Как да стимулираме развитието на детето със синдром на Даун?

Само едно допълнително копие на 21 хромозома, може да доведе до промяна на нормалния ход на растеж и развитие на бебето. Когато се случи такава хромозомна аберация – се раждат деца със „Синдром на Даун“. Но това не е пречка те да се усмихват, да общуват, да играят, да учат, да творят, да развиват потенциала си, да бъдат максимално независими.

С децата със синдром на Даун светът е по-пъстроцветен, различен и слънчев!

Подкрепата на семействата може да започне още преди раждането, а работата с децата със синдром на Даун – от самото раждане. В подкрепа на родителите в този период са консултантите от услугите по Ранна детска интервенция, които проследяват развитието на детето в ранната детска възраст. Според потребностите на детето, с него работят различни специалисти – рехабилитатор, логопед, специален педагог, психолог, ерготерапевт, социален работник. Целите и задачите в индивидуалния план за услуги на семейството, свързани с ежедневните грижи за бебето, храненето му, хигиената, съня, физическата активност, определянето на режима, изграждането на рутини се обсъждат и изпълняват съвместно с родителите. Специалистите показват на родителите как

да провокират движения у децата,

как да ги подкрепят, за да имат устойчив седеж или стоеж, как да ги учат да се изправят, да пълзят, да ходят, с какви играчки да играят, как да се занимават с децата си у дома така, че ученето да бъде забавно.

Ранната интервенция е най-ефективна, ако се провежда в естествената среда на детето – в  домашна обстановка, на детска площадка, в детска ясла или градина. Включването на родителите, на  братята и сестрите, на бабите и дядовците, на всички значими за детето възрастни и деца, улеснява процеса на постигане на напредък в развитието,  резултатите са по-устойчиви, а децата се включват от рано в социалния живот на общността.

От малки бебета децата със синдром на Даун са привлечени от лицата на хората, както истински, така и на снимки или картинки. Те се

заглеждат в очите и усмивките.

По тази причина всяко общуване с детето е важно да е съпроводено с търсене на очен контакт, усмивка и топли, нежни думи. Детето се учи да копира тези поведения, като така се подпомага цялостното му развитите и се поставя основата на развитието на езика и познавателните умения. Важно е да предоставяме колкото може повече такива възможности.

Когато извършваме съвместни действия с детето можем да използваме метода „ръка върху ръка“, да назоваваме извършваното действие. Направляването на ръката на детето, за да построи кула от кубчета, като му казваме  „вземи кубчето”, следвано от „сложи го най-отгоре”, подпомага ориентирането в пространството и му дава увереност, че ще успее. Постепенно се ограничава помощта, като ръката се направлява само от лакътя или леко се побутва от рамото до постигане на пълна самостоятелност. Подходящи за тази игра могат да бъдат например кубчета, с такава големина, че да може детето да ги обхване с пръсти. Предвид затруднената моторика процесът протича по-бавно и на децата със синдром на Даун им трябва повече време.

Те могат лесно да се откажат,

за това оказването на подкрепа на този етап е много важна.

Децата със синдром на Даун, както всички деца, изучават предметите като манипулират и експериментират с тях, като ги лапат и допират до лицето си, като ги пускат, събарят, хвърлят, като докосват и ритат върху различни материи и повърхности. Така добиват много сензорен опит, предпоставка да заучават категории като дебело-тънко, грубо-гладко, твърдо-меко и откриват какво могат и какво не могат да правят предметите. Този опит е основополагащ за бъдещо учене и затова е важно да се осигури достъп до широк кръг от различни предмети, особено такива, които са стимулиращи, мотивиращи и интересни за децата, провокиращи ги да разучават околната среда.

