В малкото френско градче Лонго – предградие на Амиен, стои табела, отбелязваща разстоянието до побратимения с него българския град Ивайловград – 2557 километра.
Повече от 12 години обаче учители и ученици от гимназията на южния ни град скъсяват разстоянието между двете побратимени общности, превръщайки Европа в близко и желано място за възпитаниците на СОУ „Христо Ботев“, а своето училище – в център на франкофонията и европейска култура – притегателно и гостоприемно място за много техни приятели от Франция, Полша и Унгария.
Децата на Ивайловгра танцуват в Амиен
Приятелството между Ивайловград и Лонго започва през 2009 година, но връзката с Франция е още от по-далечната 2004 година, откогато датира и първия френско-български проект на училището – „Земята на Орфей“, спомня си Снежа Деливанова, която организира тогава училищен обмен с колежа „Миние“ във френския град Екс-ан-Прованс. По този проект деца от Ивайловград са настанени във френски семейства, а по-късно приемат своите приятели от Франция у дома.
Партньорствата с Франция помагат на ивайловградчани да открият своите побратими от предградието на Амиен – Лонго, разположено в живописната долина на река Сома, а Реймон Филипяк, председател на Комитета за Европейско побратимяване на Лонго, се превръща в един от най-големите приятели на южния български град.
Това, което обединява Ваня Петрова – преподавател по английски и български език и Снежа Деливанова, дългогодишен учител по френски език, български език и литература в доброволческата им работа, е любовта към преподаването и децата. Заедно работят и по подготовката на своите ученици за фестивала „Амиен за младежта“, състоял се в края на август 2021 година във френския град.
Ваня започва работа в СОУ „Христо Ботев“ през 1998 година. „С годините сякаш самата дума “учител” започна да ме олицетворява.“, казва тя. „Носи ми усещане за удовлетвореност, а това ми дава мотивация, за да преподавам вече 23 години български и английски език. Освен тези предмети, целта ми от самото начало е да преподавам любов, вдъхновение и жажда за знание на учениците си, за да успяват и преоткриват себе си всеки ден.“
Ваня Петрова
За Ваня участието в подобни проекти е от изключителна важност, защото те допринасят за мотивацията на нейните ученици. На въпроса дали обича работата с деца отговоря с една сентенция на Жозеф Жубер – “Да обучаваш – означава да се учиш двойно”. Опитва се да учи своите ученици да откриват собствената си вътрешна сила и чрез нея да постигат целите си. Те пък, от своя страна, според нея, я учат на постоянство, отдаденост и обич. „Любовта към учителската професия и учениците ми е безрезервна“, казва тя.
Снежа Деливанова започва работа в ивайловградското училище през учебната 1988/89 година. През 90-те години тя участва във въвеждането на френския език като ранно чуждоезиково обучение, с което местното училище става едно от малкото тогава пилотни училища в страната.
Снежа Деливанова
Преподаването на френски език е нейно призвание. „През годините съм имала много ученици, силно мотивирани да знаят френски език. Аз пък имах амбицията да им предоставя възможност не просто да го научат, а да го превърнат в инструмент за общуване.“, разказва Снежа. „Най-напред започнах с организиране на празник в рамките на седмицата на френския език в училище – с различни дейности според нивото на групите. След това излязохме на голямата градска сцена с франкофонски спектакли. Децата дотолкова се мотивираха и им хареса да употребяват езика извън клас, че се включихме с няколко френски пиеси в международния фестивал на франкофонския театър в България „Жан Луи Баро“ .
Удовлетворението от тези дейности и за учениците, и за нея я окуражават да помисли за участия в международни проекти, за да им осигури възможност да използват френския език в автентична среда. Такава възможност им се предоставя от програма „Коменски“ към Центъра за развитие на човешките ресурси и програмата „Еразъм“.
