Понякога изневярата не е с лице на обикновена жена. Не е съперница, която можеш да откриеш сред обкръжението. Не можеш да се бориш с нея и никога няма да имаш предимство, защото тя е майка му. Майка, която определя не само мирогледа на мъжа, но и се е втъкала във всяка негова постъпка и във всеки негов избор.
Понякога тази връзка е извън разбиранията и понятията. Извън психологията на общоприетите норми. Най-страшната изневяра е тази, в която ти се превръщаш в любовницата, а тя е жена му. С нея той обсъжда и взема съвети за връзката ви. И ти се оказваш до едно мамино синче. Винаги майка му е първата и единствената му любов. И никога вашата връзка няма да мине на по-високо ниво дори да се ожените и да имате свои собствен дом. Вие ще живеете в сянката на майката.
И така – как заживях в тази сянка? Или как се излекувах от „изневярата му“.
Запознахме се по банален и скучен начин. Покани ме да се видим и след известно време решихме да останем заедно и през нощта. Обясни ми, че живее с майка си, а апартаментът му е даден под наем.
Беше избрал пентхауса на столичен хотел. От просторния апартамент се виждаха светлините на целия град и Витоша. Вместо да се спуснем в страстни прегръдки, той поръча вечеря и докато я чакахме реши да почисти филтъра на климатика.
„Толкова е хубаво, когато любовта е истинска и жертвоготовна. Толкова е хубаво…“, мислех си, наблюдавайки го в захлас как старателно почистваше собственоръчно климатика. Не се интересуваше от любовната игра. Нито беше обзет от изпепеляващо желание да ме поеме в обятията си и да ме обладае. Грижеше се за мен, без да ме познава и без да иска нищо в замяна. Предложи ми да седнем в хола и да си говорим. Да се опознаем. Да не бързаме.
Наля ми чаша моет и отряза резенче ябълка. Постави я бавно и елегантно в чашата. Жълтите балончета заиграха около ябълката. Помирисах течността. Уханието на ябълка се преплиташе с вкусната течност. Предусещах удоволствието, което се разля бавно и лепкаво по небцето ми. Течността ме замая. Започна да разказва. Че живее с майка си. Че има бивша, която е искала дете от него след раздялата им, защото имал добри гени, но той й отказал, тъй като искал да има истинско семейство. Разказваше за бизнеса си. Имаше автосервиз.
Живял дълги години в Германия, но не могъл да си намери жена и след като България била обявена за демократична страна го екстрадирали. Разказваше ми живота си, а в омаяната си мисъл само връщах отново и отново на забавен каданс как взе хотелската табуретка, качи се на нея и извади филтъра от климатика, за да го измие и постави отново. Знаеше, че имам астма и се погрижи за мен с финеса на барон.
“Боже, откъде изкопах този мъж!” си мислех и го гледах примряла и притаена в захлас.
Беше станало сутрин и телефонът му извиня. Настървен женски глас крещеше истерично от другата страна на линията… Изтрезнях! Споменът от джентълмена и прекараната нощ в разкази се изпари от главата ми. Скочих от леглото като попарена. Нямаше да допусна грешката да бъда с женен мъж. Не и втори път. Бях си научила урока и бях нащрек. Нямаше да бъда решението за несполучливия брак или причината на приключването му. Никога повече!
Нямаше да наруша завета за женската енергия.
– Женен ли си?
– Не! – отсече със студен глас.
След това малко по-тихи добави :
– Майка ми е, ще ти обясня всичко.
Да точно това, тепърва щях да разбера. Все още не знаех какво означава да имаш връзка с мъж, който е обвързан с майка си. Не говоря за кръвосмешение, не ме разбирайте погрешно. Говоря за емоционалната връзка и непрекъснатата пъпна връв.
Заразказва ми, че баща му е починал и след шока от смъртта на мъжа си, майка му иска винаги той да се прибира всяка вечер при нея и на сутринта, ако не го открие започва да се кара с него. Че тази вечер е излязъл, след като тя е заспала и не знаела къде е синът й. Че от това много се разстроила и тревогата можела да влоши здравословното й състояние.
Момичета, знам, че е страшно, но запомнете:
много мъже не са прекъснали връзката си с майка си.
Ако видите това – бягайте! Вие винаги ще бъдете в ролята на втората или на любовницата независимо, че той няма връзка реално с друга.
А тази е най-страшната изневяра, защото никой не може да се бори с майката на един мъж. Никой, ако той сам не реши да порасне и да добави в сърцето си друга жена. Да изгради собственото си щастие без участието на майка си в него.
С времето започнах да оправдавам липсите му. Ние бяхме заедно, но когато телефонът иззвъняваше , той ставаше и си тръгваше.
Заедно ли сме – беше като магия. Имахме вълнуващи приключения в известни ски и морски курорти. Гонехме се по пистите или се гмуркахме. Релаксирахме в луксозни спа комплекси. Правеше ми подаръци – кой от кой по-скъп.