Докато в началото играчките трябва да са големи и лесни за хващане, то постепенно с израстването на детето се намалява размера им. Добре е да се  осигурява за децата

широк набор от играчки

и други предмети с различни свойства, текстури, форми, цветове и такива, издаващи различни звуци. Могат да се използват кухненски прибори, съдове – празни или пълни с различни течности, сурови варива /но винаги под наблюдението на възрастен, за да не попаднат в носа, ушите или да бъдат погълнати/, царевичен грис, брашно, картофено пюре и др., които детето да докосва, рови с ръце, пресипва с лъжица от един съд в друг. Домашно направените музикални инструменти от шишета, пълни до една четвърт с ориз, леща, боб, сол, захар, топчета, монети, пайети и добре запечатани барабанчета от тенджери, тигани и дървени лъжици могат да предизвикат много положителни емоции у децата.

В ранното детство децата мислят, че хората и предметите съществуват само, когато могат да ги видят, а когато изчезнат от погледа им, престават да съществуват и

лесно се отказват да ги търсят.

Осъзнаването, че предметите продължават да съществуват, дори, когато не ги виждаме, е крайъгълен камък в развитието и е индикация за способността на детето да изгражда концепции. Този процес се позабавя при децата със синдром на Даун и целенасочените игри в тази посока подкрепят осъзнаването на неизменността на предметите. За да заучат тази концепция е подходящо на децата да се предлагат игри със скрити частично играчки и предмети, които постепенно да се откриват изцяло. За покриване – първоначално може да се използва прозрачен воал или съд, а след това и по-плътна материя, непрозрачни съдове. Играта може да стане по-забавна, като се окуражава и детето да скрива предмети, а възрастните да ги откриват. Постепенно усложняването на задачата може да премине през търкаляне на колички и

топчета през тунели или тръби.

В игрите може да се включва ускорение на движението, като се използват наклони. Доста сензорен опит дават игрите на пълзене под масата или през тунели от прозрачни материи, с възможност за регулиране на дължината, за да се избегне страх от затворени пространства. На по-късен етап на децата се предлагат игри с търсене на предмети в стаята, поставени извън зрителното им поле.

Докато децата играят с играчки и предмети, те започват да разбират, че действията им водят до някакво следствие, ефект. Те се научават например, че когато изпуснат предмет, се чува определен звук и че различните предмети издават различни звуци. Опитват отново и отново, до научаването на причина-следствие. При децата със синдром на Даун този процес е добре да бъде стимулиран допълнително и да бъдат научени, че могат

да влияят на предметите

и на тяхната среда, да ги използват във връзка с други. Такива игри са поставяне на предмети в кутия или пълнене на празни съдове, строенето на прости кули, като започват от кубчетата с по-голям размер и продължават с по-малките, например „Коминче” или като подреждат кубчетата в редичка като “Влак”.

На следващ етап децата се учат да съчетават идентични предмети, да ги обобщават по категории. Така се учат да правят асоциация между изказана дума и предмет, да реагират чрез посочване или вземане. На децата със синдром на Даун отнема повече време да започнат да обобщават и да разбират, че нещата могат да са еднакви в едно отношение, но различни в друго.

Нуждаят се от повече време да изследват

и съчетават много предмети с различни форми, размери и цветове. Може да се използват предмети от ежедневието, бита, дрехи, обувки. Например – могат да групират по цвят ябълки – две червени и две жълти. Или плодове по форма –  да определят групичка на бананите и групичка на лимоните. Чифт шарени чорапки и чифт едноцветни, разпределяне на приборите за хранене по вид и др.

Чрез игра децата научават концепции, които са основата за числата и математиката, усвояват концепции като еднакво и различно, голямо и малко, дълго и късо, тежко и леко.

На децата със синдром на Даун отнема повече време да научат концепциите за числата, поради общо изоставане в развитието, но и те се учат да броят наизуст без грешка и да разбират, че едно означава едно нещо, а две означава две неща и т.н..

Децата със синдром на Даун се нуждаят от много практика

с истински предмети в реални ситуации и с реална цел. И успехът идва с упражненията!

