Глобализацията е факт. Най-силно я усетих на едно море преди известно време, когато два дни се заигравах с някакъв синеок македонец, от когото ме болеше главата, защото говореше много бързо. И все ми се струваше, че бърбори на български с много грешки и затова постоянно го поправях. Най-накрая щях да си изям боя от един негов приятел (лют македонец), защото го засегнах с изказването, че македонците са българи. Оттогава вземане-даване на такова високо международно ниво не съм имала. Явно дипломацията не ми е силна страна. Както и да е.
На много мои приятелки обаче международните отношения им се получават чудесно. Имам една,
която си колекционира чужденци.
От няколко години живее в Италия и логично в момента връзките й са с италианци. Но дори и преди, когато беше тук, излизаше само с чужденци – сърби, арменци, руснаци, каквито ти душа сака. Тя ли си ги търсеше, те ли нея, не знам, но телефонът й звънеше само международно. Наскоро ми призна, че в целия международен мармалад, който си е заформила, е успял да се намърда само един българин, попаднал там някак случайно. Ей така, в суматохата. Само за една вечер. И не е оставил кой знае каква следа. И понеже не е имала връзки с българи, за да сравни, италианецът е отправна точка за всички нейни съпоставки, сравнения, замервания и пр.
А според нея lo amico italiano е най-страстният мъж.
Освен това притежавал дарбата да те омае с такива думички, че да забравиш как се казваш. Все пак жените виждат с ушите си. Така ми реди моята позната. И аз й вярвам, защото си останах само с онова клето македонче на морето.
Наскоро пък чух, че моя съученичка е избягала с някакъв египтянин. Приятелките, които ми го споделиха, не ми оставиха много време да се почудя, а авторитетно отбелязаха:
„Много ясно. Как няма да избяга. Тук ли да седи. При тези мъже, на които трябва открито да им се предлагаш, а после само да ги коткаш. Рицарството е толкова забравено, че все едно никога не е съществувало. Българският мъж е ужасно разглезен.”
Брееей, викам си аз, колко мъка има по тоя свят. Не знаех, че чак такива настроения битуват в главите на моите другарки. Съвсем скоро обаче си дойде една приятелка от Париж, която изцяло обърка представите ми, като заяви тържествено, че от българския мъж по-готин тип няма, че французите са ужасни копелета, космати са (в това число и жените) и са стиснати.
Излиза, че около мен е пълно с истории за международна любов, секс, чат, телепатия и разни подобни и аз все пак не мога да разбера кое му е толкова различното. Сексът си е секс. Даже звучи еднакво на всички езици. И с моя злощастен македонец не беше кой знае какво, ако и да знаем, че що е маке, все е юнак.
И докато обмислях тази сложна международна ситуация, видях, че Диди се е прибрала от Лондон и ми оранжавее в един прозорец на skype-а. Последва разговор, в който аз почти не се включих. Преди да дам пълен copy-paste на чата, искам да добавя, че не съм задавала никакви въпроси. Само стоях и слушах. Така де, четях.
D says: Така… Грък в Лондон, който иска да става инженер, и работи барман.
D says: И си говорим на секси гръцко-английски.
D says: Обставновката вече те е предразположила, отиваш на бара, поръчваш си пиене и виждаш, че барманът не ти обръща никакво внимание.
D says: Ти се вбесяваш и почваш бесно кълчотене с надеждата да те поглежда и да си мисли тая колко е яка.
D says: И накрая нищо, твоите приятелки са уморени и си тръгвате и ти си казваш ето, сега е моментът да направя нещо неочаквано. Отиваш при бармана и му казваш: „От два дена съм тук, а ти си най-красивото момче, което видях.”
B says: Здрасти, хаха добре дошла…
D says: Той ти се усмихва, дава ти една салфетка и казва: „Напиши си телефона” Усмихваш се и си казваш „колко е зле тоя”.
B says: И кво?
D says: Но после размисляш. Поне да стигнем до края.
D says: Пишеш му номера си и си представяш как слага тази салфетка върху куп други.
D says: И си тръгваш с кисела слюнка и лека забава в главата.
D says: Прибираш се, лягаш си и се радваш, че има какво да си спомняш. Не ти е особено гадно, защото си в друг град все пак, сещаш ли се… кво толкова, не ти трябват задръжки, с никого не се познавате…Тъкмо си заспал и пиииип, смсче
D says: Хай, ай ем Джордж, твоят барман. Аре да се срещнем.
D says: И почвате да си пишете 2 дена… след което на третия се напиваш на купон…обаждаш се на Джордж, вземаш го от работа, отивате на диско… правите се на мармалад, после отивате в тях.
D says: Изпихме 1 бутилка.
D says: Целувки, малко разказ за живота…
D says: … кой кво прави.
D says: След което се оказва, че този човек е най-добрият приятел на гаджето на твоята най-добра приятелка.
D says: И си казваш…ебаси глобалното село
D says: След това си вземате душ заедно, ужасно възбудени сте… и се почва…
Преписах го, за да стане ясно, че най-спокойно историята на Диди можеше да е с бармана Георги, а не с бармана Джордж, който сигурно е Георгиус. Пак казвам: сексът си е секс.
Даже звучи еднакво на всички езици.
Разликата е само в разговора, който ще проведеш по телефона според това какъв език владееш. Отношението ти към ситуацията също би могло да е различно, но винаги зависи от това колко смела ще си позволиш да бъдеш. И дали изобщо си струва да се занимаваш, защото в крайна сметка боклукът си е боклук на всички езици.
0 Коментара