Но… имаше едно голямо “но”. С времето зачестиха дните, в които той не отговаряше на обажданията ми. Просто изчезваше за ден или два. После се появяваше и започваше да ми обяснява, че майка му не го пуснала да излезе.
Не го пускала да бъде с мен, защото не ме харесвала.
Поканиха ме на празнична вечеря. Семейните снимки бяха разположени върху старинният скрин. Разказваха ми кои са и от къде са родовете им. Старата градска част на Видин била собственост на рода им. Гледах снимките и страхът от това, че не съм от благородно потекло като тях ме завладяваше. Те се гледаха с майка си някак злокобно-съюзнически.
След вечерята, когато останахме сами, ми сподели, че според стандартите им съм грозна. Искаше да си оперирам носа. Дори да си удължа краката. Сега мисля, че в онзи момент е искал да си направи кукла, която да му служи за повдигане на самочувствието пред майка му, но тогава тези думи ме развеселяваха.
Всичко започна, когато се прибрахме в София от един вълшебен Свети Валентин. Смятах, че ще продължим и той ще се прибере при мен, а не при майка си. Та нали всички знаеха, че е с мен. Бивши, приятели и роднини. Всички знаеха за сериозните му намерения и тогава като гръм ме удариха думите му:
“За да бъде истинска една връзка и да не си омръзнат хората, не трябва да са постоянно заедно. Ние сме щастливци в това отношение. Бях с теб две седмици и съм обещал на майка си да бъда с нея по-дълго време”
После изчезна.
Задушавах се от мълчанието му. Болката от самотата ме разкъсваше. Обичаше да казва, че “твое е онова, което не притежаваш. Притежаваш ли нещо, то престава да бъде твое.”
Оправданията бяха едни и същи: че е длъжен да е около майка си, да помогне на бившата си, защото тя му е давала пари, е, и той й давал…
Когато бяхме заедно, думите му звучаха разумно и логично, когато оставах сама не виждах смисъл в тях. Когато бяхме заедно в съзнанието ми изплуваха само хубавите моменти, а през другото време се заличаваха. Някак си успяваше с невидима пръчка да изтрие всичко. Оставах ли сама, съзнанието ми заработваше и всички спомени се връщаха.
Люлеех се между отчаянието и нетърпението да сме заедно. Бях като дете, което с нетърпение чака родителите си да го вземат от пансиона и да посети лунапарка с тях ,преди да го върнат обратно.
Всичките ми знания в тайнството на езотериката и психологията се изпаряваха когато се появеше той. Бях в плен на нещо, което не беше любов и не можех да се отърва от него. Приятелки ми казваха, че според тях ми е направил магия. И тя щяла да действа седем години и тогава ще се събудя от будния си сън.
…Изминаха седем години. Но явно вървяхме към нашия край без дори да подозирам. Поканиха ме да водя лекции в Гърция. Другите двама лектори бяха местни бизнесмени. Единият – потомствен корабостроител, а другият изградил една от водещите фирми за производство на храни.
Пристигнахме в Гърция. Водих обучението с двамата утвърдени господа, всеки корифей в областта си. Разработих го на база методологията на Ноубъл Манхатън Коучинг – глътка жива вода за мен. Започнах да чувствам тялото си леко и ефирно. Да се харесвам. Върнах си усмивката, заради която приятелите ме наричаха “слънчице”. Лекциите продължаваха по дванадесет часа на ден, но се чувствах свежа и отпочинал. Дори мърморенето на “барона” ми, че съм го домъкнала на място, където не може да се гмурка не ми пречеше. Нито хапливия му език, нито дребнавостите за хотелската стая и храната.
Хотелът – четири звезди. Под неговите стандарти. Опитах се да му обясня, че съм с група и не е хубаво да се деля от тях. Дори му предложих, ако желае да се премести в по-луксозен и да използва местните яхти с оферти за разходка и гмуркане. Нали щеше да си прекара прекрасно с морските вълци и хостесите. Възползва се от предложението ми. Но дори това не разведри обстановката. Преместването му трая една нощ и се върна с оправданието, че храната в нашия хотел била по-добра.
Единият от колегите ми лектори ни наблюдаваше през цялото време. Последната вечер седна до мен и заговори:
“Ти наистина ли обичаш този мъж или си сляпа? Или те е омагьосал?… Говоря ти като дядо. Имам внучка на твоите години. Този мъж те иска като кукла, като играчка, като трофей. Той няма нужда от жената в теб. Той има нужда от моделирано момиченце, за да се хвали. С теб си избива комплексите.
Виж го! Само бабите го заглеждат. Бабите, които си търсят жиголо. Готови са да му платят за услугите в леглото. А ти си жена с харизма и ум. Май си забравила за цената си. Забравила си, че си дете на Господ и си тук, за да си щастлива.
Ти не живееш, а дишаш като риба на сухо, нали така казвате вие българите. Забравила си вселенския закон за енергийната размяна. Нарушила си закона, като си спряла да бъдеш кралица.
Да получаваш уважението на мъжа до теб.
