Коуч или ментор да бъда на своето дете?

Днес децата ни израстват с бързината на техническата мисъл, а теориите на доктор Спок и Макаренко са в забвение. В тези времена става все по-трудно да открием отговор на милионите въпроси “Защо?” на своето дете. Когато стресът на ежедневието ни кара да избухваме от най-малкото, започваме логически да се питаме „Справям ли се с възпитанието на детето си? Повтарям ли грешките на родителите си?…” Въпроси, заливащи ума ни със силата на природна стихия, оставяща ни без дъх и с безмилостното усещането за безпомощност.

Има една добра новина. Можем да бъдем коуч и ментор на детето си. Да разделяме и смесваме подходите, за да дриблиране между емоции и задължения (не само нашите, но и тези на детето ни).

Нека да започнем с по-сложното – коучинга. Коучингът днес се

превърна в толкова универсален инструмент,

че е трудно да се назове област, в която все още не е приложен. Най-често се използва при решаване на лични, бизнес проблеми. А може ли да бъде полезен в работата с деца? Как да се използва коучинг в родителството?

Класическата дефиниция за коучинг е дадена от основателя на този метод Тимъти Галуей (учител и спортен треньор от Харвард): „Коучингът е разгръщане на потенциала на човека, за да се увеличи максимално неговата ефективност“. Не става дума за менторство, а за помощ в самоосъзнаването. Възможно ли е да се разкрие потенциала на децата по време на възпитанието, като избегнем менторството? Сигурно! Така се развива личността на детето, възпитават се отговорност, самоорганизация, осъзнатост.

Какви са предимствата на коучинга в родителството?

Той включва родителите в живота на детето: с помощта на определени техники настъпва реална проява на интерес към мнението на детето, към неговата личност, осигуряват му се необходимата подкрепа и внимание. Заплашителните фрази като: „Ела да си поговорим!“ спират да съществуват. Съветите, заповедите, критиките се трансформират във въпроси, игра и диалог при равни условия, което създава усещане за сигурност у детето и то ще спре да я търси навън. С други думи – коучингът е ефективен при децата. Той помага на родителите да формират в тях концепцията за „поемане на отговорност“. И също така – да оценим ролята на възрастните и други хора в живота им, тоест да преминем от позицията „харесвам / не харесвам“ към по-осъзната. Ключовият въпрос „Защо ми трябва това?“ помага както на децата, така и на родителите да намерят отговори, да развиват способността да вземат решения.

Когато децата имат много желания, родителите могат да използват учители за обучение, за да научат детето си да определя приоритетите си.

Коучингът ще помогне на вас и на детето

да си поставяте цели и да ги постигате, 

да работите с емоциите, да се развива емоционална интелигентност, да я управлявате, както и да разпознавате емоционалното състояние на другите.

Техниките за коучинг ще помогнат на детето да реши въпросите, с които то искрено желае да се справи.

Кой инструмент от коучинга родителите могат да използват? Най-известната техника е TGROW. Използва се, когато детето има:

• проблем, който то иска, но не може да реши;
• неразбирателство с връстници, което то иска да премахне;
• въпроси или трудности в общуването с учители, които то иска да реши;
• въпроси към родителите, които то иска да разбере;
• желания, които иска да реализира и се занимава с въпроса „как?“;
• желание за развиване на определено умение.

Ключовата дума във всичко това е „искам“! Детето да иска да работи върху себе си и със своите въпроси и проблеми. Насилственото обучение не работи. Един колега наскоро заяви: “Ако на детето ми не му върви по математика, а му върви в тениса, не трябва да му наемаш учител по математика, а по тенис.“

Основната цел е да се

повиши нивото на информираност.

Ето и как да се работи с техниката TGROW. Родителите трябва да се редуват да задават въпроси, да се уверят, че изслушват детето и си и да демонстрират истински интерес от негова страна към отговорите им. Не бива да забравят, че усещанията при децата са по-силни от тези при възрастните и те бързо ще индикират, когато липсва интерес у родителя. Използвайте лист хартия, моливи, бои. Това помага на децата да визуализират и да разберат по-добре своите желания. С помощта на хартия родителите могат да поканят детето (след като отговорят на предишните въпроси) да изобрази пътя към постигането на целта и самата цел.

Дешифриране на TGROW

T (тема) – тема. Задайте въпроса: „За какво искаш да говориш с мен?“ Не го използвайте ако самото дете е изразило отговора преди задаването на въпроса.

G (цел) е целта. Задавайте въпроси: „Как виждаш резултата?“, „Как изглежда тази ситуация във бъдеще вече разрешена?“, „Как ще разберете, че сте постигнали това, което искате? „Как изглежда целта?“

ЗАДАЙТЕ въпросите: „Как виждаш резултата, ако успееш?“,“Как ще изглежда ситуацията, ако се разреши?“,“Как ще разбереш, че си постигнал това, което искаш?“

R (реалност) е реалност. Задавайте въпроси: „Какво е реалното състояние на нещата (разкажи ми по-подробно)?“, „Какъв точно е проблемът?“, „Докъде е желаната цел?“ Предлагаме да завършим рисуването на онова, което по мнението на детето все още липсва в чертежа.

O (опции) (В тази фаза можете да включите и препятствията). Задайте въпроса: „Какво ти пречи да постигнеш това, което искаш?“ В този момент е важно да насочите вниманието на детето към факта, че препятствията са тестове за всякакви цели. Без препятствия означава без цел. Преименувайте пред детето

думата „пречка“ на думата „приключение“,

„интересна задача“. Това сравнение вече не се възприема като трудност, а като трудна задача. Това се използва в коучинга за формиране на проактивно мислене: когато човек осъзнава пречките и вижда възможности, а не препятствия. Може и да го нарисувате. Задавайте още въпроси, като: „Как ще преодолееш тези препятствия?“.

W (път напред) – допълнителни стъпки. Задавайте въпроси: „Какво точно си готов да направиш, за да разрешиш този проблем?“, „Какво ще направиш, за да постигнеш целта?“. Въпросите могат да се задават в произволен ред.

Владеенето на коучинг техники

се крие в задаването на въпроси правилно и навреме на база разказа на детето.

Правилното използване на коучинг техники ви позволява да работите с деца от различни възрасти.  Но е по-добре да започнете, когато детето вече говори самостоятелно, може да изразява точно своите мисли и има определено ниво на осъзнатост.

Коучингът с дете не работи, когато има:

• посттравматичен синдром;
• тревожност (пристъпи на паника);
• зависимости;
• депресия;
• суицидни прояви;
• фобии.

Всички горепосочени точки са в сферата на компетентност на психотерапевта. Тук коучингът няма да навреди, но ползата ще е малка.

А сега нека да разгледаме и

менторството – как и кога работи

и кога да не го използваме.

Менторството ви помага да постигнете нови цели в живота и в бизнеса. Такова сътрудничество се основава на взаимното желание да станем по-добри и да развием нови умения.

Кой е ментор? Човекът, който води по-малко опитен човек въз основа на доверие и с една цел – да помага и насочва. Менторът се интересува от нуждите на наставлявания. Той е отговорен за начина, по който детето ще възприеме света, осланяйки се на опита на родителя.

Думата „ментор“ идва от персонажа „Ментор“ в епичната приказка на Омир „Одисея“.  Ментор е лоялен приятел на Одисей. Когато Одисей воюва в Троянската война, Ментор служи като приятел и съветник на сина на Одисей  – Телемах. Речникът на колежа на Уебстър от 1995 г. определя менторът като „мъдър и доверен учител или съветник“.

Повечето организации за развитие на младежта признават важността на ментора. За децата, живеещи в условия на неравностойно положение, наставничеството може да бъде критичен фактор за постигане на житейските цели.

Менторството е лидерска система,

при която един човек споделя своите знания и опит, за да помогне на другите да се развие. Това може да бъде краткосрочно споразумение, докато целта не бъде постигната. В контекста на нашата тема, за да може родителят да приеме ролята на наставник на детето си, трябва сам да е изградил у себе си доверие към преценката и когнитивното му развитие. „Ученикът надминава учителя!“. Наставничеството е нещо повече от „даване на съвети“ и споделяне на опит. Става въпрос за мотивиране и овластяване на другия човек да дефинира собствените си проблеми и цели, както и да му се помогне да намери начини да ги реши.

Наставниците не решават проблеми

на наставляваните, те насочват и мотивират другите да продължат напред.

Наставничеството е връзка, фокусирана върху дългосрочното развитие. Основната цел е да стимулира личностния растеж, развитието на умения, знания и разбиране. Ролята на ментора е по-широка и включва и обмен на опит. Следователно наставникът и наставляваният трябва да са с едни и същи интереси. Това дава възможност да се развие приемствеността в семейството. Резултатът е възможен само ако и двете страни са заинтересовани от постигането на целите си.

Менторът е заряд и това не е пасивна позиция. Вашата работа е да определяте собствените си цели, да развивате критично мислене и да не приемате всичко за даденост.  Това е особено важно за родителите, които трябва да разчитат предимно на себе си, а не на роднини, учители, детегледачки.

Как да бъда ментор?

Менторът трябва да бъде ентусиазиран и ентусиазиращ, за да може неговата жизнена енергия да се предаде на наставлявания. Трябва да се почувства искреното му желание да помогне. Наставникът трябва непрекъснато да се развива, да трупа нови знания и излиза извън зоната си на комфорт.

Когато сте ментор, детето става ваше копие. Започва да има вашите възгледи, цели, а това ще ви помогне бързо да постигнете желания резултат. Затова, когато избирате ролята на ментор, първо опознайте себе се.

Изключете чувството за съжаление. Наставникът принуждава наставлявания да излезе от зоната си на комфорт, в противен случай няма да може да развие уменията си. Наставничеството не е вълшебна пръчка, която ще преобрази детето по чудодейни начини. Трябва непрекъснато да работите и понякога да се преборвате със себе си.

Наставникът слуша повече и говори по-малко

Избягвайте да говорите много и да правите малко, иначе вашето сътрудничество ще бъде безполезно. Бъдете винаги готов да изслушате въпросите и проблемите на детето ида обясните как най-добре то да постъпи.

Наставникът поема отговорност

Менторството е двупосочен процес, но по-голямата част от отговорността е на ментора. Наставникът също трябва да наблюдава и проследява резултатите след всяка среща: да анализира какво се е объркало и как да го поправи, да провери дали всички задачи се изпълняват.

Менторски етапи:

• Разбирате дали ще може да си сътрудничите с детето си.
• Разработете стратегия. После разработвате цели, анализирате текущата ситуация – какво вече има детето ви и какво искате да постигнете. Изграждате ясен план за действие, поставяте микро цели и срокове.
• Активни действия от страна на ментора. Наставникът започва да ръководи, дава задачи, тренира, като учи винаги на нещо ново детето си.
• Менторът в позиция на наблюдател. След като детето вече е разбрало накъде трябва да се движи, какви умения да развие и какви действия да предприеме за постигане на целта, менторът заема пасивна позиция и позволява на детето да се движи самостоятелно.

Как да бъде един родител добър ментор?

За целта си задайте следните въпроси:

• Можете ли да бъдете напълно отворен и честен? Готов ли сте да говори за своите проблеми и недостатъци?
• Готов ли сте да работи върху себе си и да действате? Проявявате ли инициатива в развитието си?
• Зареждаща личност ли сте? Могат ли да се учат от вас? Какво можете да дадете в комуникацията с детето си?

Менторството не е сесия с психолог, който няма избор дали да приеме този клиент или не. Менторството е сътрудничество на двама души със сходни възгледи.

Двата подхода имат място в родителството. Избирайте спрямо ситуацията и необходимостта от усвояването на нови умения или постигането на цели на детето ви.