Проектите и програмите, в които училището в Ивайловград участва са наистина много – обучения на учениците за екскурзоводи с френски език, завършващи с професионален сертификат, различни програми за обмен включващи ученици от Франция, Унгария, Полша и Великобритания, двустранен училищен обмен по проект „По следите на предците ни“ с колеж „Люси Обрак “ от град Ейгиер в южна Франция през 2010 г и други. „Това е най-голямата ми радост и най-голямата ми мотивация – да окуражавам своите ученици в усвояването на нелесния френски език, да намирам за тях възможност да се срещат и създават незабравими спомени със свои връстници от цяла Европа.“, казва Снежа. „По този начин те се превръщат и в най-добрите културни посланици на България пред гражданите на различните страни.“
Духовата музика на Лонго по време на официалното откриване на седмицата на младежта от побратимените градове.
За младежкия фестивал в Амиен през август 2021 година учениците в Ивайловград се подготвят през цялото лято. Южният град е популярен с античната вила Армира, чиито останки се намират в близост до града, лозаро-винарския поминък, фестивалът „Кулинарното наследство на Тракия“, както и с живите ритми на своята фолклорна традиция.
Учениците подготвят няколко български хора – Джангурица, Малешевско хоро, Шира, Ситно селско шопско хоро, Варненско хоро, Боалийско хоро, Дунавско хоро и Право тракийско хоро, с помощта на преподавателката по физкултура Светла Стоева, която води извънкласното обучение по народни танци.
Българското хоро в Лонго стана интернационално
Същевременно се разработват и мозаечни пана по модели на античната вила Армира, които българските деца, заедно с връстниците си от чужбина ще изработват с цветни камъчета по време на съвместната програма в Амиен и Лонго. „Тази дейност започнахме за първи път в ателие „Археология“, по проекта Клъстер 1.“, разказва Снежа. В изработването им ни съдействаха наши колеги по изобразително изкуство Николай Томов и Желяна Кирева, за съжаление вече покойници, а самата дейност видях в археологически музей на Гланум, антично селище в южна Франция.“
Към българската делегация се присъединява и главният готвач на кулинарната МЕТРО Академия, шеф Юри Велев, който се ангажира с приготовлението на характерни за Ивайловград ястия, историческият музей на Ивайловград предоставя свои материали, а винарска изба „Ямантиев“ местни червени вина. Както винаги могат да разчитат и на безрезервната подкрепа на Диана Овчарова – кмет на Ивайловград.
Шеф Вeлев предлага мини хапки ивайловградски зелник в Амиен.
Участието на ивайловградчани в Международна седмица на младежта ги среща с техни връстници от другите побратимени с френските домакини градове – Науенчов в Полша и унгарския Карцаг. „Впечатли ме отдадеността на нашите деца в представянето на Ивайловград и региона – в танците, презентациите на традиционни храни и представянето на историческото ни наследство с изработката на мозаечните пана, пресъздаващи декоративни елементи от античната вила Армира.“, разказва Снежа.
Мозайките от вила Армира оживяват в проектите на българските деца.
„Най-голямо удоволствие ми създаваха техните срещи, общуването и забавленията с останалите младежи, участници в международната седмица. Вероятно никой от присъстващите в Лонго не остана равнодушен към шареното българско хоро.“, разказва Снежа. „Харесаха ми и организираните по проекта ателиета като моделизъм в Асоциацията по моделизъм на железниците в Амиен и Лонго, ателието по градинарство, както и играта „Опознай Амиен и Лонго в 32 въпроса“.
„Останахме силно впечатлени от отношението и вниманието от страна на организаторите.“, спомня си и Ваня Петрова. „Всички бяхме очаровани от светлинното шоу в най-голямата френска катедрала “Notre-Dame d’Amiens”, част от списъка на обектите на световното и културно наследство на ЮНЕСКО, както и от всички останали забележителности, които посетихме.
“Международна седмица на младежта“ продължи с нови срещи и пътувания, посещения на забележителности в департамент Сом, както и разходка до бреговете на Атлантическия океан. А нашите ученици създадоха, надявам се, дългосрочни и пълноценни приятелства със своите връстници от другите европейски държави.“
0 Коментара