Когато през декември 1913 година един млад, тъмнокос италиански емигрант стъпва за първи път на американска земя, никой не вижда в него първия мъжки секс символ на американското кино. И нищо чудно – тогава 18-годишният Рудолфо носи в джоба си единствено диплома по агрономия и мечти за по-добър живот. Само няколко години по-късно младежкият блясък в очите му ще се е шлифовал до арогантния поглед на изкусител, а италианското му фамилно име Джулиелми ще бъде сменено със звучащото по холивудски Валентино. Рудолфо Валентино.
Преди обаче да се превърне в един от най-мечтаните любовници, младият Рудолфо изкарва прехраната си по доста разнообразни начини – отсервира масите в малки ресторанти, пробва се като градинар, а злите езици твърдят, че често набавя джобните си пари с дребни кражби. След куп премеждия, няколко съдебни дела, в които е намесено неговото име, и без пукната пара чаровният италианец се озовава на подиума на един от най-бляскавите и със съмнителна слава клуб „Максим“. Недоброжелатели твърдят, че чернокосият италианец още тогава се е възползвал от екзотичната си красота и е припечелвал по някой долар като жиголо
Тези слухове обаче никога не биват доказани.
Едно е сигурно – Рудолфо, наследил чара от майка си, която е французойка, и артистичността от италианския си баща, който на младини се е подвизавал като цирков артист, не остава дълго време незабелязан. Перфектен танцьор, той се присъединява към оперетна трупа, която обикаля Щатите, и скоро след това получава предложение за няколко епизодични роли в киното.
В началото Рудолфо, който вече предвидливо е прикачил към името си Валентино (за американците Джулиелми се оказва трудно за произнасяне), получава само ролите на „злодея“. Американското кино прави първите си крачки и още не е узряло за екзотичната мургава красота на Рудолфо. По това време в култ е издигната мъжествеността на Дъглас Феърбанкс – със светлия си тен и сини очи той е типичният американец. А според американците истинският мъж никога не е твърде романтичен – затова и Феърбанкс рядко участва в любовни сцени, а когато това се случва, го прави с неудоволствие.
Той дори не подозира, че на небосклона изгрява нова звезда – тази на романтичния, нежния латинолюбовник Рудолфо. Перфектното му изпълнение на безскрупулен съдия в „Очите на младостта“ води до първата му главна роля – тази на Хулио в „Четиримата ездачи на Апокалипсиса“. Тангото, което изиграва там, и страстните любовни сцени, които американското кино не познава до този момент, предвещават успеха му и той получава главната роля в „Шейхът“. Буквално за една нощ след прожекцията на филма Холивуд вече има мъж секссимвол – при това италианец! Американските девойки сякаш до този момент са чакали точно това – нежен, чувствителен мъж, който се нуждае от женската любов. Те рязко сменят портрета на Феърбанкс над леглото си с този на Рудолфо и
издигат мургавата му красота в култ
Оттук насетне за Рудолфо Валентино следват само главни роли и успешни филми. Истерията по него е обхванала Щатите. Рудолфо получава по 10 000 писма на седмица от заклети фенки. До този момент Холивуд не познава такова нещо. Междувременно Рудолфо се жени за Джийн Ейкър, която обаче е заклета лесбийка, и още през първата брачна нощ хлопва вратата пред носа му и пуска резето. Бракът им така и остава неизконсумиран.
Две години по-късно Валентино се влюбва в дизайнерката на костюми Наташа Рамбова. Развежда се с Джийн и веднага след това в Мексико се жени за Наташа. Американското законодателство обаче им е поставило клопка – оказва се, че година след развода бившите съпрузи нямат право да се женят. Така Валентино е
обвинен в полигамия и попада в ареста
След много увещания на съда в Лос Анджелис, след клетвите на свидетели, че Валентино и Наташа не са консумирали брака си, че са спали в отделни легла, че дори не са оставали насаме, обвиненията срещу Валентино са свалени. Това обаче не променя факта, че младоженците трябва да живеят разделени една година, и то със съквартиранти, за да има свидетели, преди да могат официално да изконсумират брака си. Въпреки зоркото око на пазителите на морала точно в този период Наташа и Валентино изживяват най-бурните си сексавантюри. Съквартирантът на Валентино – Пол Ивано, твърди, че често се случвало да свестява със студена вода младоженката след цяла нощ любовна игра с италианския мачо. Оказва се обаче, че Валентино е доминантен само в леглото.
