, мисля, че е по-добре да не ги излагаме на прекалено много информация, вклю­чително и телевизионна – именно изображенията са най-въздействащи. Ето защо е за предпочитане да изчакате да си легнат, за да гледате новините, в които много сцени могат да станат причина за появата на нови страхове.

В случай че детето, бомбардирано от инфор­мацията, се разтревожи, е добре да му обясните спокойно, без подробности, какво се е случило. Това, което най-много го интересува, е дали станалото с даден човек или в дадено място на планетата може евентуално да стане и с него или с обичните му хора. Безсмислено е да лъжете, да твърдите, че по­добно нещо „никога“ няма да му се случи, защото ще почувства, че не сте искрени, че го заблуждавате. Ако самите вие сте разтревожени, вашата трево­га ще засили неговата и ще оправдае страховете му („С право се боя, тъй като мама също се бои“). И най-умното, което можете да направите, е да разговаряте с детето си така, че да каже какво го е уплашило и от какво се опасява. Диалогът е най- добрият начин да му покажете, че тези теми не са табу.

Победете страховете

Някои деца живеят по-спокойно, докато други като че ли биват обладани от най-различни стра­хове. Но рядко се случва дете на ииест-седем години да не изпитва срах от тъмното, от буболечките, от бурите, от разговорите с непознат, от това, че може да се нарани и др. Страховете му от сил­ните и непознати шумове, от безпокойството да не го изоставят, характерни за най-ранната му възраст, постепенно избледняват и отстъпват място на други видове плашила. Кошмарите обаче, виденията на чудовища и вещици продължават с не по-малка сила от преди.

Да се страхуваш, е нормално Трябва наистина да разберете, че страховете са съвсем нормална проява на психиката. Разбира се, трябва да направите всичко възможно да успо­коите детето и постепенно да му помогнете да повярва в себе си и в своите способности. Но ис­тината е, че страховете ще изчезнат с израства­нето му, по времето, когато се научи да различава реалното от въображаемото. Когато успее да се убеди, че е добър човек, чиито лоши мисли не вре­дят на никого.

Чувството за вина и страхът от наказание

Всяка възраст се характеризира с различни видо­ве страх. Но това е гаранция за нормалното психи­ческо развитие на детето. От три-четиригодишна възраст то започва да става самостоятелно. В опит да овладее обкръжението си и да го подтикне да действа в желаната от него посока, става агре­сивно. Но тъй като бързо разбира, че лошите жела­ния обикновено се изпълняват трудно, го завладява чувството за вина.

Страхът от смъртта

Четиригодишното дете не се бои от смъртта така, както ние, възрастните, се боим от нея. Това е, защото не осъзнава ясно същността и невъзвра- тимостта й. На тази възраст рожбата ни се плаши повече от това, да не я изоставят или да се окаже самичка. Смъртта е отпътуване, тя е заспиване. Детето може да си представи смъртта на близки­те си, но никога своята собствена смърт. (Вижте „Възрастта на въпросите“ на стр. 209, и по-точно раздела „Разговори за смъртта“ на стр. 218)

Вслушайте се в неговите опасения Спряхме се мимоходом на някои от най-често срещаните страхове, за да ви покажем как бихте могли да се справите с тях. Особено силните стра­хове понякога могат да навредят на хармоничното развитие на детето и с времето влиянието им да не отслабне. Мисля си най-вече за паническия страх от изяви на публично място пред много хора, както о за клаустрофобията. В тези и подобни случаи е полезно да потърсите помощ от психолог.

Можем ли да спестим на детето страха?

Вероятно не, a и при всички случаи това би било погрешно. Страхът ни запознава с опасностите. Именно като се изправя срещу своите страхове и като ги преодолява, детето придобива нужната самоувереност. Затова е по-добре възрастните да му помагат да ги превъзмогва, вместо изобщо да ги премахва. Всяка прекалена защита би имала обра­тен резултат. Не е нужно и да изправяте детето пред трудни ситуации, които не може да преодо­лее поради възрастта си.

Все пак има нещо, което родителите без особени усилия могат да направят. И това е да внимават да не създават допълнителни, ненужни и натоварва­щи страхове у детето. Неговите му стигат! Ето защо трябва да сте бдителни. Дискретно следете какво слуша или гледа по телевизията. Известно е например, че някои филми, някои сцени на насилие вероятно са в основата на редица трайно залегна­ли в съзнанието му страхове.

Малкото момченце или момиченце се бои и от видимите (от големите вълни, от кучето на съсе­да), и от въображаемите неща (тези, които биха наранили него или близките му). То не е в състояние да си даде сметка за истинските опасности, за кое­то ще му помогне образованието. Именно родите­лите трябва да научат детето си от кого и от какво да се пази, като същевременно му вдъхнат увереност за всичко, от което е излишно да се опа­сява.

Как да реагираме?