Ти само му даваш. Опомни се, иначе ще се разболееш и животът ще свърши. Това е вселенският закон, който го наруши – умира. Той има пари, защото ти му даваш необходимата енергия, за да ги изкарва. Без теб той ще е едно обикновено монтьорче. Ще е никой.
Аз съм милионер, защото жена ми беше винаги до мен и ме вдъхновяваше и ми даваше енергия. Никой мъж не израства, ако няма жена като теб. Само му остават приказките с приятелите в задимените заведения. Разказите им с колко жени са били и какви велики неща са щели да постигнат, ако някой не им е попречил.
Не е виновен той. Ти си виновна. Нарушила си закона на равновесието. Трябва да даваш толкова колкото ти дават. Забравила си, че си ценна. Превърнала си се в сянка на неговите мечти. Забравила си себе си. Прекъсни ме, ако не съм прав.
Преди него си била весела и енергична. Занимавала си се със своите хобита и дейности. Развивала си се в обществото и затова хората са те търсили. А сега си само сянка на своето отражение. Забравила си за вълшебството, което само Вие, жените, можете да творите, за да бъде светът светъл за нас, мъжете. Нарушила си го и затова си плащаш. Ако продължиш да го нарушаваш, ще умреш.
Ти си любимо дете на Вселената и си тук, за да си щастлива, а не за да страдаш. Спри и премахни всички негативни въздействия върху себе си. Премахни ги от душата си, от ръцете си, от белите кости, от ума си, от ясните си очи. Трябва да го премахнеш, за да ти се отворят пътищата за щастие, финансов просперитет, семейно щастие, кариерна реализация и благополучие. Премахнеш ли го от живота ти ще изгорят като в огън твоите мъки, сълзи, нещастия, притеснения.”
– Но, ние сме заедно – опитах се да го прекъсна.
Думите ми излязоха повече като въздишка, той не забеляза това, а продължи с равномерния си тон.
“Помисли какво се е променило в живота ти откакто той се е появил. Смени ли ритъма на живота си? Излизаш ли с приятели? Ходиш ли на местата, които обичаш? Смееш ли се с душата си? И кога последно си купи това, което ти харесваш? Помисли си добре. Пак ще ти повторя: имам внучка на твоите години, не те гледам с очите на мъж, който иска да те отнеме, а като дъщеря-внучка. Това е! А сега яж!”
Говореше ми като роднина. Не ме сваляше. Показваше загриженост, а не мъжки интерес. Нямаше флирт. Богат мъж, говорещ на близка.
Вечерта за мен завърши със скандална ревност на “влюбения” в мен “барон”. Гласът му кънтеше в тихата нощ. Упрекваше ме, че съм флиртувала със събеседника си. Че съм била запленена от парите и властта му. Че искам да го сменя с него. Че съм му уронвала достойнството…
На другия ден ни чакаше дълъг обратен път. През цялото време до България не проговорих. Спряхме в един ресторант. Нашите спътници бяха гладни. Те се смееха и се притискаха влюбено. Бяха изкарали втори меден месец.
А аз пушех цигара след цигара и превъртах седемте години през главата си. Виждах всяка самотна вечер, която прекарвах в очакване на моя “барон”. С надежда, че майка му ще приеме мен и връзката ми. Ще приеме разведена жена с дете. Че ще сме семейство.
Седнахме на масата един срещу друг. Погледнах го в очите и се опитах да го позная. Видя ми се толкова далечен и непознат. Разбрах, че съм илюзията, създадена от него, и тази връзката не ми харесва.
Исках да избягам.
Най-добре беше да сложа край. За първи път Без да имам съперница. Без той да има любовница.
Прибрахме се в София. Казах му, че не можем да се видим в идните седмици.Излязох с оправданието, че имам много работа. Трябваше да подредя живота си, да се върна към себе си. Да запълня мислите си с нещо далеч от него и се записах да уча за диплома по коучинг към Ноубъл Манхатън. Бях завършила само ниво сертификат, а исках да се разгранича от останалите колеги в бранша.
Една вечер пристигна без предупреждение. Заговори с приглушен глас: “Всичко се разви много бързо. Уплаших се! Трябваш ми да ме спасиш от самия мен. След двайсет години ще бъда с някоя скапана блондинка, която ми харчи парите…”
Запалих цигари. Издишах два пъти и преди да е приключил затворих входната врата пред него. Облегнах се и усмивка озари лицето ми. Думите му ме накараха да действам.
След два часа минах през прага и натоварих колата с вещите му. Беше взел моята, а в замяна беше ми дал тази на бившата си. Сестра му пристигаше от Германия и искаше да й подсигури по-голяма кола… И така пристъпих прага и натоварих колата с всичките му вещи и подаръци за мен и дъщеря ми. Две приятелки ми помогнаха да сложим огромната уредба, която преди време ми подари.
Така дойде краят. Предстоеше ми дипломиране в Ноубъл Манхатън Коучинг. Предстояха ми много неизвестни. Засега само знаех, че това е краят, които се оказа началото на моето щастие. За него тепърва щях да разбера.
Следва продължение.
0 Коментара