Спечелилият наградата „Юнус Нади“ за 2009 г. роман на Хакан Яман „Жената на фотографията“ е история за далечна, но страстна любов.
Главният герой Супхи е счетоводител в малка фирма, живее с майка си в Истанбул. Той е любител фотограф, който носи самотата на гърба си като тежък товар в своя малък свят. Но безцветният му живот се променя, когато той снима красива жена, на която попада случайно и в която мигновено се влюбва, след което я изгубва в тълпата.
Супхи търси търпеливо своята любима по мрачните улици на града и се опитва да не загуби надеждата, която внимателно е скрил в себе си. Той се среща с психотерапевт и обяснява всичко безразсъдно, небрежно,
сякаш признава греховете си.
Навлиза твърде дълбоко, разказва за раните си, останали в мъглявите дни на детството му.
След известно време преследването на жената се превръща в мания. Виждаме как Супхи поставя „жената на фотографията“ в центъра на живота си и как се отдалечава от реалния живот ден след ден.
Упоритото търсене на главния герой завършва с изумителен финал. Вуйчо му открива следите на жената на фотографията и след кратък период от време Супхи я намира. Той осъзнава, че жената всъщност изглежда много по-красива, отколкото е на снимката и че принадлежи към много различен свят…
„Изведнъж тя мина покрай портата. В този момент разбрах, че не само ще украси фотографията ми, но и живота ми… Сърцето ми биеше силно.
Останах без дъх…
Точно в този момент времето се забави, както беше в миналото… Всичко, живо или безжизнено, което се въртеше наоколо с непрекъснато променящи се изображения точно пред мен, изчезна. Всичките ми обсебени видения избледняха за известно време и времето беше замръзнало… Тя беше толкова красива жена. Тръгна по алеята, без да обръща внимание на топлия вечерен вятър, разпръсна дългата си черна коса и след като тихо се смали, изчезна…“
„Грехове с аромат на есен“ е история за любов
и предателство в левантинското общество в Измир през 19 век.
Отношенията между Алфредо Вители, богат и известен търговец, и съпругата му Изабела Вители са представени паралелно от разказвач и от дневника на Изабела. С напредването на романа тези две истории се преплитат и влизат в конфликт.
Алфредо научава за изневярата на съпругата си. От цевта на пистолета му излиза един куршум, който директно намира целта си след дълго колебание…
Влюбени ли сте в някого днес?
Мразите ли някого заради любовта си? Предавате ли някого заради любовта си? Били ли сте предадени?
Има някои романи, които никога не забравяте, никога не можете да забравите. Без значение колко време минава след като ги прочетете. Не ви ли преследваше Бихтер в „Забранена любов“, Лариса Фьодоровна в „Доктор Живаго“, след като веднъж сте се срещнали с тях? Най-вероятно са го направили, защото техните болки, притеснения, противоречия с техните вярвания, особено, упоритото, жестоко налагане на любовта им, са универсални. „Грехове с аромат на есен“ е също такъв вид роман, тоест универсален.
Това е роман за любовта,
който продължава по своя път, без да се интересува от място, време и вашата съпротива. След като любовта, особено забранената любов, реши да забие ножа си във вас, тя идва и ви открива, независимо дали сте през 19-ти век в Измир, още не сте пострадали от войната или сте в Москва, вече във войната или в Истанбул от последния период на Османската империя.
„Грехове с аромат на есен“ изразява най-важните чувства, въвлича ни в неприятности, превръща ни в хора с невероятна честност и е много вкусна литература от първата й страница до последната.
Хакан Яман (роден през 1963 г. в Истанбул) е завършил Английска филология в Мармарския университет. Публикувал е романите „Крилата на Израфел“, „Жената на фотографията“ (спечелил Наградата „Юнус Нади“), „Грехове с аромат на есен“, „Романистът“ (номиниран за Наградата за литература на ЕС) и „Мълчанието на брезите“.
Книгите могат да бъдат закупени от сайта на издателство „Авиана“ (Бургас) www.avianabg.com.
0 Коментара