Имам добра новина за всички уплашени, че светът ще свърши през 2012. Няма. Според сър Исаак Нютън Апокалипсисът ще дойде през 2060 година. Произлизайки от гениален учен, а не от група неидентифицирани примитиви, това предсказание стряска, но се оказа, че Нютън не е достигнал до тази дата по научен път, а по религиозен. Той предвижда «сгромолясване на злите кралства, край на плача и на всички грижи, завръщане на евреите от плен и установяване на тяхното процъфтяващо вечно Царство». Аз обаче не вярвам и на Нютън, защото тази прогноза не е базирана на изследвания, а на силното желание на един дълбоко вярващ в Бог човек. И понеже «човек предполага, а Бог разполага», ще се опитам да си представя какви ще са отношенията между мъжете и жените в България след около 50 години. Звучи адски сериозно, знам.

България ще става все по-мургава.

От една страна, 1/7 от населението е съставена от мюсюлмани, а от друга, българите раждат все по-малко деца за сметка на ромите. България – такава, каквато я знаем, намалява.

Само преди 50 години в Америка бракът между бели и черни е бил немислим. Както и бракът между бели и азиатци. 50 години по-късно никой не обръща внимание на комбинациите, завършващи често с красиви деца, със светли кожи и очи и африкански коси. Бели момичета с черни момчета се срещат навсякъде. По-рядко можеш да видиш бели мъже с черни жени, защото сред черните жени и досега има комплекс от времената на робството, когато белите господари масово са правели секс с красивите си робини. Самият Томас Джеферсън е имал не просто секс, а връзка със Сали Хемингс, една от робините му, и е бил баща на децата й.

Ромите нямат нищо робско в тях, където и да са. Колкото и системата да се опитва да ги впримчи в социални договори, много от тях намират начин да не ги спазват. Расизмът между българи и роми е взаимен. Българите се дразнят (с основание!) от обирите, дребните кражби, побоите и нежеланието им да се образоват, а ромите си имат техен код на поведение, недоверчив към всичко, което не е ромско. Защо пиша за роми и българи в текст, който би трябвало да е за отношенията между мъжете и жените след 50 години? Защото пред мен е американската история. Интеграцията на ромите е неизбежна. Все повече от тях ще искат да са образовани и да ползват благата на българите. Съответно, бъдещите образовани роми и ромки ще са все повече в полезрението на българите. Не мога да твърдя това със сигурност, разбира се, защото

българите явно сме по-големи расисти от американците,

които все пак са спали с черните си робини, докато аз не познавам нито един българин или българка за целия ми живот, които да са имали връзка с ром. Освен една моя приятелка, но това е друга история.

Този текст е опасна територия и същевременно абсолютно необходим за «проглеждането» на сънародниците ми. Ако дъщеря ми доведе ром вкъщи, аз – като представител на друго поколение, няма да умра от радост, но ако този човек е образован, амбициозен, има ум в главата и я обича, какъвто и да е етносът му, ще го приема.

Бъдещето на българите в България им предоставя две възможности. Или да се капсулират като нация в расизма си и да загинат (разбира се, това ще отнеме повече от 50 години), или да се омесят с ромите и мюсюлманите, и така да създадат една нова България. Дали тази България би се харесала на моите предци? Не! Биха били ужасени. Дали би ми се харесала на мен? Не знам.

В този момент все още съм в плен на собствените си предразсъдъци и възпитание. Но това няма грам значение за бъдещето. Може би българките, които ще престъпят табуто «брак с ром», ще повлияят негативно на мъжете си и ще имат по-малко деца. А може би ще се случи обратното –

българският ген ще бъде «разреден», но повече мултиплициран,

отколкото, ако беше чист.

Мъжко-женските отношения в цял свят се трансформират из основи. България въпреки остатъците патриархалност е част от света, който става все по-женски – в смисъл, че когато отидеш на женско гости, не си говорите за мъжете ви, а изцяло за вашите планове, постижения, весели случки и т. н. Мъжете са наоколо, но не са център. Да, понякога липсват, но времето е такова, че е по-неприятно да нямаш пари, отколкото любов. Това не е феминизъм, а реалност. Все повече жени раждат без съпрузи, дори и без гаджета. Просто решават и раждат. Все по-малко хората се женят. Тези процеси важат и за България. Къде по-бавно, къде по-бързо, това се случва навсякъде. Надяваме се, че и мюсюлманките в техните си страни скоро ще надигнат глас срещу потисничеството на мъжете си. Те са тези, които могат да направят света по-стабилен.

Отношенията между българи и българки пък ще излязат от традиционните вътрешноетнически и религиозни граници и ще се омешат със света около нас. Дали това ще ни изведе напред като нация, или ще ни върне назад също е трудно да се каже. Ако Нютън е вярвал, че през 2060 година ще дойде Апокалипсисът, аз пък

вярвам, че Бог винаги дава това, което можем да понесем.

Това, което не можем, ни е изпратено, за да ни унищожи, и ние нямаме думата в оцеляването си – независимо дали сме личност или народ.

Вселената е крайно незаинтересована от пол, цвят на кожата и образование. Никой не може да знае дали тя няма намерение не само да смеси всички раси и етноси на света, а може би и да елиминира изцяло свързаността на двата пола. Смъртта на мъжко-женските отношения ще се случи изключително лесно и може да се каже, че вече е на прага ни. Докато гледах филма «Аватар», си казах, че бъдещето вече се е случило. Технологията на «Аватар» ще навлезе във всеки дом, ще бъде усъвършенствана с възможността да имаш сензорни усещания – да можеш да «пипнеш» и да «помиришеш». Всеки ще може да участва във филма на мечтите си, вероятно ще може да създава съществата, с които иска да прави секс. Този секс ще се случва изцяло в главата ни – и не само

мъжете и жените ще бъдат абсолютно излишни, дори телата ни ще се превърнат в пречка.

В не толкова далечното бъдеще всичко ще е memory. Не спомени, а памет. Твоята лична памет, мозъкът ти като създание, напуснало обвивката си и прекрачило в света на безграничното. Защото мъжкото и женското в основата си са граница. Те не прекрачват времето. И в контекста на тези мои «прогнози» мъжко-женските отношения след 50 или 100 години в България са без никакво значение. Технологията ще трансформира половете и ще създаде нещо много по-близко до вечността от всичко, познато ни досега. Няма да има полове, раждане и смърт, а съзнание. Бих могла да го нарека Бог. Всички ще сме свързани в един дух – технологията на Бог.

И да, Бог пак ще бъде любов, но не тази, която изпитваме в момента.

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара