Една жена може да ти каже три вида „не”. Първото разбива желанието ти, второто – сърцето, а третото – психиката. Първите две могат да се преживеят без последствия. Третото променя съдбата ти.
Тази история се случи преди осем години, когато тъкмо се бях върнал в България след две години в Лас Вегас. Мариана, една приятелка от Вегас, която играеше волейбол за местния университет, се беше прибрала по същото време и се разбрахме да излезем в някой бар. На срещата доведе и най-добрата си приятелка – Деница, с която навремето играли заедно в един отбор, а после и двете заминали за Щатите. Деница беше синеока красавица на 21, със слънце в косите и тяло, пред което всички манекенки ядат пасти на корем. Над метър и осемдесет, със
сочни извивки и същевременно стегната плът на сърна.
Въпреки това не й обърнах особено внимание. Първото ми впечатление беше, че е повърхностна и глуповата мацка от типа, който не понасям. Беше прекалено маниерна, своенравна и позьорна, за да мога да се насладя на визията й. В бара почти не й обелих дума и я зачеркнах от всякаква перспектива за свалка или нещо повече.
Вечерта отидохме на дискотека и аз се отдадох на обичайното ми трансово танцуване, в което забравям за света наоколо. Никога не съм могъл да свалям жени в такава обстановка. Има нещо дебилно в това да крещиш празни приказки в ухото на някого или да й се търкаш похотливо като форма на запознанство. Направи ми впечатление обаче, че и Ден танцува в някакъв своеобразен транс. Беше се отпуснала в музиката, лицето й се беше отърсило от защитните роли и маски, тялото и
сякаш светеше с едно естествено сияние, комбинация от шеметна грация
и нещо друго. Не можах веднага да доловя какво е това друго, но ме блъсна като валяк. Гледах я дълго и почти невярващо в контекста на първоначалното ми впечатление. В главата ми се просна една-единствена мисъл – трябва да опозная тази жена.
На другия ден намерих повод да си чукна среща с нея уж за някаква пратка към Щатите. Седнахме в едно кафене и неусетно прекарахме три часа заедно, като помежду ни се зароди вдъхновяваща близост. Сякаш гледах съвсем друг човек. Позите и маниерниченето ги нямаше. Пред мен седеше една чувствителна жена с дълбочина и рядък емоционален диапазон. Сетих се за няколко сходни случаи на подобен контраст. Той се среща при красиви и свръхчувствителни жени, които се правят на каквото не са, за да прикрият ранимостта си и да отблъснат мъжкото внимание. Това се потвърди на следващата ни среща, когато бяхме с първоначалната група приятели. Поведението й придоби онези първоначални характеристики, сякаш й бяха натиснали бутон. Тези симптоми са типични и често изникват в компания от повече хора, където чувствителната жена се чувства застрашена. Опитах се да флиртувам с нея, но ме отряза като с мачете, като дори се ебаваше с мен, сякаш предишната ни близост никога не се е случвала.
Тези срещи продължиха в следващите дни със същата шизофреничност. Насаме ни свързваше близостта на сродни души, а в компания ме правеше на салата пред всички. Затова, съвсем логично, започнах да я каня да се виждаме само двамата. Знаех, че ме чувства близък, защото усещах и разбирах чувствителността й. Постепенно дори започна да флиртува и да ми пуска фъндъци. Тъкмо си повярвах и се пресегнах да я взема и
получих първото „не” на жената, което е толкова типично при младите
момичета. Когато една жена още не е открила своята сексуалност (демек множествените оргазми), обича да флиртува и да се закача, но не и да стига до креват. Дори й доставя удоволствие да си играе с мъжа и да не му пуска.
Аз, като старо куче, ги знам тез неща и затова смених радикално подхода. Спрях да флиртувам с нея и насочих срещите ни към това да я накарам да се отпусне, да се усети видяна и споделена в чувствителността и идеалите си. Показвах й грижа и нежност, докосвах бавно пръстите й и я гледах в очите, докато й разказвах мечтите си. Пишех й поезия и й пращах романтични песни. Виждах как очите й започват да блестят и нещо да се разлиства в нея. Беше красиво. Една вечер след поредната среща насаме хванах лицето й и бавно я целунах. Усетих как кожата й започва да гори, а тялото й да трепери неконтролируемо. Емоцията й беше толкова наситена, че се запечата в съзнанието ми като един от най-приказните моменти в живота ми. Целуваше ме, сякаш искаше да ме изпие, да се втрие в мен. Прекарахме така поне двайсет минути. По средата на улицата. Предложих й да дойде с мен у нас и тогава получих второто „не” на жената. Каза ми, че си имала приятел в Щатите от две години. Бил й първият и въпреки че не била влюбена в него, не можела да спи с друг зад гърба му. Това „не” е като кинжал, който ти пробожда сърцето. Знаеш, че желаната жена е влюбена в теб и те копнее, а същевременно я спират морални задръжки, обърканост или просто страх. Тази нощ не спах до сутринта. Седях сам вкъщи и наблюдавах как сърцето ми гори като факла.