Извън него Наташа е доста по-властна.
Тя определено обича да командва и това по-късно се оказва една от причините, за¬ради които бракът им се разпада. Раздялата е горчива и за двамата – дотолкова, че Валентино променя тотално завещанието си и в него й оставя само 1 долар.
Въпреки че Рудолфо се е превърнал в тотален секссимвол още с първата си главна роля, част от американските критици, които не могат да приемат, че нормален хетеросексуален мъж може да бъде емоционален и романтичен, подлагат на съмнение неговата мъжественост. Един от тях го нарича „женчо“ и това кара южната кръв на Валентино да закипи от обида и да поиска реванш. Чисто по италиански Рудолфо кани автора на боксов дуел. Журналистът не се отзовава на предизвикателството, но неговият колега – спортен журналист от „Ню Йорк Ивнинг Журнал“, се явява от негово име. Валентино печели мача, състоял се на покрива на хотел „Амбасадор“ в Ню Йорк.
Скоро след това актьорът е приет по спешност в болницата със спукана язва. Операцията минава добре, а след нея Рудолфо, явно все още засегнат от смъртната обида на журналистите, пита доктора: „Докторе, приличам ли ви на женчо?“ Отговорът е: „Не, сър. Вие сте един от най-смелите мъже, които са лягали под моя скалпел.“ По това време фенките, разбрали, че техният идол е в болница, се обаждат една през друга да питат за състоянието му. Болницата регистрира по 2000 обаждания на час за състоянието на Валентино. А състоянието е добро, но внезапно осем дни след операцията Валентино получава перитонит и умира на 23 август 1926 г., едва 31-годишен. 100 000 жени в истерия се събират на погребението (една от тях е любовницата му по това време – популярната актриса Пола Негри), хиляди от тях се опитват да се доберат до катафалката, предизвиквайки размирици,
няколко дори се самоубиват
Свидетели сравняват масовата истерия с тази след смъртта на Елвис Пресли през 1977. През 1930 година дори плъзват слухове, че Валентино не е умрял, а живее някъде под чуждо име.
Освен в хилядите разбити женски сърца Валентино оставя неповторима следа и в киното като първия мъжки секссимвол. И досега в Щатите „Валентино“ се използва като синоним на добре изглеждащ мъж
ОЩЕ ЗА ВАЛЕНТИНО
На върха на популярността си Валентино отива в Италия да си почине. Когато се връща в Холивуд, приятелите к му го питат дали са го спирали на улицата. Валентино отговаря; „Не. Там никой не ме рзпознава. Всеки изглежда като мен.“
Рудолфо Валентино популяризира аржентинското танго в САЩ, представяйки го за първи път в „Четиримата ездачи на Апокалипсиса“ и после в грандиозно турне, където танцува със съпругата си Наташа Рамбова.
Валентино има издадена книга с поезия – Day Dreams. Продадените тиражи са стотици хиляди.
Пробвал се е и като певец – има цели две песни – една на английски и една на испански.
В Америка е известен с прякорите Шейха и Великия любовник.
Валентино бил страстен колекционер на антики, книги, коли и кучета. Перфектен ездач, експерт-механик и аматьор боксьор.
Много филми са посветени на него, а в песента на Бенгълс Manic Monday (която е писана от Принс) името му се споменава като нарицателно.
Six o’clock already I was just in the middle of a dream I was kissin’ Valentino by a crystal blue Italian stream
0 Коментара