Мозъкът на тийнейджъра създава нови мрежи, хормоните бушуват, поривът към самостоятелност зове – назрява перфектна буря за семейни конфликти. Родителите са изправени пред трудна задача. Но има помощ.
Тази практична книга за отглеждане на тийнейджъри в днешния свят взема под внимание научните открития за този етап на развитие, „превежда“ поведението на подрастващите и показва на родителите как е най-добре да реагират в момента и дългосрочно.
Наръчникът „Как мисли тийнейджърът?“ представя над 100 ежедневни сценария, описващи реални ситуации – как да постъпите, когато тийнейджърът затръшне вратата на стаята си пред лицето ви, как да се справите с тревогите за онлайн безопасността, за натиска на връстниците, за учебната работа, секса и много други.
Научете как да създавате атмосфера на подкрепа и да общувате уверено с тийнейджъра, за да му помогнете да посрещне житейските предизвикателства.
Наръчникът „Как мисли тийнейджърът?“ е част от международна копродукция на престижното издателство DK и продължение на вече популярната у нас книга „Как мисли детето?“. Авторите Танит Кери и клиничният психолог д-р Ангард Ръдкин отново предлагат практическа детска психология за модерни родители, като на страниците на „Как мисли тийнейджърът?“ „разиграват“ над 100 сценария на най-често срещаните проблеми, с които ще се сблъскате, по време на
съзряването на вашето дете от 13 до 18 години.
Ценното в наръчника са предложените отговори, които ви насочват как да действате в момента на случването и в дългосрочен план. Сценариите са съпътствани и от съвети, за да ви предпазят да не уязвите неволно тийнейджъра и това да се превърне в емоционален проблем в бъдеще.
Книгата е разделена на три части, като последователно се проследява какво се случва в мозъка на подрастващите в различните възрастови групи: 13-14 години, 15-16 години и 17- 18 години. Макар умовете им да не се характеризират с разсъдливост и предсказуемост, то изследванията на съвременната наука никога досега не е била толкова развита, че да ни даде научни обяснения защо децата реагират по съответния начин. В ситуациите в книгата се редуват „тя“ и „той“ роли, но повечето ситуации се отнасят и до двата пола.
Предложените над 100 ежедневни сценария,
в част от които със сигурност сте били участници, целят да се потуши напрежението, да се избегнат или предвидят тревожни ситуации и да ви дадат идея за стратегия в дългосрочен план как да подобрите взаимоотношенията си с тийнейджъра. Не забравяйте, че на първо място трябва да покажете съпричастност, да общувате открито и да внесете усещане за спокойствие и сигурност, а не с нотка на раздразнение да обобщавате, че и други имат същия проблем – така само ще превърнете проблемните моменти в „експлозивни“.
Този интензивен период на растеж има и положителна страна – способността за учене е много по-голяма. Затова авторите съветват родителите да намалят „натякването“ и да внимават с прекомерните наказания, защото така карат тийнейджъра да „изключи“ или да превключи в режим „борба или бягство“, което няма да доведе до
нищо градивно в общуването ви.
По-уместно е да се предложи подкрепа, напътствия и изслушване. Грешен подход на родителя е да се подведе и да потушава всички бунтове на младия човек и да премине към абсолютна закрила и „опекунство“ – така пък го лишавате да се превърне в самостоятелна личност, която умее да поема отговорност за постъпките си и умее да се справя и без вас. Приемете, че в този период мозъкът им се развива и са устроени да търсят вълнения и да рискуват. Енергията и оптимизмът им ще внесат живителна в струя във вашия собствен живот, казват авторите на „Как мисли тийнейджърът?“.
- 13-14-годишните:
Все още разчита на подкрепата на родителите си, преустройството на мозъка и хормоналните „приливи“ причиняват прибързани действия, реакции и думи. Най-често срещаните ситуации в този период се отнасят до подреждането на стаята, хигиенните навици и външните промени на тялото, социалните мрежи, проблеми с приятелите, сравняването с успеха на останалите деца в класа и др.
