Много родители са склонни да драматизират оценките на децата си, водени от заблуждаващото убеждение, че шестиците гарантират успех в живота, а двойките – точно обратното. Всъщност двойките могат да се превърнат в ценен житейски урок за децата, ако бъдат приети спокойно и осмислени.
Драмите заради оценки определено работят против самочувствието и самоуважението на децата, против тяхната любознателност, против здравето им.
„Когато получа ниска оценка, родителите ми започват да се карат и да ми казват, че не ставам за нищо, а не знаят всъщност как се чувствам…”
Йоанна 14 г.
„Повечето деца учат с мисълта за добра оценка, за да не ги накажат.”
Ясен 14г.
Много от децата споделиха в анкетите, че
родителите им се карат и ги наказват
за по-ниски оценки. Споделиха също че нямат достатъчно време за приятели и забавления, защото трябва да учат непрекъснато.
„Много ме дразни когато сме във ваканция, а родителите ми ме карат да уча.”
Люба 14г.
Време е родителите да разберат, че ученето под напрежение и страх от оценяване определено не е пътят към успеха. Известно е, че много от успелите личности са имали ниски оценки в училище, но този факт не им е попречил да бъдат откриватели и лидери, да създават шедьоври ( Чехов например е повтарял клас заради слаб успех по литература!). Важното е детето
да открие какво наистина го вълнува
и да насочи усилията си в тази посока, да се почувства силно и можещо, подкрепяно и високо ценено от околните. Детето има нужда да се чувства харесвано и обичано за това, което е, а не за това което евентуално ще бъде.
„Не мога да разбера мама как не разбира, че е много трудно да изкарваш винаги само шестици…”
Крис 13г
„ За 6 ми казват „браво”, за 5 – не казват нищо, за 4 ме гледат лошо, за 3 не ми дават да гледам телевизия, 2 още не ми се е случвало…”
Илия 12г.
„За лоши оценки ми крещят, викат, сърдят се… ама да си се сърдят”
Анонимно 14г.
Ниската оценка говори за липса на интерес и демотивация. Оценката винаги оценява едновременно и учителя и ученика. Да си добър учител означава да провокираш естественото детско любопитство и жажда за познание, да преподаваш материала толкова забавно и увлекателно, че да вдъхновяваш децата. Такива учители нямат проблем с дисциплината и часовете им минават неусетно. Когато са истински заинтригувани,
децата задават спонтанно въпроси,
търсят вкъщи допълнителна информация в интернет и научават уроците без усилие. Когато има разбиране, не се налага наизустяване. Така наречените шестици за участие са много по-ценни от всички други шестици.
Родителите също могат да вдъхновяват децата да учат като обсъждат вкъщи различни забавни и интересни въпроси от историята, географията, биологията и всички други предмети. Ако покажат искрено любопитство към урока на детето си и превърнат ученето в интересен разговор по темата, детето ще запомни много по-лесно и качествено материала.
Наизустяването на уроци е ненужно
и вредно по много причини.
Първо, механичната памет има свойството да изтрива бързо информацията. Така че наизустеният урок скоро ще бъде забравен.
Второ, да учиш наизуст е отегчително и демотивиращо, създава негативно отношение към ученето изобщо.
Но най-вредната последица от наизустяването на уроците е затварянето, приспиването на ума, закърняване на способността да се мисли. Наизустяването е път към посредствеността.
Култът към оценките невротизира децата и ги подтиква към механично наизустяване. Защото страхът от грешки не им позволява да поемат риска да изкажат лично мнение, да предадат наученото творчески.
„Всички изпити, тестове и неща, свързани с училище за мен са големи изпитания.”
А. 13 г.
Няма глупави деца. Всяко дете е потенциален гений. Ако се чувства подкрепяно и има свободата да се развива, вдъхновено от мечтите си, всяко дете може да постигне изненадващо големи успехи.
„Моите родители много ми се карат когато имам оценки под 5, но и когато имам шестици, пак не изглеждат доволни.”
Анонимно, 12г.
„Мен не ме наказват за ниски оценки, но ми се карат и ме гледат злобно.”
Климент 14г.
„Майка ми ме заплашва, че ще ми вземе учител по математика…”
Анонимно 14г.
Текстът е откъс от книгата на Стела Даскалова „Всяко дете е герой“. Това е книга за важните уроци, които не се учат в училище и които детето би трябвало да научи от родителите си. Една от ключовите авторски идеи е, че всяко дете носи героя в себе си и всяко дете има неограничен потенциал. Но за да го прояви има нужда да се види като герой и победител в очите на родителите си.
Книгата е продължение на „Всичко започва от детството“. И двете имат за цел да убедят родителите в предимствата на демократичното възпитание. Книгата проследява пътя на детето и предизвикателствата, които то преодолява геройски от раждането си до пълнолетието. С примери от практиката си на семеен консултант, авторът илюстрира как изграждането на вътрешния свят на човека започва именно в детството. Тогава родителите полагат основите на начина на мислене на детето си. „Всяко дете е герой“ съдържа над 150 мнения от деца и откровения за отношенията с родителите, за училището и приятелите, за детските страхове и мечти. Тази специална детска енергия прави книгата особено въздействаща за читателя и предизвиква и смях, и сълзи.
0 Коментара