Исках тази жена толкова силно, присъствието й ме превръщаше в поет
и караше духът ми да шурти, вместо да се носи по течението. Чувствах се истински жив с нея и ме изпълваше душевна пълнота и онзи екстаз, привичен на мистиците. Но нея я нямаше и сърцето ми се превръщаше в пепел от тази абстиненция.
Все пак не се отказах и прекарахме още време заедно. Знаех, че трябва да завихря тайфуна в нея до такава степен, че да счупи бента на моралните условности. Подарявах й буквални и метафорични цветя, държах я за ръка, без да искам нищо повече, карах я да се чувства споделена. И една вечер тя се съгласи да дойде у нас. Истината е, че в такива ситуации жената иска да бъде излъгана, да чуе, че просто ще спите в едно легло, без нищо да се случва. Така й направих. Цяла нощ не я докоснах, освен да я погаля и прегърна. На сутринта желанието й беше толкова голямо, че почти разкъса дрехите ми. Въпреки това не се получи добър секс. Все още я гризеше съвестта и не можеше да се отпусне. На другия ден обаче, ми се обади да ми каже, че с Мариана отиват на море за три дни и иска да съм с нея. Как да не се усмихне човек така, че да му се разхлопа главата.
Интересното е, че продължи да ми се дърпа и там, да отблъсква ръцете ми и да не отвръща на целувките ми. Чувствах се сякаш атакувах непристъпна крепост.
Но старото куче умее да чака, защото знае, че всичко е въпрос на време.
Продължих да бъда любвеобвилно настъпателен и на третия ден нещо в нея сякаш се отприщи. Отдаде ми се с такава страст, че изпаднах в някаква еуфорична замаяност. Часове след сливането ни тялото ми вибрираше по неописуем начин, а душата ми грееше в тъмното.
Върнахме се в София и прекарахме оставащите й четири дни в умопомрачителен секс и чувствени разговори на съкровени теми. Чувствахме се споделени по един направо трансперсонален начин, където сякаш си продължение на другия и без него се чувстваш инвалид. Последния ден се разплака и ми каза, че не иска да заминава, защото е влюбена в мен. Нямаше как обаче, защото имаше договор да играе волейбол за университета си в Щатите и щеше да си загуби стипендията. Успокоих я и й казах, че аз ще отида при нея. Чувствах се отвъд обстоятелствата, бях готов на всичко. Толкова силно усещах тази жена, че тялото ми крещеше, че иска да има деца от нея. Такова нещо не ми се беше случвало никога.
Тя замина и започна да ми се обажда всеки ден, да ми пише писма, в които любовта й се преплиташе с телесната й жажда да я обладавам. Споделяше ми как съм я накарал да се чувства жива, да се открие сексуално, да лети. Писмата й бяха дълги и жарки. Четях ги и ги попивах като слънчеви лъчи. Сиянието им ме огряваше. Точно тогава забелязах, че едната ми топка е по-голяма и твърда от другата. Отидох на лекар и направо ме вкараха в операционната. После ми казаха, че съм имал рак на тестисите и е трябвало веднага да махнат тумора. Тестисът се вади, като се прави разрез в основата на корема и докторът ти бърка с ръка в тялото, за да го махне. Малко като в Индиана Джоунс и храма на обречените. Беше ми сюрреалистично, защото още се носех на крилете на любовта и не можех съвсем да повярвам на случващото се.
Ден се разтрои много, като й казах. Плака дълго и ми се обаждаше всеки ден в болницата. Пишеше ми колко й липсвам и как иска да съм до нея. Но изведнъж се оказа, че това е невъзможно. Докторите ми съобщиха, че ако искам да оживея, не мога да мърдам никъде поне година и ме пратиха на химиотерапия. Ден продължи да ми се обажда всеки ден и да ми пише писма в продължение на месец. После изведнъж спря и повече не се обади. Това беше третото „не” на жената,
когато обичаната от теб жена е станала част от съдбата ти.
Бях достатъчно мъдър, за да знам, че просто не е издържала и вече няма емоционалния ресурс да мисли за мен. Това е типично за младо и свръхемоционално момиче и не можех да я съдя. Същевременно нещо в мен се скъса и се превърна в хронична дупка, в празнота, която боли, в тъпа мъка, която превръща сърцето в мазол. Това „не” от жена, която те обича безумно, която го казва, защото не може без тебе, променя живота ти завинаги. Повечето хора биха се смазали от това, но в мен винаги е имало една несъкрушима воля, която ми е помагала в такива моменти да преоформя болката в съзидателност. Преживяването ме превърна в човек отвъд обстоятелствата. Накара ме да съсредоточа цялата си енергия в това да израствам и да променям живота на околните към по-добро. Превърна ме във воин.
Няколко години по-късно я срещнах случайно на улицата в София. Видях само болка в очите й. Беше ме изтрила от съзнанието си, за да може да продължи да живее. Разбрах я и й простих. Остана ми само да се надявам, че не съм загубил безвъзвратно способността да обичам и да се отдавам всецяло. Наистина се надявам.
0 Коментара