- 15-16-годишните:
Приятелствата укрепват, тийнейджърът е уверен, но все още е импулсивен и поема необмислени рискове. Най-често срещаните ситуации в този период се отнасят до експериментите с външния вид, джобните пари, темата за безопасния секс, проблеми с храненето, подкрепата при учене и отношенията с учителите, родителите като коректив.
- 17-18-годишните:
Тийнейджърът мисли все по-рационално и уравновесено, проявява повече емпатия, която ви сближава. Най-често срещаните ситуации в този период се отнасят до корекции по тялото и желание за татуировки, състояния на тревожност и депресия, наркотиците и тютюнопушенето, нощуването на интимни партньори вкъщи, безпокойство за бъдещето и др.
Откъс
Искам нов телефон
За по-малките тийнейджъри е важно да се чувстват приобщени и одобрявани. Детето ви усвоява социални умения и създава нови приятелства. С вещите, които има, понякога „откупва“ чувство за принадлежност.
Сценарий: Дъщеря ви се оплаква, че старият телефон „я излага“.
За повечето деца да получат смартфон е ритуално събитие, бележещо началото на гимназиалния етап. То обаче подхранва съревнование кой има най-новия модел. Смартфоните са ценена и видима вещ, понеже са постоянно в ръката на тийнейджъра. В резултат са символ номер 1 за статута му.
Вероятно си мислите: Отчитате, че джаджите и телефонните й сметки ви струват достатъчно. Възможно е обаче да се разтревожите, че ще се чувства унизена пред приятелите си, защото не можете да й осигурите нов телефон.
Какво мисли тя:
- Телефонът й вероятно изпълнява отлично предназначението си, а именно – при нужда да се свързва с вас и вие с нея. Тя обаче общува чрез него и да има най-новия модел й се струва важно. Възможно е да се дразни, че старият е бавен особено ако приятелите й зареждат по-бързо приложенията и снимките си.
- Възможно е да иска най-новия модел, за да впечатли връстниците си.
- Има изострена чувствителност по отношение на социалните сравнения. Вероятно се притеснява приятелите й да не помислят, че родителите й не могат да си позволят нов телефон.
- Тийнейджърите са склонни да поставят на първо място своите нужди. Нищо чудно да смята, че именно на нея й се полага нов модел, дори вашият телефон да е по-стар.
Вместването сред връстниците е важно за тийнейджъра – вещите понякога подхранват чувството му за принадлежност.
Как да реагирате
В момента
- Отчетете желанията й
Първият ви подтик вероятно е да кажете „не“, но рискувате да я разстроите още повече. Покажете съпричастие с думите: „Разбирам колко много искаш нов телефон“.
- Проверете какво имат приятелите й
Тийнейджърите преувеличават. За да се ориентирате, попитайте колко нейни приятели имат нов модел – „всички“ или само един съученик.
- Разберете какъв е проблемът според нея
Тийнейджърите са склонни да виждат света в черно-бели краски. Дали „отписва“ телефона си, защото му липсва определена функция? Или е необходим изцяло нов модел?
- Обсъдете предимствата на по-старите телефони
Обяснете, че новият телефон увеличава риска да я ограбят, а и ще се притеснява да не го счупи.
В дългосрочен план
- „Обсъждайте символите на социален „статут“
Вероятно смята, че най-модерният телефон ще й спечели популярност. Споделете, че според научните изследвания тийнейджърите се чувстват най-добре сред приятели с подобни притежания.
- Покажете й как да разчиства снимките
Хилядите изображения забавят телефона. Научете я да изтрива излишните снимки, за да не го претоварват.
- Давайте пример
Овладявайте порива да си купувате модерни джаджи. Говорете откъде идват стоките; обсъждайте етичната търговия и как консуматорството уврежда и природата, и човека.
- Предложете й да го заслужи
Ако изпълнявате всяко желание, ще приема щедростта ви за даденост. Нека спестява за телефон до рождения си ден или й предложете начин да заработи известна сума.
0 Коментара