Със своята позиция и със своето поведение въз­растният може да помогне на детето да преодо­лее своите страхове. Следващите съвети ще ви предоставят няколко възможности:

Не му се подигравайте. Ако омаловажавате, ако пренебрегвате или се присмивате на стра­ха, няма да сторите добро на детето си… Това дори би могло да засили безпокойството и безпо­мощността му, да му покаже, че не го подкрепяте достатъчно, фрази от рода на „Престани да се държиш като бебе!“ никому не са помогнали да се почувства по-смел, да се сдобие с кураж. За да ви се хареса, детето може дори да спре да споделя с вас тревогите, от които не се е отървало и които продължават да го измъчват.

Не бъдете прекалено услужливи и не закриляй­те детето си всеки път, когато у него се появи някакъв страх, защото ще създадете впечатление­то, че опасността е реална. Ако кажете на дъщеря си, която се бои от кучета: „Успокой се, виж, нищо не рискуваш, кучето е на каишка“, вие само я убеждавате, че боязънта й не е безпочвена. Следващия път, когато види куче без каишка, ще започне да крещи от страх. Внимавайте и за вашите собстве­ни страхове, които насаждате у децата (страх от мишки, змии, от паяци, от хорска тълпа, от високо и др.).

Подкрепяйте детето си. Детето е спокойно само когато родителите уважават чувствата му, но не споделят страховете му. Затова трябва да се държите така, че да го успокоявате. Убедени сте например, че най-често страхът му не е истински, а въображаем. Най-важно е да подкрепите детето си в усилието му да го победи. Затова е нужно силно да поощрявате малкото момиченце или момченце, което, от своя страна, предполага взаимно дове­рие.

Бъдете за пример. Детето ще спечели мно­го, ако имитира поведението на по-големите от него хора или на възрастния човек, който не споде­ля страховете му.

Окуражете детето да надмине себе си. За да станат no-инициативни, някои деца се нуждаят от постоянно окуражаване. Ако сме непрестанно зад гърба им, ако постоянно се боим да не се наранят, да не се изгубят, да попаднат под влиянието на без­съвестен човек, ако не ги хвърлим в неизвестното, няма да се сдобият със самоувереност, няма да се справят с изправилите се пред тях дребни приклю­чения.

Истинската увереност ще дойде от подкре­пата на майката и бащата. Благодарение на тях­ната топла и окуражаваща близост невръстното дете ще съумее да премине отвъд границата, коя­то мнозина негови връстници не биха посмели да прекрачат…

Въображението изгражда личността

Когато се изгуби в голям магазин, момченцето ви например е ужасено. Но не е така, когато му четат приказката за Трите прасенца. Нали прасенцето, с което малкото дете се идентифицира, може да бъде изядено. Сети ли се за това, детето започва да изпитва чувства, които със сигурност са ужася­ващи. В същото време обаче би могло да се съгласи с използваните от автора на приказката думи и да си създаде т.нар. защитен филтър.

Страхът от вълци

Вълкът е носител на цялата символика на детски­те страхове и безпокойства. В днешно време някол­ко чудовища си поделят задачата лесно да плашат и да успокояват децата. В класическите приказки почти винаги вълкът действа сам. Заедно с вели­кана и с няколко лоши персонажи предлага, кога с хитрост, кога с нахалство, а главният герой прие­ма предизвикателствата и побеждава в битките. Децата научават, че е добре да имат едно наум, когато прекрачат поставените от родителите граници и когато не се интересуват от техните : съвети. В противен случай ги дебне опасност, на : която трябва да се противопоставят. Но когато благодарение на вродената си интелигентност де­цата се справят с напрегната ситуация, тогава на свой ред порастват и стават достойни за уваже- ; нието на близките си.

Да бъдеш по-силен от страха си Тъй като персонажите й са въображаеми, приказ­ката може да бъде четена многократно. При всяко четене, чак до окончателната победа на добрите сили над злите, детето бива завладяно от една и съща сладка тръпка, която го прави по-силно… от страха. Именно тук е поуката – детето с чувст­вителните си антени усеща, че е съвсем малко, че не е по силите и възможностите му да се опълчи на света. Едновременно с това от историите и приказките научава, че би могло решително да се проmuвonocmaвu на страховете си. Открива, че сам по себе си страхът може да му Вдъхне смелост. А когато си малък, смелостта е толкова необходима! Така например, макар да знае, че е по силите му да се справи с опасността, уплашено трепери В двора на детската градина.

Ролята на игрите

Книгите и филмите не са единственият източ­ник на силни емоции и сладки тръпки. Някои деца обичат да играят с приятелите си. И тъй като малко или много се чувстват сигурни, Взаимно се плашат.

Когато ги напътства Възрастен човек, децата обожават да играят на „сляпа баба“ и на други игри със забързани очи. За невръстните хлапета подоб­ни занимания са знак, че се оставят 8 ръцете на по- големите, че съумяват да спечелят доверието им и че същевременно успяват да се противопоставят на страха от тъмното и неизвестното.