Основоположен в езиковото развитие и комуникацията е контактът с очи. Децата развиват разбиране за комуникацията, като наблюдават движенията на устните и други части на лицето. Децата със синдром на Даун са особено добри в употребата на жестове и в четенето езика на тялото и развиват добро разбиране в невербалните аспекти на езика.

Те се учат да изчакват реда си

при разговор и да възприемат емоции от израженията на лицето, в частност на очите. По време на развитието на ранните речеви и езикови умения при децата със синдром на Даун от значение е своевременното въвеждане на алтернативна или допълваща комуникация.

От малки с децата със синдром на Даун може да се работи за умения за добра визуална дискриминация, а това е областта, където те се справят много добре. Техните добри визуални умения предполагат обучение в четене от ранна възраст. За тях

ученето чрез гледане е по-лесно

от ученето чрез слушане. Напечатаните думи са по-лесни за запомняне от изказваните. Колкото по-рано детето със синдром на Даун започне да чете, толкова по-бързо се развиват неговите езикови и комуникативни умения.

Когато децата започнат да рисуват, а по-късно да пишат, те се нуждаят от много сензорен опит и от физически контрол. За улесняване на движенията можем да включим песнички. Докато пеем с детето, можем да извършваме имитиращи движения по текста на песента, първоначално във въздуха. После можем да пренесем движенията с ръце върху голям лист, като се наподобяват драскане, хоризонтални и вертикални линии, точки и кръгчета и едва след това да включим инструментите за рисуване и писане.

Рисуването с пяна за бръснене или бои за пръсти върху големи повърхности е подходящо, за

да се подсили сензорният опит

и да могат децата да обърнат внимание на ръцете си. Това е предпоставка да се засили контролът око-ръка, а и децата да изпитат удоволствие от рисуването с ръце. В тези си опити да рисуват, децата винаги ще бъдат успешни и това ще ги мотивира да опитат отново и отново да използват средства за рисуване. С подобряване на уменията на децата, постепенно може да се намалява размера на листа за рисуване. Понякога децата със синдром на Даун не успяват в началото да контролират натиска върху листа, имат затруднения при хващането на средството за рисуване или писане. За да подобрим уменията им може да използваме адаптери за рисуване и писане, да ги подпомогнем „ръка върху ръка“.

Важни са похвалите, дори и за най-малкия успех?

Постепенно децата схващат, че тези знаци, които рисуват, имат повече от едно предназначение и научават, че те  могат да бъдат използвани за рисуване на картинки – „тревички, дъжд, слънце, цветя, човечета, животни, дървета, къщи и др“. По-късно децата научават, че тези знаци могат да се използват за писане на букви. При децата със синдром на Даун писането на букви е важно да става с пособия, които лесно оставят следи на листа, да се използват „прозорчета за писане“, докато се

почувстват уверени да се справят самостоятелно.

Разнообразяването на пособията за писане и повърхностите, размерите на листа и подчертаването на редовете с релефни маркери правят заниманията по-приятни за децата.

Децата със синдром на Даун всеки ден трупат опит, развиват своите умения да общуват, да играят, да взаимодействат с връстниците си, да творят, да учат! Успешно се приобщават в общообразователните детски градини и училища, с израстването си стават все по-самостоятелни и независими. Имат потенциал да се реализират на пазара на труда.

Те могат!

Звезделина Атанасова е директор на Център за професионално обучение „Карин дом“, методист на Център за социална рехабилитация и интеграция /ЦСРИ/ „Карин дом“.  Звезди е един от емблематичните специалисти на Карин дом – опитен обучител, презентатор, консултант и супервайзор. Повече от 20 години споделя знанията и опита си с колеги, специалисти, родители и работи за повишаване качеството на живот на децата със специални нужди. Като методист на ЦСРИ „Карин дом“ подбира терапевтичните методи и подходи за работа с децата. Тя е автор и съавтор на специализирани ръководства и наръчници за работа с деца със специални нужди. Разработва програмите за обучения, провеждани от Карин дом. Обучава специалисти от страната и чужбина, родители, студенти и др.